Foreign Policy: Съседите на Китай от Индия до Япония са по-силни и биха възпрели военната му експанзия дори без помощ от САЩ
Снимка Ministry of Defence, Индия
Напрежението сред Съединени американски щати и Китай пораства, само че при положение на спор надали Съединени американски щати ще са на първа линия.
Съседните страни на Китай надалеч не са толкоз другарски настроени, а предходната година имаше конфликти на границата с Индия с жертви.
В продължение на две десетилетия Китай си проправя път във съвсем всеки спор в съседството. Напредвайки в Хималаите, Югоизточна Азия, Южнокитайско море и Източнокитайско море, Китай се трансформира в съществена опасност в необятна дъга на Индо-Тихия океан, написа Foreign Policy, представен от news.bg.
Разходите за защита на Пекин в този момент са повече от шест пъти по-високи, в сравнение с при започване на хилядолетието, съгласно самостоятелни оценки на SIPRI. През последните две десетилетия Китай се издигна от шесто място в света на второ място в общите разноски за защита - впечатляващо нарастване.
Естествено, това тормози съседите на Китай. И също толкоз естествено, тези съседи в този момент дават отговор.
Ако околните съседи на Китай са евентуалните сътрудници, с които президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е толкоз припрян да работи, те надали се нуждаят от поощрение от САЩ да усилят отбраната си, когато става въпрос за Китай.
Поглед към границите на Китай демонстрира, че Народната освободителна войска (НОАК) е изправена пред настоящи и нововъзникващи военни съперници от всички страни. Дори да одобри доближаване сред Русия и Китай - вероятност, която постоянно е по-скоро идна, в сравнение с действителна - Китай е изправен пред провокации на всички места, което бихме могли да назовем индо-тихоокеанска дъга.
Тези страни, разпростряли се от Индия на югозапад до Япония на североизток, биха формирали ефикасен бастион против китайска агресия, даже при липса на категорично поощрение и поддръжка от Съединени американски щати.
Индо-тихоокеанската дъга е най-силна в краищата и най-слаба в средата. Японските сили за самозащита имат сериозна известност за технология и подготвеност. Противодействайки на китайската стратегия за създаване на самолетоносачи, Япония преобразува два съществуващи хеликоптероносача в самолетоносачи.
Въпреки че японските самолетоносачи са доста по-малки от китайските, поръчаните от Япония пето потомство стелт-изтребители F-35 ще нанесат доста по-голям удар. За съпоставяне, Shenyang J-15 на Китай е по-малко напреднал изтребител от четвърто потомство, който има съществени механически проблеми.
Япония сигурно разполага с запаси и софтуерно ноу-хау, с цел да се грижи за себе си. В противоположния завършек на индо-тихоокеанската дъга, Индия постоянно се възприема като релативно слаба спрямо Китай. Но тези усещания от дълго време са остарели, в случай че в действителност в миналото са били истина.
Още през 1962 година Китай превзема огромни сектори от индийската планинска територия в светкавична петседмична война. Но тази победа е резултат от изненадваща офанзива в спокойно време против нищо неподозиращата другарска страна. Оттогава Индия е приела драговолно остарялата сентенция: " Ако ме излъжеш един път, позор за теб, в случай че ме излъжеш повторно - позор за мен. "
Въпреки солидната военна рационализация на Китай, Индия в този момент евентуално има превъзходство на хималайската граница. Като начало напредъкът на Китай от 1962 година, реалокира фронтовата линия по-близо до базите за доставка на Индия - и по-далеч от китайските. Подобренията на инфраструктурата са съчетани с планинските тунели и пътищата за всевъзможни метеорологични условия, издигнати от Индийската организация за гранични пътища.
В стратегическия спектакъл, където логистиката е всичко, тунелът доста усили способността на индийската войска да транспортира тежко съоръжение от бази в тила до индийско-китайската линия на в действителност надзор. Като прибавим към това богатият опит в битката измежду лед и твърдостта на командосите на Индия (много от които са вербувани от общността на тибетските изгнаници), Индия има преимущество във военни дейности във високи планини.
Индийските военновъздушни сили също имат огромно техническо преимущество пред китайските: На 10 000 фута (3000 метра) надморска височина, предните въздушни бази на Индия са доста високи, само че не толкоз високи, колкото китайските. И за разлика от Индия, Китай няма бази на ниска надморска височина на никое място в района. Това е голяма разлика, защото китайските самолети би трябвало да понижат на половина своите ракети и гориво, с цел да излетят в свръхразредения въздух на Тибетското плато.
Придобиването от Индия на първокласни френски изтребители " Рафал ", евентуалната рационализация на нейните съветски ескадрили " Сухой " Су-30, идната доставка на съвременни съветски зенитно-ракетни системи С-400 дават безусловно въздушно предимство. Индийският многофункционален самолет Tejas е единствено черешката на тортата.
По-далеч на изток границата на Китай с Мианмар на 1300 благи (2100 километра) е толкоз несигурна, че Китай, може би въодушевен от някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, построява 3-метрова стена, с цел да я затвори.
Военният прелом в Мианмар, необятно възприеман на Запад като облагодетелстване на Китай, в действителност е крах: Китай е изключително непосредствен до Националната лига за народна власт на Аун Сан Су Чи и в този момент позицията им в страната е застрашена както от военните, по този начин и от протестиращите по улиците.
Китай от дълго време е упрекнат в поддръжка на сепаратистки бунтовници в Мианмар; свалянето на цивилното държавно управление от военните може да е толкоз антикитайски, колкото и антидемократичен прелом.
Виетнам, който като Индия в миналото е бил жертва на китайска изненадваща офанзива, е в неприятни връзки със своя комунистически по-голям брат още от нашествието на Китай през 1979 година
Днес бюджетът на Виетнам за защита е относително дребен, само че той е насочил своите вложения към отбрана. Отразявайки тактиката на Китай за отвод от достъп - зоната (A2/AD) при започване на 2000 години, Виетнам влага в противокорабни ракети и покрай придобиване на взаимния руско-индийски BrahMos, свръхзвукова крилата ракета, която съгласно известията е най-бързото сходно оръжие в света.
По този метод, до момента в който Китай се придвижва от A2/AD, с цел да форсира тактики за проекция на мощ в Южнокитайско море, Виетнам развива собствен личен потенциал A2/AD, с цел да обезсърчи китайските Военноморски сили да оперират в региона.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Напрежението сред Съединени американски щати и Китай пораства, само че при положение на спор надали Съединени американски щати ще са на първа линия.
Съседните страни на Китай надалеч не са толкоз другарски настроени, а предходната година имаше конфликти на границата с Индия с жертви.
В продължение на две десетилетия Китай си проправя път във съвсем всеки спор в съседството. Напредвайки в Хималаите, Югоизточна Азия, Южнокитайско море и Източнокитайско море, Китай се трансформира в съществена опасност в необятна дъга на Индо-Тихия океан, написа Foreign Policy, представен от news.bg.
Разходите за защита на Пекин в този момент са повече от шест пъти по-високи, в сравнение с при започване на хилядолетието, съгласно самостоятелни оценки на SIPRI. През последните две десетилетия Китай се издигна от шесто място в света на второ място в общите разноски за защита - впечатляващо нарастване.
Естествено, това тормози съседите на Китай. И също толкоз естествено, тези съседи в този момент дават отговор.
Ако околните съседи на Китай са евентуалните сътрудници, с които президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е толкоз припрян да работи, те надали се нуждаят от поощрение от САЩ да усилят отбраната си, когато става въпрос за Китай.
Поглед към границите на Китай демонстрира, че Народната освободителна войска (НОАК) е изправена пред настоящи и нововъзникващи военни съперници от всички страни. Дори да одобри доближаване сред Русия и Китай - вероятност, която постоянно е по-скоро идна, в сравнение с действителна - Китай е изправен пред провокации на всички места, което бихме могли да назовем индо-тихоокеанска дъга.
Тези страни, разпростряли се от Индия на югозапад до Япония на североизток, биха формирали ефикасен бастион против китайска агресия, даже при липса на категорично поощрение и поддръжка от Съединени американски щати.
Индо-тихоокеанската дъга е най-силна в краищата и най-слаба в средата. Японските сили за самозащита имат сериозна известност за технология и подготвеност. Противодействайки на китайската стратегия за създаване на самолетоносачи, Япония преобразува два съществуващи хеликоптероносача в самолетоносачи.
Въпреки че японските самолетоносачи са доста по-малки от китайските, поръчаните от Япония пето потомство стелт-изтребители F-35 ще нанесат доста по-голям удар. За съпоставяне, Shenyang J-15 на Китай е по-малко напреднал изтребител от четвърто потомство, който има съществени механически проблеми.
Япония сигурно разполага с запаси и софтуерно ноу-хау, с цел да се грижи за себе си. В противоположния завършек на индо-тихоокеанската дъга, Индия постоянно се възприема като релативно слаба спрямо Китай. Но тези усещания от дълго време са остарели, в случай че в действителност в миналото са били истина.
Още през 1962 година Китай превзема огромни сектори от индийската планинска територия в светкавична петседмична война. Но тази победа е резултат от изненадваща офанзива в спокойно време против нищо неподозиращата другарска страна. Оттогава Индия е приела драговолно остарялата сентенция: " Ако ме излъжеш един път, позор за теб, в случай че ме излъжеш повторно - позор за мен. "
Въпреки солидната военна рационализация на Китай, Индия в този момент евентуално има превъзходство на хималайската граница. Като начало напредъкът на Китай от 1962 година, реалокира фронтовата линия по-близо до базите за доставка на Индия - и по-далеч от китайските. Подобренията на инфраструктурата са съчетани с планинските тунели и пътищата за всевъзможни метеорологични условия, издигнати от Индийската организация за гранични пътища.
В стратегическия спектакъл, където логистиката е всичко, тунелът доста усили способността на индийската войска да транспортира тежко съоръжение от бази в тила до индийско-китайската линия на в действителност надзор. Като прибавим към това богатият опит в битката измежду лед и твърдостта на командосите на Индия (много от които са вербувани от общността на тибетските изгнаници), Индия има преимущество във военни дейности във високи планини.
Индийските военновъздушни сили също имат огромно техническо преимущество пред китайските: На 10 000 фута (3000 метра) надморска височина, предните въздушни бази на Индия са доста високи, само че не толкоз високи, колкото китайските. И за разлика от Индия, Китай няма бази на ниска надморска височина на никое място в района. Това е голяма разлика, защото китайските самолети би трябвало да понижат на половина своите ракети и гориво, с цел да излетят в свръхразредения въздух на Тибетското плато.
Придобиването от Индия на първокласни френски изтребители " Рафал ", евентуалната рационализация на нейните съветски ескадрили " Сухой " Су-30, идната доставка на съвременни съветски зенитно-ракетни системи С-400 дават безусловно въздушно предимство. Индийският многофункционален самолет Tejas е единствено черешката на тортата.
По-далеч на изток границата на Китай с Мианмар на 1300 благи (2100 километра) е толкоз несигурна, че Китай, може би въодушевен от някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, построява 3-метрова стена, с цел да я затвори.
Военният прелом в Мианмар, необятно възприеман на Запад като облагодетелстване на Китай, в действителност е крах: Китай е изключително непосредствен до Националната лига за народна власт на Аун Сан Су Чи и в този момент позицията им в страната е застрашена както от военните, по този начин и от протестиращите по улиците.
Китай от дълго време е упрекнат в поддръжка на сепаратистки бунтовници в Мианмар; свалянето на цивилното държавно управление от военните може да е толкоз антикитайски, колкото и антидемократичен прелом.
Виетнам, който като Индия в миналото е бил жертва на китайска изненадваща офанзива, е в неприятни връзки със своя комунистически по-голям брат още от нашествието на Китай през 1979 година
Днес бюджетът на Виетнам за защита е относително дребен, само че той е насочил своите вложения към отбрана. Отразявайки тактиката на Китай за отвод от достъп - зоната (A2/AD) при започване на 2000 години, Виетнам влага в противокорабни ракети и покрай придобиване на взаимния руско-индийски BrahMos, свръхзвукова крилата ракета, която съгласно известията е най-бързото сходно оръжие в света.
По този метод, до момента в който Китай се придвижва от A2/AD, с цел да форсира тактики за проекция на мощ в Южнокитайско море, Виетнам развива собствен личен потенциал A2/AD, с цел да обезсърчи китайските Военноморски сили да оперират в региона.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ