Случайността е особено животно. То рядко се появява в живота

Случайността е изключително животно. То рядко се появява в живота ни, само че когато ни връхлети, се чудим дали някой там горе не си прави странни шегички с нас. Някои от идващите случаи в действителност наподобяват като прищевки на галактически веселяк (с малко извратено възприятие за хумор). Вярвате или не, случайност или промисъл, ето 10 от най-странните прищевки на ориста:

1. Вълшебният патрон

През 1883 година сходно на доста мъже преди и след него Хенри Зигланд напуснал своята обичана и, уви, сходно на доста дами тя не съумяла да понесе раздялата и поставила завършек на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което поставил завършек на живота си със същия револвер. Неверният ухажор обаче оживял – патронът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво. Тривиалното обаче завършва тук, с цел да отстъпи място на парадокса.

Зигланд несъмнено си е мислел, че е измамил ориста, и след няколко години решил да отсече дървото. За облекчение обаче решил да употребява необикновен способ за сечене, а точно няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна патронът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд. Как след това да не обичаш иронията?

2. Падащото бебе

През 1930 година американецът Джоузеф Фиглок се разхождал по улиците на Детройт, когато върху него от небесата връхлетяло бебе. Пеленачето се било изтърсило от отворен прозорец в близката постройка, и то от солидна височина. За благополучие Джоузеф и бебето оживели без съществени пострадвания. Фиглок най-вероятно се е почувствал извънредно горделив от това, че със самото си наличие е съумял да избави един непълнолетен живот. Точно една година по-късно обаче същото бебе още веднъж се оказало в ръцете му, откакто още веднъж съумяло да падне от същия прозорец. Само можем да гадаем какво му е минало през главата тогава. Съвпадението си го бива, само че в цялата история може би най-безумна е немарливостта на майката.

3. Марк Твен и кометата

Самюъл Клемънс, прочут повече под псевдонима Марк Твен, в действителност е роден под щастлива звезда и по-точно под знака на Халеевата комета. Великият публицист идва на този свят на 30 ноември 1835 година по време на едно от цикличните визити на Халеевата комета навътре в Слънчевата система. Бащата на Том Сойер постоянно казвал, че е пристигнал и ще си отиде дружно с кометата. Предсказанието се сбъдва и Марк Твен умира на 21 април 1910 година – ден откакто кометата се завръща. Случайност или не – в концепцията за душата като пасажер в Космоса има доста романтика, извънредно подобаваща за създател от неговия сан.

4. Каръкът късметлия

Франo Сeлaк също се родил под щастлива звезда, въпреки че през по-голямата част от живота си надали е мислел по този начин. Неговият случай е в действителност неповторим. Или по-скоро случаи – тъй като Сeлaк, хърватски преподавател по музика, бил нещо като магнит за произшествия.

Първият епизод от сагата бил през студения януари на 1962 година Влакът, с който Селак пътувал към Дубровник, дерайлирал в близката ледена река. 17 пасажери се дали прошка с живота си, само че учителят по музика се отървал единствено със счупена ръка и уплах. Това било началото на едно епично надпреварване със гибелта.

Година по-късно, до момента в който пътувал със аероплан, една от вратите внезапно се откъснала и Сeлaк бил засмукан от декомпресията отвън самолета! В случая починали 19 пасажери, само че хърватинът се избавил, падайки в купчина сено!

През идващите години Сeлaк претърпява автобусна злополука, колата му два пъти се подпалва, до момента в който той е в нея, а през 1995 година едвам се избавя, откакто влиза в мантинелата, с цел да избегне камион, който се движи против него. Мъжът безусловно кацнал на едно дърво, а колата му се взривила стотина метра по-надолу в падината.

След последния случай рисковите преживелици на учителя престанали. Е, съвсем. Очевидно с цел да изравни везните, Бог решил да потупа Франo Сeлaк по рамото и през 2003 година преподавателят по музика спечелил 1 милион $ от хърватската лотария. Думите бледнеят...