Синът и снахата ми се обидиха, защото не им дадох апартамента си
Снахата и синът ми не желаят да беседват с мен. Всичко това, тъй като не им дадох жилището.
Отношенията сред най-близките хора от време на време могат да се влошат поради дреболия. Но постоянно повода за раздора са парите.
Иван е единственият ми наследник. Той израстна в наред семейство, аз и брачният партньор ми му осигурихме положително обучение, вложихме всичките си пари и сила в него. Той порасна интелигентен и работлив човек, получи тапия, откри си добра работа. Сега гради кариера и управлението го цени доста.
Съпругът ми умря преди три години. Синът ми е всичко за мен. Съжалявам, единствено че не успяхме да му купим жилище. Живяхме чартърен 40 години, до момента в който успеем да си купим лично жилище. Но нямахме задоволително пари, с цел да купим още един апартамент. Въпреки че съм сигурна, че синът ми по този начин или другояче ще може да спести за лично жилище.
Когато разгласи, че ще се дами, бях извънредно щастлива. Вече мечтаех за внуци. Харесах избраницата му – безшумно и непретенциозно момиче. Но след сватбата тя се промени.
Заминаха на меден месец в чужбина и похарчиха доста пари. Тогава снахата по някаква причина реши да напусне работата си, с цел да откри по-добро място за себе си, само че по този начин и не го откри. Вече втора година си седи у дома и не бърза да си търси работа.
Снахата има едностаен апартамент и най-малко не заплащат наем.
Въпреки че снахата не изкарва пари, умее да ги харчи. Редовно посещава салони за хубост. Синът я оправдава. Трябвало да наподобява добре, тъй като непрекъснато върви по изявленията.
Веднъж им намекнах, че ще е добре към този момент да си имат бебе. На което снахата въздъхна театрално и се оплака, че апартаментът е доста дребен. Казах им, че могат да изтеглят заем, както вършат мнозина. Но тя ми отговори, че по този начин или другояче нямат задоволително пари.
Скоро по-късно снахата и синът ми ме посетиха за уикенда. Останах възхитена, подготвих обичаните им ястия. Не чаках, че ще ми предложат да си заменяем жилищата.
Вижте още: Сватбата на доведената ми щерка
Според тях аз не се нуждая от огромно пространство, а и почистването на жилището ще ми бъде по-лесно. Но аз незабавно отхвърлих.
Не одобрявам жилището им и съседите. Работата ми е надалеч. Освен това, всичко в жилището ми е направено за моите потребности, имам положителни връзки със съседите и се усещам комфортно.
Синът ми не би могъл да измисли самичък такова нещо. Те освен че не реагираха с схващане на моя отвод, само че и се наскърбиха. Синът ми даже не ми подвига телефона.
Разбира се, преместването е по-лесно за младите. Но на моите години, откакто съм се открила не желая да шавам на никое място.
Съжалявам, че децата не ме схващат.
