Експерт от БАН: Когато еврозоната кихне, България хваща пневмония
Снимка: Istock/Guliver
В момента стопанската система на България е по-нестабилна, започваме отново да натрупваме несъответствия. Голям риск има в имотния пазар, който би трябвало да се следи деликатно.
Прегрее ли той, не можем да спасим стопанската система. Рисков фактор са и обществените разноски и тяхната успеваемост. Трябва да гледаме, несъмнено, и какво се случва в еврозоната, тъй като когато еврозоната кихне, ние хващаме пневмония. Това съобщи доцент доктор Даниела Бобева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките при показване на отчет за 10-годишнината от международната икономическа рецесия и последствията ѝ за България.
По думите на Бобева страната ни е изцяло подготвена да влезе във валутния блок. „ Няма по-хубаво от това. Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Ние би трябвало да сме в ядрото. А изказванията, че ще станем по-бедни там, са цялостни нелепости. Данните за другите страни сочат, че е имало повдигане на цените в трите месеца преди влизането, което обаче след това се възстановява “, посочи тя.
Според нея „ чакалня “ на еврозоната няма. „ За да влезеш в еврозоната, би трябвало да тренираш. И тренираш през тези две години, до момента в който си във валутния механизъм. Само дето той е по-скоро политически механизъм с безусловно неразбираеми измами в него “, добави Бобева. Тя счита още, че към България има дискриминация от страна на Европейски Съюз, макар че четири конвергентни отчета сочат, че страната ни в изпълнила номиналните критерии за влизане.
10 години след рецесията – какви са изводите за България?
През 2008 година българската стопанска система щеше да изпадне в рецесия, даже и международната да не беше, сочи отчетът на икономистите от Българска академия на науките. Това са показвали редица дебалансиращи фактори. Въпреки това стопанската система ни е съумяла сама да преодолее разтърсванията и то при липса на антикризисни държавни стратегии, каквито имаха доста други страни. Неблагоприятните резултати са били лимитирани от съществуването на паричен съвет и ограниченията на Българска народна банка.
Според специалистите фискалната политика по време на рецесията е била неуверена и не е подкрепила в задоволителна степен растежа. Средствата от Европейски Съюз са изиграли роля на буфер, само че този инструмент няма резистентен темперамент и поради сигналите за смяна на механизма на разпределяне на европейски средства в бъдеще надали може да се разчита на него за справяне с рецесии.
Преди рецесията българската стопанска система растеше бързо и небалансирано, а следкризисното възобновяване протича постепенно и спорно, считат още от Българска академия на науките. И въпреки след началото на рецесията дистанцията сред страната ни и еврозоната да е намаляла от 63% на 59%, това не би трябвало да ни радва, защото се дължи повече на дивергирането на страни като Гърция и Португалия, които пострадаха по-тежко.
Икономистите показват, че за възобновяване най-важни са структурните политики. „ Ако няма политически консенсус, няма по какъв начин да се подхващат значимите ограничения за стопанската система. Една партия не може да направи преструктуриране. Необходима е теория за икономическо развиване, зад която да застанат всички и тя да се организира целеустремено “, съобщи шефът на института проф.д-р Александър Тасев, написа actualno.com.
Доц. Бобева добави, че промяна е нужна и в държавните предприятия. " Те остават едни от най-неефективните, тук има потребност от здрава регулация. Нужни са експерти, а не политици отпред ", сподели още тя.
В момента стопанската система на България е по-нестабилна, започваме отново да натрупваме несъответствия. Голям риск има в имотния пазар, който би трябвало да се следи деликатно.
Прегрее ли той, не можем да спасим стопанската система. Рисков фактор са и обществените разноски и тяхната успеваемост. Трябва да гледаме, несъмнено, и какво се случва в еврозоната, тъй като когато еврозоната кихне, ние хващаме пневмония. Това съобщи доцент доктор Даниела Бобева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките при показване на отчет за 10-годишнината от международната икономическа рецесия и последствията ѝ за България.
По думите на Бобева страната ни е изцяло подготвена да влезе във валутния блок. „ Няма по-хубаво от това. Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Ние би трябвало да сме в ядрото. А изказванията, че ще станем по-бедни там, са цялостни нелепости. Данните за другите страни сочат, че е имало повдигане на цените в трите месеца преди влизането, което обаче след това се възстановява “, посочи тя.
Според нея „ чакалня “ на еврозоната няма. „ За да влезеш в еврозоната, би трябвало да тренираш. И тренираш през тези две години, до момента в който си във валутния механизъм. Само дето той е по-скоро политически механизъм с безусловно неразбираеми измами в него “, добави Бобева. Тя счита още, че към България има дискриминация от страна на Европейски Съюз, макар че четири конвергентни отчета сочат, че страната ни в изпълнила номиналните критерии за влизане.
10 години след рецесията – какви са изводите за България?
През 2008 година българската стопанска система щеше да изпадне в рецесия, даже и международната да не беше, сочи отчетът на икономистите от Българска академия на науките. Това са показвали редица дебалансиращи фактори. Въпреки това стопанската система ни е съумяла сама да преодолее разтърсванията и то при липса на антикризисни държавни стратегии, каквито имаха доста други страни. Неблагоприятните резултати са били лимитирани от съществуването на паричен съвет и ограниченията на Българска народна банка.
Според специалистите фискалната политика по време на рецесията е била неуверена и не е подкрепила в задоволителна степен растежа. Средствата от Европейски Съюз са изиграли роля на буфер, само че този инструмент няма резистентен темперамент и поради сигналите за смяна на механизма на разпределяне на европейски средства в бъдеще надали може да се разчита на него за справяне с рецесии.
Преди рецесията българската стопанска система растеше бързо и небалансирано, а следкризисното възобновяване протича постепенно и спорно, считат още от Българска академия на науките. И въпреки след началото на рецесията дистанцията сред страната ни и еврозоната да е намаляла от 63% на 59%, това не би трябвало да ни радва, защото се дължи повече на дивергирането на страни като Гърция и Португалия, които пострадаха по-тежко.
Икономистите показват, че за възобновяване най-важни са структурните политики. „ Ако няма политически консенсус, няма по какъв начин да се подхващат значимите ограничения за стопанската система. Една партия не може да направи преструктуриране. Необходима е теория за икономическо развиване, зад която да застанат всички и тя да се организира целеустремено “, съобщи шефът на института проф.д-р Александър Тасев, написа actualno.com.
Доц. Бобева добави, че промяна е нужна и в държавните предприятия. " Те остават едни от най-неефективните, тук има потребност от здрава регулация. Нужни са експерти, а не политици отпред ", сподели още тя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ