Красимир Вълчев: 400 милиона лева ще е увеличението на бюджета за образование
Снимка: Канал 3
„ Минимум 400 милиона лв. ще е нарастването в бюджета за обучение за 2019 година ” Това разгласи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва на конгрес за висшето обучение в УНСС.
„ За главните политики, които сме обявили, имаме гаранция, че ще бъдат финансирани. Най-голямата част от растежа ще бъде ориентирана към главния фактор – това е учителят. За нарастване на заплатите на педагогическия личен състав са планувани 330 млн. лева в бюджета за идната година. Още близо 29 млн. лева са планувани за образование на непедагогическия личен състав. Оттам нататък може би най-голямото нарастване като растеж ще бъде това за дейностите по ползи. Скоро ще представим измененията в стандарта за приобщаващото обучение, с които ще бъде регламентацията на дейностите по ползи и финансирането им в Наредбата за финансиране на институциите “, сподели още Вълчев и изясни, че ще бъдат увеличени и средствата за закуски. Образователният министър изясни, че би трябвало да се работи и по разликата във възнагражденията на младите и възрастните преподаватели.
„ Разликата при възнагражденията им във висшето обучение е доста по-голяма, в сравнение с в учебното обучение. И макар, че междинните брутни заплати в системата на висшето обучение са над 1700 лева – с 60% по-високи, в сравнение с в системата на учебното обучение, имаме заплати на младите преподаватели, които са по-ниски от тези на младшите учители. И в този момент е моментът със Съвета на ректорите да довършим този диалог. Ще имаме контролиране на минималната заплата за преподаватели във висшето обучение – по какъв начин би трябвало да трансформират дизайна на системата на възнаграждение, с цел да стимулира в по-голяма степен преподавателите както за по-качествено образование, по този начин и за кариерно развиване “, сподели още Вълчев, представен от „ Фокус ”.
По отношение на образованието в университетите просветният министър се застъпи за концепцията за бъде понижен приемът за някои от най-желаните и търсени специалности.
„ Трябва да се опитаме да понижим приема в специалности като стопанска система, туризъм и логика на психиката и да го увеличим в математиката и аграрните науки. Стратегията по понижаване и преструктуриране на приема във висшите учебни заведения би трябвало да продължи. Трябва да продължим да го преструктурираме не толкоз сред висши учебни заведения, колкото сред професионални посоки. Ние имаме два пазара – пазара на образованието и пазара на труда, и те имат друга логичност. Трябва да търсим принадлежности към най-проблемните професионални посоки, към които има минимален интерес – математика, физкултура, естествени науки, педагогика на образованието “, разяснява Вълчев.
Той уточни, че има и една група от професионални посоки, където се чака изострен дефицит – да вземем за пример аграрните науки и педагогика. По думите му за тях би трябвало да се направи втора стипендия.
„ Имаме и междинна професионална група, при която нямаме чак толкоз огромен проблем, това са изкуствата. При тях нямаме нерационално търсене, само че студентите по тези посоки също би трябвало да бъдат стимулиране “, разяснява просветителният министър. Вълчев уточни, че четвъртата група са тази, при която няма дефицит на търсене, само че също би трябвало да има стимулиране.
„ Това е медицината да вземем за пример. Тук обаче казусът е невъзможността да задържим младите лекари, което е проблем на здравната политика. Въпрос тук е дали да даваме избрани заеми на студентите, които след това да бъдат да вземем за пример намалявани, в случай че студентът остане да работи тук “, изясни той.
Министърът уточни, че последната група са професионалните посоки, при които може да се понижи приемът. „ Това са стопанска система, туризъм, логика на психиката. Но това не значи, че би трябвало да бъде понижено финансирането “, сподели Вълчев.
Той изясни, че през идната година ще има растеж на дотацията за прехрана на образованието, като тя най-вероятно ще бъде към 40 млн. лева
„ Икономическите висши учебни заведения ще образоват по-малко студенти против по-високо финансиране на един учащ. Минимум 40 млн. лева ще бъдат дадени следващата година за прехрана на образованието във висшето обучение. Тази дотация ще бъде разпределена според сложна оценка на качество на университетите – т.е. няма да бъде на брой студенти, а според от оценката за образователната и научната активност и реализацията. Тоест, за всеки един ВУЗ ще има от 50% понижение до 120% нарастване “, разяснява Вълчев.
Той посочи, че понижение на дотациите ще има точно в тези посоки като стопанска система, туризъм и логика на психиката.
„ Защото желаеме повече студенти да се образоват в другите професионални посоки, където имаме максимален предстоящ дефицит на пазара на труда – това са инженерните, педагогичен, аграрните специалности ”, сподели още просветителният министър и уточни, че това не значи, че висшите учебни заведения, които образоват в тези професионални посоки, ще получават по-малко.
По думите му това значи, че икономическите висши учебни заведения ще образоват по-малко студенти против по-високо финансиране на един учащ.
„ Тоест базовата прехрана евентуално ще бъде увеличена с към 15%, с цел да компенсира общото понижение на приема, което имаме. Имахме 16 ВУЗ-а, които образоваха в професионално направление стопанска система, и във всички – като се изключи Софийския университет, който образова малко студенти по стопанска система, ще понижим приема “, изясни министърът.
Попитан дали може да има мораториум върху разрастването на университетската мрежа, Вълчев отговори:
„ Това е предложение на Съвета на ректорите, което обсъдихме и те одобриха още в края на предходната година. Засега предвиждаме да го въведем със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение. То е израз на общата ни угриженост за репутацията на висшето обучение от позиция на това, че по-нататъшното разгръщане на мрежата е нежелателно. С тях сме съгласни, че мрежата е достигнала лимита си на териториално и профилно разгръщане. “
„ Минимум 400 милиона лв. ще е нарастването в бюджета за обучение за 2019 година ” Това разгласи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва на конгрес за висшето обучение в УНСС.
„ За главните политики, които сме обявили, имаме гаранция, че ще бъдат финансирани. Най-голямата част от растежа ще бъде ориентирана към главния фактор – това е учителят. За нарастване на заплатите на педагогическия личен състав са планувани 330 млн. лева в бюджета за идната година. Още близо 29 млн. лева са планувани за образование на непедагогическия личен състав. Оттам нататък може би най-голямото нарастване като растеж ще бъде това за дейностите по ползи. Скоро ще представим измененията в стандарта за приобщаващото обучение, с които ще бъде регламентацията на дейностите по ползи и финансирането им в Наредбата за финансиране на институциите “, сподели още Вълчев и изясни, че ще бъдат увеличени и средствата за закуски. Образователният министър изясни, че би трябвало да се работи и по разликата във възнагражденията на младите и възрастните преподаватели.
„ Разликата при възнагражденията им във висшето обучение е доста по-голяма, в сравнение с в учебното обучение. И макар, че междинните брутни заплати в системата на висшето обучение са над 1700 лева – с 60% по-високи, в сравнение с в системата на учебното обучение, имаме заплати на младите преподаватели, които са по-ниски от тези на младшите учители. И в този момент е моментът със Съвета на ректорите да довършим този диалог. Ще имаме контролиране на минималната заплата за преподаватели във висшето обучение – по какъв начин би трябвало да трансформират дизайна на системата на възнаграждение, с цел да стимулира в по-голяма степен преподавателите както за по-качествено образование, по този начин и за кариерно развиване “, сподели още Вълчев, представен от „ Фокус ”.
По отношение на образованието в университетите просветният министър се застъпи за концепцията за бъде понижен приемът за някои от най-желаните и търсени специалности.
„ Трябва да се опитаме да понижим приема в специалности като стопанска система, туризъм и логика на психиката и да го увеличим в математиката и аграрните науки. Стратегията по понижаване и преструктуриране на приема във висшите учебни заведения би трябвало да продължи. Трябва да продължим да го преструктурираме не толкоз сред висши учебни заведения, колкото сред професионални посоки. Ние имаме два пазара – пазара на образованието и пазара на труда, и те имат друга логичност. Трябва да търсим принадлежности към най-проблемните професионални посоки, към които има минимален интерес – математика, физкултура, естествени науки, педагогика на образованието “, разяснява Вълчев.
Той уточни, че има и една група от професионални посоки, където се чака изострен дефицит – да вземем за пример аграрните науки и педагогика. По думите му за тях би трябвало да се направи втора стипендия.
„ Имаме и междинна професионална група, при която нямаме чак толкоз огромен проблем, това са изкуствата. При тях нямаме нерационално търсене, само че студентите по тези посоки също би трябвало да бъдат стимулиране “, разяснява просветителният министър. Вълчев уточни, че четвъртата група са тази, при която няма дефицит на търсене, само че също би трябвало да има стимулиране.
„ Това е медицината да вземем за пример. Тук обаче казусът е невъзможността да задържим младите лекари, което е проблем на здравната политика. Въпрос тук е дали да даваме избрани заеми на студентите, които след това да бъдат да вземем за пример намалявани, в случай че студентът остане да работи тук “, изясни той.
Министърът уточни, че последната група са професионалните посоки, при които може да се понижи приемът. „ Това са стопанска система, туризъм, логика на психиката. Но това не значи, че би трябвало да бъде понижено финансирането “, сподели Вълчев.
Той изясни, че през идната година ще има растеж на дотацията за прехрана на образованието, като тя най-вероятно ще бъде към 40 млн. лева
„ Икономическите висши учебни заведения ще образоват по-малко студенти против по-високо финансиране на един учащ. Минимум 40 млн. лева ще бъдат дадени следващата година за прехрана на образованието във висшето обучение. Тази дотация ще бъде разпределена според сложна оценка на качество на университетите – т.е. няма да бъде на брой студенти, а според от оценката за образователната и научната активност и реализацията. Тоест, за всеки един ВУЗ ще има от 50% понижение до 120% нарастване “, разяснява Вълчев.
Той посочи, че понижение на дотациите ще има точно в тези посоки като стопанска система, туризъм и логика на психиката.
„ Защото желаеме повече студенти да се образоват в другите професионални посоки, където имаме максимален предстоящ дефицит на пазара на труда – това са инженерните, педагогичен, аграрните специалности ”, сподели още просветителният министър и уточни, че това не значи, че висшите учебни заведения, които образоват в тези професионални посоки, ще получават по-малко.
По думите му това значи, че икономическите висши учебни заведения ще образоват по-малко студенти против по-високо финансиране на един учащ.
„ Тоест базовата прехрана евентуално ще бъде увеличена с към 15%, с цел да компенсира общото понижение на приема, което имаме. Имахме 16 ВУЗ-а, които образоваха в професионално направление стопанска система, и във всички – като се изключи Софийския университет, който образова малко студенти по стопанска система, ще понижим приема “, изясни министърът.
Попитан дали може да има мораториум върху разрастването на университетската мрежа, Вълчев отговори:
„ Това е предложение на Съвета на ректорите, което обсъдихме и те одобриха още в края на предходната година. Засега предвиждаме да го въведем със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение. То е израз на общата ни угриженост за репутацията на висшето обучение от позиция на това, че по-нататъшното разгръщане на мрежата е нежелателно. С тях сме съгласни, че мрежата е достигнала лимита си на териториално и профилно разгръщане. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ