Случаят Дятлов“ се отнася за събитие, довело до смъртта на

Случаят „ Дятлов “ се отнася за събитие, довело до гибелта на девет скиора в северната част на Урал в нощта на 2 Февруари 1959г. Жестоката сцена се разиграва на източното било на планината Холат Сяхил – наричана от локалните Планината на мъртвите. След случая планинският проход е наименуван проход Дятлов, на лидера на групата, Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма и руските следователи определили само, че „ непреодолима незнайна мощ “ е повода за гибелта. Хронологията на събитията също остава неразбираема, заради неналичието на очевидци и доказателства.

Групата

Десет младежа образували ски група, която трябвало да премине през северната част на Урал в Свердловска област. Водач на групата бил Игор Дятлов. Останалите били още седем мъже и две дами – множеството към момента студенти или неотдавна приключили. Игор Дятлов, Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин поели на последното си странствуване. Целта на експедицията била достигането на Отортен, на към 10 километра от мястото на случая. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Всички членове на групата били опитни скиори и взели участие в дълги планински преходи и преди.

На 25 Януари младежите идват с трен в Ивдел, градче в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на транспорт за Вижай – последното обитаемо място толкоз на север. На 27 Януари стартират похода си към Отортен, само че на идващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Той няма визия, че тогава вижда приятелите си за финален път.

Дубинина прегръща Юдин, който се разболява и се връща.

Благодарение на дневниците и камерите, открити към последния им лагер, следователите съумяват да проследят пътя на групата до деня преди случая. На 31 Януари деветимата доближават стръмнина и стартират мерки за нанагорнище. В една гориста котловина те оставили непотребната храна и съоръжение, които щели да им бъдат нужни на връщане. На идващия ден стартират да се катерят, като най-вероятно са възнамерявали да трансферират върха и на идната нощ да пренощуват от другата страна, само че времето се е влошило и снежна стихия ги отклонила на запад, към върха на Холат Сяхил. Когато схващат за отклонението, групата взема решение да лагерува там.

Търсенето

Уговорката била Дятлов да изпрати депеша до противоречивия клуб незабавно щом се върнат във Вижай. Очаквало се това да се случи не по-късно от 12 Февруари, само че когато датата пристигнала, от скиорите към момента нямало никакви новини. Не последвала реакция – въпреки всичко постоянно се случвало сходни експедиции да закъсняват с по няколко дни. Чак откакто родственици на младежите настояли за избавителна интервенция, по маршрута били изпратени групи от доброволци, които да ги търсят. Това се случва на 20 Февруари – повече от седмица след предстоящото завръщане на групата. По-късно в търсенето се присъединили армията и полицията, които обезпечили самолети и хеликоптери.

На 26 Февруари бил открит изоставеният лагер на Холат Сяхил. Палатката била раздрана от вътрешната страна, а следи от стъпки водели към близка гора, само че след 500 метра се губели. В началото на гората, под един висок бор откриват остатъци от огън, както и първите две тела – тези на Кривонищенко и Дорошенко. Те били боси и единствено по долни дрехи. Между това място и лагера били разпръснати телата на Дятлов, Колмогорова и Слободин. Те били застинали в такива пози като че ли се опитвали да се върнат в лагера. Тримата са открити на дистанции 300, 480 и 630 метра от високия бор. Останалите четирима от групата се търсят повече от два месеца. Най-накрая са открити на 4 Май, под четири метра сняг, надълбоко в същата борова гора.

Разследването

Веднага след откриването на първите пет тела по казусът е проведено правосъдно разследване. При медицинските прегледи не са открити  смъртоносни пострадвания и като причина за гибелта е посочено хипотермия. Един от починалите имал дребна цепнатина на черепа, само че раната не била съдбовна. Всичко се трансформира с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол имал голям брой черепни контузии, а Дубунина и Золотарев били с тежки контузии в региона на гръдния панер. Според доктор Борис Возрождений, силата нужна, с цел да се нанесат сходни контузии е извънредно огромна – като при автомобилна злополука. По телата нямало забележими пострадвания, каквито биха се получили при такава мощ. При Людмила пък, с изключение на пострадванията по тялото, езикът и липсвал изцяло. Първоначално съмнението паднало върху локалните хора манси, които може би са нападнали и умъртвили младежите, тъй като са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази доктрина, а и на място не са открити следи от други хора или битка.

Температурата в планината била към -30°, а жертвите – облечени единствено отчасти. Някои от тях били единствено с по една обувка, а други боси или по чорапи. Това се изяснява с хипотермията – към 25% от жертвите на измръзване стават толкоз дезориентирани, че стартират да се събличат. От обществената информация, излъчена от публицистите, излиза наяве, че:

• Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от съдбовни пострадвания.
• Няма следи, показващи наоколо да е имало други хора.
• Палатката е раздрана от вътрешната страна на открито.
• Жертвите са умряло към 8 часа след последното си ястие.
• Следите от лагера демонстрират, че всички от групата са го напуснали по лична воля, пешком.
• Теорията за локалните хора доктор Возрождений отхвърля, като декларира, че такива пострадвания не могат да бъдат породени от различен човек. Нужната мощ е била голяма, а по телата няма забележими пострадвания на меките тъкани.
• Тестовете за радиация посочили високи дози на радиация по облеклата на някои от жертвите.

Официалното мнение е, че деветимата скиори са починали от „ непреодолима незнайна мощ “. Случаят публично е завършен през Май 1959г. заради липса на обвинена страна. Всички документи били изпратени в конфиденциален списък, част от който станал наличен през 90-те години.

Съмнения

Някои хора настояват, че следствието е пропуснало или пренебрегнало някои значими обстоятелства.

• След погребенията, роднините на жертвите твърдели, че телата били с някакъв чудноват кафеникав загар.
• В едно изявление някогашен следовател по случая споделя, че уредите са отчели висока радиация по самия връх и това е повода такава да бъде открита и по телата. Източникът на радиацията обаче по този начин и не бил открит.
• Друга експедиция на към 50 километра южно от мястото на случая, настояват, че са видели странни оранжеви сфери в нощното небе същата вечер. Подобни сфери са следени и на други места в интервала Февруари-Март 1959г.
• В някои отчети са разказани доста железни парчета в региона на случая, което кара някои да считат, че са забъркани военните.

След години

През 1967г. журналистът от Свердловск Юри Яровой разгласява книга, въодушевена от случая. Яровой взел участие в търсенето и следствието и бил формален фотограф по случая, тъй че имал вътрешна информация. За жал книгата е писана по времето на Съветския съюз и детайлите по отношение на случая били непокътнати в загадка, а писателят избягвал да написа друго, с изключение на към този момент известните обстоятелства. Краят на книгата е много по-оптимистичен – там единствено водачът на групата умира. Макар Яровой да имал в поради няколко други различни края, те били отхвърлени заради цензура. След гибелта на журналиста през 1980г. всички негови архиви, фотоси и дневници са изгубени. Нови елементи за нещастието изникват през 1990г. след изявления на районната преса в Свердловск. Журналистът Анатоли Гушин бил зает със задачата да прегледа истинските мемоари по следствието и да употребява информацията в изявленията си. Той забелязал, че много страници липсвали от досиетата, както и един плик, който бил упоменат в листата с материали. Гушин обобщава откритията си в книга. Някои го подлагат на критика, тъй като натъртва на теорията, че случаят е резултат от опит със руско скрито оръжие. Това обаче поражда социална полемика, подхранвана от интереса към паранормалното. Всъщност доста от тези, които си мълчали в продължение на 30 години, по-късно почнали да разкриват нови обстоятелства за случая. Един от тях е някогашният служител на реда Лев Иванов. Той водил формалното следствие през 1959г. 30 години по-късно написа публикация, в която признава, че управляващите нямали никакво разумно пояснение за случилото се. Пише също по този начин, че след информацията за летящите сфери, той получил директни заповеди от високопоставени лица да приключи следствието и да засекрети материалите по случая. Юри Юдин счита, че приятелите му са починали след детонация или опит със руско оръжие. Според него цялата секретност към случая сочи, че групата най-вероятно несъзнателно е навлязла във военна зона. Радиацията на мястото поддържа тази доктрина, както и странният цвят на кожата на жертвите. Юдин твърди, че военните са разкрили лагера преди спасителите. Той бил помолен да разпознава всеки предмет, открит на мястото. Парче плат, което приличало на част от военна униформа, очила и чифт ски не принадлежали на никой от групата. Юдин разкрил документи, които го карали да има вяра, че следствие е почнало още на 6 Февруари, 14 дни преди началото на избавителната задача, само че това също в никакъв случай не е потвърдено. В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят съветските управляващи да отворят още веднъж случая. Източник: Wikipedia