Смърт в плаващи пясъци е един от най-разпространените сюжети в

Смърт в плаващи пясъци е един от най-разпространените сюжети в киното. Но до каква степен действителна е заплахата човек да загине в тях?

Плаващите пясъци нормално се състоят от пясък или глина и са пренаситени с влага и сол. Те най-често се срещат в делтите на реки. Повърхността им наподобява твърда, само че щом върху нея стъпи човешки крайник, пясъкът стартира да се втечнява, написа BBC Future.

След това водата и пясъкът се разделят, образувайки компактен пласт от мокър пясък, в който елементарно може да се заседне. Триенето сред песъчинките понижава мощно и те към този момент не могат да устоят тежестта на индивида, тъй че той фактически стартира да потъва.

Вярно е и това, че паническите опити човек да се измъкне може да доведат до още по-силно затъване в пясъка. Но може ли човек да потъне в него?

При пътешестване в Иран Даниъл Бон от университета на Амстердам видял край езеро табели, които предизвестяват туристите за заплаха от плаващи пясъци. Той взел дребна проба и я анализирал в лабораторията за съотношението сред глина, солена вода и пясък, а по-късно въз основа на получените пропорции пресъздал плаващи пясъци – за осъществяване на опит.

Вместо хора той употребявал алуминиеви гранули, аналогични по компактност на човешкото тяло. Той ги сложил върху купчината пясък, а по-късно почнал да ги разклаща, имитирайки трескавите придвижвания на опитващ се да се измъкне човек, с цел да види дали гранулите ще потънат в пясъка.

Но те не потънали. Първоначално леко се потопили в пясъка, само че последователно той още веднъж почнал да се смесва с вода, плаваемостта му се нараснала и гранулите се издигнали назад на повърхността.

Бон и колегиите му пробвали и с други предмети. Ако по компактност те били аналогични на човешкото тяло, те потъвали в пясъка, само че не цялостно, а единствено на половина. Но в случай че по законите на физиката тялото не може безпределно да потъва все по-дълбоко в пясъка, за какво от време на време в плаващите пясъци трагично умират хора, както се е случило през 2012 година с майката на две деца, почиващи в Антигуа?

Причината е в това, че въпреки плаващите пясъци да не засмукват индивида, в случай че той не се освободи в точния момент, може да го връхлети приливна вълна. В подобен случай плаващите пясъци в действителност може да са рискови.

Тъй като паническите опити за изплъзване от пясъка сами по себе си няма да доведат до крах, въпреки всичко е належащо да се демонстрира внимание.

Ако желаете да се измъкнете, без да чакате някой да ви се притече на помощ, съгласно изчисленията на Бон, с цел да освободите най-малко единия крайник, е належащо да приложите мощ от 100 000 нютона – почти колкото е належащо, с цел да се вдигне междинен по мярка автомобил.

В лабораторни условия Бон и сътрудниците му са изяснили, че неизменим детайл на плаващите пясъци е солта, която ги прави плаващи и това надлежно води до образуването на такива рискови плътни сектори.

Но по-късно друга група учени – този път от Швейцария и Бразилия – са разкрили вариация на плаващите пясъци, която не съдържа сол.

При проучвания бил извършен разбор а мостри от пясък, взети от лагуна в Североизточна Бразилия. Оказало се, че на повърхността на почвата участват бактерии, образуващи коричка, която основава усещането за твърда почва, само че пропада, когато се стъпи върху нея.

Впрочем и в този случай не всичко е толкоз неприятно – дълбочината на такива пясъци нормално рядко е повече от човешки растеж, тъй че човек по-скоро няма да потъне в тях.

Но сухите тресавища са напълно друго нещо. Например попадането в зърнено вместилище постоянно може да се окаже смъртоносно точно заради резултата плаващи пясъци.

През 2002 година била оповестена история, която споделя за човек, паднал в зърнохранилището на немска плантация.

Докато пожарникарите установявали в кой от осемте контейнера се намира той, зърното стигнало до мишниците му и в цялостно сходство с класическите дейности на плаващите пясъци потъвало все по-дълбоко. С всяко издишване гръдният му панер се свивал и освободеното пространство незабавно било заемано от зърното, заради което той дишал все по-трудно.

В контейнера с въже се спуснал доктор с кислородна маска за потърпевшия, а към гърдите му били сложени ремъци. Но скоро гръдният панер почнал да го боли отвратително, а лекарят получил астматичен припадък от праха.

Но пожарникарите бързо решили да изпомпат зърното, то почнало да не притиска толкоз мощно падналия човек и съумели да го спасят.

Човек, попаднал в изсъхнало мочурище, може да оцелее единствено в случай че му бъде оказана оперативна помощ. Но какво да вършиме, в случай че сте попаднали във влажния пясък и не потъвате, а сте заседнали?

В подобен случай се предлага да размърдате крайници, с цел да може към стъпалата ви да нахлуе вода и пясъкът още веднъж да се трансформира в киша.

Същината е в това да запазите успокоение (което, несъмнено, не е елементарно!) и да се проснете по повърхността, с цел да разпределите тежестта си по-равномерно.

А по-късно остава единствено да почакате, до момента в който още веднъж не изплувате нагоре. И не забравяйте шапката си!