Мина Яф от Иракски Кюрдистан – история за силата на жените
Снимки: Мина Яф - персонален списък
Мина Яф е родена в Иракски Кюрдистан. На 3-годишна възраст съумява да избяга с майка си и сестра си към Европа – освен от войната, само че и от своя татко. По пътя към избавление очите ѝ виждат доста неправда, принуждение и гибел. Първия учебен звън тя чува на 13-годишна възраст, на повече от 5000 километра от вкъщи си, предава БТВ.
Днес тя е част от листата на Форбс Форума " 30 под 30 " за Европа в категория " Право и политика ". Носителка е на наградата " Жена на Европа " за 2017 година, създател и водач на неправителствената организация, която оказва помощ на дамите бежанки сами да отстояват правата си. Работи за смяна в миграционните политики. Помни всичко, само че в очите ѝ към този момент няма боязън и споделя с усмивка, тъй като вярата ѝ за по-добър живот е несломима.
" Родена съм като емигрант през 1988 година Родена съм във време, в което е имало химическа офанзива над моя град – Халабджа. Оттогава досега, в който ние дефинитивно избягахме в Европа, тръгвахме и ни връщаха повече от 24 пъти ", споделя Мина.
" Майка ми е била бременна с моя дребен брат. Трябвало е да върви доста дни, с цел да стигне до границата измежду още 300 000 души, всред които и доста ранени бойци. За нея е било доста мъчно да стигне до болница, а по-късно да се върне за мен и сестра ми. Трябвало е да бъде сигурна по едно и също време, че няма да рискува нашия, нейния и живота на неродения ми още брат. Това е един доста тежък спомен, който ми е останал - да не знаеш дали майка ти ще е жива и дали ще се върне отново при теб. Мислех си, че в никакъв случай повече няма да я намеря, тъй като това е история, която сме виждали да се повтаря още веднъж и още веднъж. История, в която доста от фамилиите не се събраха повече ", добавя тя.
" Въпреки всичко тя е съумяла да даде живот и на трима ни, и то в най-трудното време за кюрдите към 1988-1991, и по-късно през 1995 година, когато е имало доста, доста проблеми в кюрдската част на Ирак. Но въпреки всичко е съумяла да избяга, съумяла е да избяга и от татко ми. Била е задоволително мощна, с цел да вдъхне мощ и на нас. И тъкмо с тази женска мощ ме е отгледала и мен, с цел да съм такава, каквато съм и да върша, това, което върша през днешния ден ", споделя Мина.
Надеждата им за по-добър живот минава през доста страни, до момента в който най-сетне се откриват в Дания.
" Поради някаква причина, когато ние пристигнахме в Германия, тя изиска без значение леговище за себе си, тъй като не се е чувствала в сигурност с татко ми. Това обаче ѝ е било отказано, тъй като системата в Германия е сляпа за половете. Затова е било доста рисковано да се върнем назад в Кюрдистан дружно. Трябвало е тя да се върне сама, само че е предпочела да избяга в Дания, с цел да ни избави. Направила го е без никакви пари, без помощ от никого, без да знае езика и рискувайки живота си още веднъж и още веднъж ", споделя някогашната бежанка.
" Тя е знаела, че няма да ни отгледа като децата, които имат привилегията да посещават учебно заведение, да имат облеклата, които желаят, или храната, която обичат. Знаела е, че ще имаме голяма липса на информация и образование. Точно по тази причина тя ми сподели: " Мина, ти няма да имаш опция да посещаваш учебно заведение, само че това, което ще те направи мъдра, е да слушаш хората, които са към теб, тъй като те идват от всякъде. Историята ще помни тези хора, които са тук като теб, тъй като точно тук се написа история. И аромата на храната - пробвай от всичко, което можеш, тъй като когато пораснеш и станеш жена, ще бъдеш подготвена за всички провокации, които светът ти предложи ", продължава описа си Мина.
„ Тогава си мислех, само че аз не мога да отида и да попитам нищо тези хора, тъй като те наподобяват по друг метод, те приказват друго. Успях да науча езика, съумях да науча храната им, съумях да схвана културата и историята им доста по-добре, в сравнение с съумях да го направя в последна сметка по-късно в гимназията. Мисля си, че постоянно съм имала куража и постоянно съм била със съзнанието, че не съм жертва, а съм оцеляващ ", споделя Мина.
Мина е минала през разнообразни страни, местила се е от лагер на лагер. Очите ѝ познават доста страдалчество, боязън, принуждение, даже и гибел. Сблъскала се е с безчет несправедливости, против които продължава да се бори и до през днешния ден, само че от другата страна, от страната на тези, които имат свободата и нужната информация, с цел да оказват помощ.
" Спомням си, че когато бях на 11, в един от лагерите трябваше да вървя сама до пералните пространства. Тогава не бях още с тяло развито като на жена, до момента в който майка ми и сестра ми бяха красиви дами. Те не можеха да отидат до пералните, с цел да изперат облеклата ни, тъй като имаше полово принуждение непрекъснато сред хората в лагера. Майка ми искаше да защищити себе си и сестра ми от това и по тази причина трябваше аз да вървя там, защото на мен не ми обръщаха такова внимание ", споделя Мина.
" Спомням си доста деликатно, че един ден една от приятелките ми, която беше на 11 години, щеше да бъде изнасилена от възрастен мъж, само че за благополучие, там имаше дами, които бяха по този начин положителни да я защитят. Те обаче също споделяха, че ние не можем да разкажем за това на администрацията, тъй като това, което се случваше, беше тъкмо под тяхната защита. Дори самият личен състав от време на време вършеше същите неща. През цялото време бяхме доста изплашени, тъй като не знаехме къде тъкмо да разкажем за всичко това. Точно заради тази причина за нас и нашата организация е доста значимо да организираме образования за дамите - за това по какъв начин те да отстояват правата си и да ги окуражаваме да създадат смяна в обществото на личните им страни ", споделя още тя.
Днес мина знае няколко езика. Работила е в няколко лагера в разнообразни страни.
„ Върнах се отновно в Кюрдистан. Бях в един от бежанските лагери там, това беше през 2014 година Тогава имаше 1,5 милиона бежанци. Те трябваше да се борят против „ Ислямска страна ". След това поработих в Белгия, Дания, Франция и през 2015 година в Гърция, когато толкоз доста бежанци дойдоха там. Започнах да сътворявам това, тъй като осъзнах, че казусът, пред който съм била изправена с моята майка по това време, през днешния ден е станал доста по-лош ", прибавя още тя.
„ Всички тези трудности в моя живот, за които ти описвам в този момент – това не може да се съпостави с нищо от това, пред което се изправят дамите в Европа през днешния ден. Много е значимо да описвам на дамите какво тъкмо се е случило в действителност с мен, както и да споделя за провокациите, които персонално съм имала, тъй като тогава никой не ми споделил по какъв начин да се оправя с това ", споделя още тя.
Още 11 дами от разнообразни страни са част от организацията на Мина. Всички те имат вяра, че правата на дамите би трябвало да бъдат общодостъпни и че системата за протекция на бежанците би трябвало да поддържа всеки, който се нуждае от отбрана против принуждение, както и да бъде сензитивна към пола. Тя назовава себе си още млад бизнесмен, съгласно който новите технологии имат действителен капацитет за справяне със обществените проблеми и дават на бежанците подобаващата и нужна за тях информация.
„ Посланието ми в този момент е всички дами да не не помнят, че имат собствен личен глас. Няма потребност ние да даваме глас на дамите. Най-важното нещо е да създадем едно несъмнено място за дамите, които са изправени пред принуждение и да им помогнем да се оправят, да работят, да търсят вярната информация, както и верните институции. "
Мина Яф е родена в Иракски Кюрдистан. На 3-годишна възраст съумява да избяга с майка си и сестра си към Европа – освен от войната, само че и от своя татко. По пътя към избавление очите ѝ виждат доста неправда, принуждение и гибел. Първия учебен звън тя чува на 13-годишна възраст, на повече от 5000 километра от вкъщи си, предава БТВ.
Днес тя е част от листата на Форбс Форума " 30 под 30 " за Европа в категория " Право и политика ". Носителка е на наградата " Жена на Европа " за 2017 година, създател и водач на неправителствената организация, която оказва помощ на дамите бежанки сами да отстояват правата си. Работи за смяна в миграционните политики. Помни всичко, само че в очите ѝ към този момент няма боязън и споделя с усмивка, тъй като вярата ѝ за по-добър живот е несломима.
" Родена съм като емигрант през 1988 година Родена съм във време, в което е имало химическа офанзива над моя град – Халабджа. Оттогава досега, в който ние дефинитивно избягахме в Европа, тръгвахме и ни връщаха повече от 24 пъти ", споделя Мина.
" Майка ми е била бременна с моя дребен брат. Трябвало е да върви доста дни, с цел да стигне до границата измежду още 300 000 души, всред които и доста ранени бойци. За нея е било доста мъчно да стигне до болница, а по-късно да се върне за мен и сестра ми. Трябвало е да бъде сигурна по едно и също време, че няма да рискува нашия, нейния и живота на неродения ми още брат. Това е един доста тежък спомен, който ми е останал - да не знаеш дали майка ти ще е жива и дали ще се върне отново при теб. Мислех си, че в никакъв случай повече няма да я намеря, тъй като това е история, която сме виждали да се повтаря още веднъж и още веднъж. История, в която доста от фамилиите не се събраха повече ", добавя тя.
" Въпреки всичко тя е съумяла да даде живот и на трима ни, и то в най-трудното време за кюрдите към 1988-1991, и по-късно през 1995 година, когато е имало доста, доста проблеми в кюрдската част на Ирак. Но въпреки всичко е съумяла да избяга, съумяла е да избяга и от татко ми. Била е задоволително мощна, с цел да вдъхне мощ и на нас. И тъкмо с тази женска мощ ме е отгледала и мен, с цел да съм такава, каквато съм и да върша, това, което върша през днешния ден ", споделя Мина.
Надеждата им за по-добър живот минава през доста страни, до момента в който най-сетне се откриват в Дания.
" Поради някаква причина, когато ние пристигнахме в Германия, тя изиска без значение леговище за себе си, тъй като не се е чувствала в сигурност с татко ми. Това обаче ѝ е било отказано, тъй като системата в Германия е сляпа за половете. Затова е било доста рисковано да се върнем назад в Кюрдистан дружно. Трябвало е тя да се върне сама, само че е предпочела да избяга в Дания, с цел да ни избави. Направила го е без никакви пари, без помощ от никого, без да знае езика и рискувайки живота си още веднъж и още веднъж ", споделя някогашната бежанка.
" Тя е знаела, че няма да ни отгледа като децата, които имат привилегията да посещават учебно заведение, да имат облеклата, които желаят, или храната, която обичат. Знаела е, че ще имаме голяма липса на информация и образование. Точно по тази причина тя ми сподели: " Мина, ти няма да имаш опция да посещаваш учебно заведение, само че това, което ще те направи мъдра, е да слушаш хората, които са към теб, тъй като те идват от всякъде. Историята ще помни тези хора, които са тук като теб, тъй като точно тук се написа история. И аромата на храната - пробвай от всичко, което можеш, тъй като когато пораснеш и станеш жена, ще бъдеш подготвена за всички провокации, които светът ти предложи ", продължава описа си Мина.
„ Тогава си мислех, само че аз не мога да отида и да попитам нищо тези хора, тъй като те наподобяват по друг метод, те приказват друго. Успях да науча езика, съумях да науча храната им, съумях да схвана културата и историята им доста по-добре, в сравнение с съумях да го направя в последна сметка по-късно в гимназията. Мисля си, че постоянно съм имала куража и постоянно съм била със съзнанието, че не съм жертва, а съм оцеляващ ", споделя Мина.
Мина е минала през разнообразни страни, местила се е от лагер на лагер. Очите ѝ познават доста страдалчество, боязън, принуждение, даже и гибел. Сблъскала се е с безчет несправедливости, против които продължава да се бори и до през днешния ден, само че от другата страна, от страната на тези, които имат свободата и нужната информация, с цел да оказват помощ.
" Спомням си, че когато бях на 11, в един от лагерите трябваше да вървя сама до пералните пространства. Тогава не бях още с тяло развито като на жена, до момента в който майка ми и сестра ми бяха красиви дами. Те не можеха да отидат до пералните, с цел да изперат облеклата ни, тъй като имаше полово принуждение непрекъснато сред хората в лагера. Майка ми искаше да защищити себе си и сестра ми от това и по тази причина трябваше аз да вървя там, защото на мен не ми обръщаха такова внимание ", споделя Мина.
" Спомням си доста деликатно, че един ден една от приятелките ми, която беше на 11 години, щеше да бъде изнасилена от възрастен мъж, само че за благополучие, там имаше дами, които бяха по този начин положителни да я защитят. Те обаче също споделяха, че ние не можем да разкажем за това на администрацията, тъй като това, което се случваше, беше тъкмо под тяхната защита. Дори самият личен състав от време на време вършеше същите неща. През цялото време бяхме доста изплашени, тъй като не знаехме къде тъкмо да разкажем за всичко това. Точно заради тази причина за нас и нашата организация е доста значимо да организираме образования за дамите - за това по какъв начин те да отстояват правата си и да ги окуражаваме да създадат смяна в обществото на личните им страни ", споделя още тя.
Днес мина знае няколко езика. Работила е в няколко лагера в разнообразни страни.
„ Върнах се отновно в Кюрдистан. Бях в един от бежанските лагери там, това беше през 2014 година Тогава имаше 1,5 милиона бежанци. Те трябваше да се борят против „ Ислямска страна ". След това поработих в Белгия, Дания, Франция и през 2015 година в Гърция, когато толкоз доста бежанци дойдоха там. Започнах да сътворявам това, тъй като осъзнах, че казусът, пред който съм била изправена с моята майка по това време, през днешния ден е станал доста по-лош ", прибавя още тя.
„ Всички тези трудности в моя живот, за които ти описвам в този момент – това не може да се съпостави с нищо от това, пред което се изправят дамите в Европа през днешния ден. Много е значимо да описвам на дамите какво тъкмо се е случило в действителност с мен, както и да споделя за провокациите, които персонално съм имала, тъй като тогава никой не ми споделил по какъв начин да се оправя с това ", споделя още тя.
Още 11 дами от разнообразни страни са част от организацията на Мина. Всички те имат вяра, че правата на дамите би трябвало да бъдат общодостъпни и че системата за протекция на бежанците би трябвало да поддържа всеки, който се нуждае от отбрана против принуждение, както и да бъде сензитивна към пола. Тя назовава себе си още млад бизнесмен, съгласно който новите технологии имат действителен капацитет за справяне със обществените проблеми и дават на бежанците подобаващата и нужна за тях информация.
„ Посланието ми в този момент е всички дами да не не помнят, че имат собствен личен глас. Няма потребност ние да даваме глас на дамите. Най-важното нещо е да създадем едно несъмнено място за дамите, които са изправени пред принуждение и да им помогнем да се оправят, да работят, да търсят вярната информация, както и верните институции. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ