Сметната палата: Сградите - паметници на културата са оставени на разрухата
Сметната палата насочи остри рецензии към Министерството на културата. Според отчет на инспекторите постройките - монументи на културата са оставени да се разрушават.
"Дейностите по запазване и поддържане на обектите на архитектурно завещание в градска среда, осъществявани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно завещание, не са ефикасни и ефикасни ", това е главният извод от одита на Сметната палата, предизвикан откакто през последните години редица изявления и репортажи в медиите алармираха за лишаването на българските градове от голяма част от тяхното скъпо архитектурно завещание.
От отчета излиза наяве, че стотици къщи и здания с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови градежи, които неведнъж нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на монументи на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са подхванати съвсем никакви действителни стъпки за задължаване на притежателите на остарели здания да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са желана туристическа дестинация.
Причината за това била липса на държавна политика за опазване на архитектурното завещание и липса на финансиране и задоволително чиновници в Института за недвижимо културно завещание. Например приблизително над 3000 обекта се падат годишно на един специалист в Националния институт за недвижимо културно завещание за мониторинг на недвижими културни полезности. В интервала 2015-2018 година не е реализиран мониторинг на положението на недвижимото културно завещание, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, като се изключи няколко обекта с категория „ международно значение “ - древен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по запазване на недвижимото културно завещание е доста по-малко от нужното. Например, заделените по бюджета на министерството средства за стратегия „ Опазване на недвижимото културно завещание “ са едвам 14 на 100 от нужните.
Друг проблем е, че има недостатъци в регламентацията на процедурите по търсене, обявление и даване на статут, не са избрани периоди за осъществяване на обособените стадии от процедурата. Липсва обмисляне на дейностите по запазване на културното завещание и мониторинг върху осъществяването им. Част от нормативно регламентираните дейностите не се извършват, а други се извършват в мощно лимитирани размери.
Все още няма избрани режими за опазването на 93 на 100 от обектите с възложен статут на недвижими културни полезности. Същото се отнася и за 98 на 100 от заявените обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна полезност. А определянето на режима за запазване на един обект е от основно значение, защото регламентира точното местоположение и повърхност на обекта, зоната към него, която попада под отбрана на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и изискванията за прилагане на техните територии и охранителни зони.
"Дейностите по запазване и поддържане на обектите на архитектурно завещание в градска среда, осъществявани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно завещание, не са ефикасни и ефикасни ", това е главният извод от одита на Сметната палата, предизвикан откакто през последните години редица изявления и репортажи в медиите алармираха за лишаването на българските градове от голяма част от тяхното скъпо архитектурно завещание.
От отчета излиза наяве, че стотици къщи и здания с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови градежи, които неведнъж нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на монументи на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са подхванати съвсем никакви действителни стъпки за задължаване на притежателите на остарели здания да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са желана туристическа дестинация.
Причината за това била липса на държавна политика за опазване на архитектурното завещание и липса на финансиране и задоволително чиновници в Института за недвижимо културно завещание. Например приблизително над 3000 обекта се падат годишно на един специалист в Националния институт за недвижимо културно завещание за мониторинг на недвижими културни полезности. В интервала 2015-2018 година не е реализиран мониторинг на положението на недвижимото културно завещание, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, като се изключи няколко обекта с категория „ международно значение “ - древен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по запазване на недвижимото културно завещание е доста по-малко от нужното. Например, заделените по бюджета на министерството средства за стратегия „ Опазване на недвижимото културно завещание “ са едвам 14 на 100 от нужните.
Друг проблем е, че има недостатъци в регламентацията на процедурите по търсене, обявление и даване на статут, не са избрани периоди за осъществяване на обособените стадии от процедурата. Липсва обмисляне на дейностите по запазване на културното завещание и мониторинг върху осъществяването им. Част от нормативно регламентираните дейностите не се извършват, а други се извършват в мощно лимитирани размери.
Все още няма избрани режими за опазването на 93 на 100 от обектите с възложен статут на недвижими културни полезности. Същото се отнася и за 98 на 100 от заявените обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна полезност. А определянето на режима за запазване на един обект е от основно значение, защото регламентира точното местоположение и повърхност на обекта, зоната към него, която попада под отбрана на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и изискванията за прилагане на техните територии и охранителни зони.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ