Смъртоносната отрова Аква Тофана е течност без цвят, мирис и

Смъртоносната отрова Аква Тофана е течност без цвят, аромат и усет, сипана в красива бутилка. И в продължение на съвсем 20 години в Италия от 17 век стотици дами я употребяват, с цел да убият скрито съпрузите си.

Мотивацията им може да е друга, само че резултатите – едни и същи. Отровата работи бързо и безшумно и убива без да остави диря – по този начин до 50-те години на века се счита, че Аква Тофана е умъртвила към 600 души.

Но истината за тази неуловима отрова може да бъде сложна за следене.

Цвят на беладона

За дамите, които живеят в Италия от 17 век, бракът е клетка. Те имат малко благоприятни условия в живота с изключение на да си намерят брачен партньор, а откакто се снабдят с подобен, към този момент е невероятно да си тръгнат от него.

Но една жена на име Джулия Тофана разполага с решение.

Родена в Палермо, Италия, към 1620 година, Тофана знае някои неща за гибелта. Когато е единствено на 13, жена на име Тофания д’Амадо – евентуално нейна майка – е екзекутирана за ликвидиране посредством отравяне на човек, който съгласно някои източници е нейният личен брачен партньор.

Впоследствие Тофана продължава по стъпките на майка си, ползвайки остарялата й рецепта: Тя стартира да продава Аква Тофана, отрова без аромат, която маскира като мас. Въпреки че точната примес от този момент е изгубена, евентуално се прави от отрова с арсен, олово и беладона.

Тофана основава много добър бизнес в Рим, където наема сътрудници, които да ръководят загадка аптека, от която продават безшумно смъртоносната запарка наред с действителните козметични артикули.

Скоро десетки мъже умират от ръцете на обезверени дами, които желаят да изоставен нещастния си брак или да вземат пари от завещание и да стартират живота си изначало.

Между 1666 и 1676 година маркиза дьо Бринвилие отравя татко си и двама братя, наред с други хора, за което е наказана и екзекутирана на 16 юли 1676 година

За дамите, които желаят да убият съпрузите си, Аква Тофана е идеалното оръжие. Отровата е в елементарна бутилка, която могат да скрият измежду останалите си козметични такъми, и е без аромат и усет, което значи, че може да я сложат в храната или напитката на брачна половинка си, без той да забележи.

Нещо повече, резултатите наподобяват същинско заболяване. Първата доза провокира признаци, сходни на простуда. Втората провокира болки в стомаха, повръщане и диария. И третата или четвъртата към този момент повличат жертвата към гибелта.

Според една история, клиентка на Тофана взема решение да употребява продукта й, с цел да убие брачна половинка си, и поставя няколко капки в супата му. Но таман когато той доближава първата лъжица към устата си, тя трансформира решението си и избухва в молби да не яде от супата, а по-късно в последна сметка – може би след известно количество насили – признава, че е поставила отрова в нея и споделя на брачна половинка си от кое място я е купила.

Друга история обаче допуска, че дамите са почнали да признават за убийствата пред своите свещеници. В същото време хората стартират да виждат и, че „ младите вдовици са извънредно доста “.

Тогава Тофана е задържана, измъчвана и изправена пред съда, където признава, че отровата й е умъртвила към 600 души. Тя и нейните сътрудници са екзекутирани, както и редица нейни клиенти от по-ниската класа; някои от по-известните са пощадени по молба на папата.

Според един историк обаче Джулия Тофана може и да не е срещнала толкоз ужасна орис.

Въпреки че развой с кръг, който популяризира отрова в Рим, фактически се случва през 1658 година, допустимо е Джулия да го е пропуснала изцяло. Историкът Майк Даш от университета в Кеймбридж допуска, че Тофана е умряла, евентуално спокойно и евентуално през 1651 година Затова той има вяра, че нейните сътрудници и клиенти са изправени пред съда без нея.

Всеки случай, Аква Тофана става призрачно именита през идващите години. Както написа Даш, отровата се трансформира в нещо като нарицателно, „ с цел да опише хипотетичен клас фини, прецизни, бавнодействащи токсини, за които се счита, че са неоткриваеми и непроменяемо съдбовни “.

С времето ялата тази история се разраства още повече. Основните й фактори – стотици мъртви съпрузи, отрова, дами – се популяризират из цяла Европа през 17 век. Дори композиторът Волфганг Амадеус Моцарт се тормози, че е бил токсичен с Аква Тофана, когато стартира да страда от необяснима болест през 1791 година на 35-годишна възраст.

„ Сигурен съм, че съм бил токсичен “, написа Моцарт. „ Не мога да се отърва от тази идея… Някой ми даде Ава Тофана и предопредели гибелта ми. “

Моцарт в действителност умира – мистериозно – само че няма доказателства, че тази тази отрова е повода за това.