ТЪРЖЕСТВОТО НА ПРОСТАКА
Слушам парламентарния надзор, следя деликатно държанието на Петков и Василев и се връщам съвсем тридесет години обратно, когато за пръв път влязох в постройката на Парламента по отношение на мои трайни служебни отговорности.
Къде се били по това време Петков и Василев? А всички останали днешни депутати?
Вие си отговорете на този въпрос, само че мен ме впечатлява тяхната надменност, безпардонност и професионална незначителност, които витаят като аура към тези младежи.
През 90-те години, още при започване на опита за народна власт имаше доста такива видове добрали се властта. Може би поради инерцията от предишното или нещо друго, само че и те имаха почит от институциите, метода на взаимоотношение сред тях и лицата, които упражняваха изпълнителна власт. След толкоз години преход към нищото, Народното събрание е цялостен с безспорни новобранци, публични утайки, които са освен гумени печати на изпълнителната власт, а и техни персонални прислуги – служители за всяка потребност.
Тържеството на простака е най-унизителната форма на живот за естетичния човек. Няма никакво значение дали този тъпанар се е оформил в Харвард, Сорбоната или Софийския университет. Този церемониал на суетата ни убива ден и няма мощ на света, която може да спре този органзиран и безконечен човешки цинизъм. Гниене онлайн месо в уродлива фора.
Преди доста години влязох в един дребен лекарски кабинет в огромна софийска болница, в който нямаше даже прозорец към светлината. Тъмна дупка в която стоеше един ярък човек с бяла престилка и един дребен уред пред себе си. На вратата извън беше закачен надпис: „Простъкът е несломим!“. Попитах лекаря дали ние като пециенти сме тези простаци към които се обръща. Той ме погледна, усмихна се и сподели: „След две седмици аз няма да бъде към този момент български доктор и отпътувам доста надалеч. Няма по-малко и мрачно място за мен в цялата здравна система, без значение, че съм единственият диагностицик в отделението. И тъй като няма по какъв начин да се боря с новите арогантни и крадливи шефове, взех решение да стачкувам спокойно до напускането си. Затова на вратата ми, до момента в който си потегли от тук и до последната минута ще виси този надпис: „Простакът е несломим!“
Аз научих своя следващ урок. А Петков и Василев по кое време?
Николай Марков
Къде се били по това време Петков и Василев? А всички останали днешни депутати?
Вие си отговорете на този въпрос, само че мен ме впечатлява тяхната надменност, безпардонност и професионална незначителност, които витаят като аура към тези младежи.
През 90-те години, още при започване на опита за народна власт имаше доста такива видове добрали се властта. Може би поради инерцията от предишното или нещо друго, само че и те имаха почит от институциите, метода на взаимоотношение сред тях и лицата, които упражняваха изпълнителна власт. След толкоз години преход към нищото, Народното събрание е цялостен с безспорни новобранци, публични утайки, които са освен гумени печати на изпълнителната власт, а и техни персонални прислуги – служители за всяка потребност.
Тържеството на простака е най-унизителната форма на живот за естетичния човек. Няма никакво значение дали този тъпанар се е оформил в Харвард, Сорбоната или Софийския университет. Този церемониал на суетата ни убива ден и няма мощ на света, която може да спре този органзиран и безконечен човешки цинизъм. Гниене онлайн месо в уродлива фора.
Преди доста години влязох в един дребен лекарски кабинет в огромна софийска болница, в който нямаше даже прозорец към светлината. Тъмна дупка в която стоеше един ярък човек с бяла престилка и един дребен уред пред себе си. На вратата извън беше закачен надпис: „Простъкът е несломим!“. Попитах лекаря дали ние като пециенти сме тези простаци към които се обръща. Той ме погледна, усмихна се и сподели: „След две седмици аз няма да бъде към този момент български доктор и отпътувам доста надалеч. Няма по-малко и мрачно място за мен в цялата здравна система, без значение, че съм единственият диагностицик в отделението. И тъй като няма по какъв начин да се боря с новите арогантни и крадливи шефове, взех решение да стачкувам спокойно до напускането си. Затова на вратата ми, до момента в който си потегли от тук и до последната минута ще виси този надпис: „Простакът е несломим!“
Аз научих своя следващ урок. А Петков и Василев по кое време?
Николай Марков
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ