След войната: Трагедията на германските бежанци
След Втората международна война над 12 милиона германци са принудени да изоставен родните си места. Имуществото им е иззето. А 600 000 умират по време на бягството, напомня Дойче веле.
Германците, които през днешния ден одобряват доста повече бежанци, в сравнение с останалите европейци, знаят доста добре какво е да бягаш. Те са го изпитали на личен тил: в средата на 40-те години на предишния век милиони германци са принудени да изоставен родните си места.
600 000 умират по време не бягство
До първата вълна немски бежанци се стига сред есента на 1944 и началото на 1945 година. Тогава жителите на Източна Прусия, Померания, Силезия и Судетската област бягат на запад, с цел да се спасят от приближаващия се фронт, от бомбардировките и обстрела. Слуховете за протичащото се в завладените от Червената войска територии, всява под паника боязън у хората: те се боят от отмъщението на спечелилите, от грабежите и изнасилванията. А откакто тези клюки или най-малко част от тях стават реалност и откакто на Потсдамската конференция спечелилите взимат решение за "изрядно и хуманно преселение на немското население ", бягството и изгнанието на германците придобива всеобщ темперамент.
Според последните данни, до 1950 година сред 12 и 14 милиона германци са били принудени да изоставен Източна Прусия, Померания, балтийските и балканските страни, Судетската област, Силезия и Източен Бранденбург - местата, където епохи наред са живели техните предшественици. Около четири милиона бежанци се заселват в Източна Германия, а останалите - в Западна. А в "изчистените " от германци територии се преселват (не постоянно доброволно) поляци, чехи, украинци, руснаци...
Няма спор, че първопричината за всеобщото заточение на германците е войната, разпалена от хитлеристка Германия. Оправдава ли обаче това нещастието на милиони хора, изгубили родината си и съвсем цялото си имущество, което е иззето без никакви обезщетения? Оправдава ли това нещастието на възрастните, на дамите и децата? Твърди се, че по време на бягството са починали към 600 000 бежанци. Някои историци приказват даже за два милиона.
"Те са рискови съперници "
При това не всички немски изгнаници от Полша, Чехословакия, Югославия и другите източноевропейски страни, признати в Западна и Източна Германия, са посрещнати с отворени прегръдки. В гладната и разрушена от войната страна те са представлявали рискови съперници за локалните хора. Много от тях попадат в лагерите, където до неотдавна нацистите са държали така наречен "остарбайтери " - източноевропейци, принудени да работят за режима.
Както във Федерална Република Германия, по този начин и в Германска демократична република бежанците се употребяват на първо място като евтина и обезправена работна ръка. Принудени да изоставен своята остаряла татковина, те по този начин и не намират нова. Тъй като преди време множеството немски градове са в отломки, управляващите разпределят бежанците основно в селските региони. Това обаче основава спомагателни проблеми, тъй като на село работа няма.
За мащабите на насилственото преселение свидетелстват данните: до войната популацията на Шлезвиг-Холщайн е към 1,6 милиона души. А в първите следвоенни години тук намират леговище към един милион "принудителни преселници ". Само провинция Бавария приема повече бежанци - към два милиона.
Германското "икономическо знамение " на Запад спомага за усмиряване на обстановката. Във Федерална Република Германия са основани хиляди нови работни места. Доходите на популацията порастват, градовете се разрастват, а по този начин пораждат и вероятности за младото потомство бежанци. Негативното отношение към "опасните съперници " последователно изчезва. Политическият проблем с изгубената и недостъпна татковина обаче остава. През август 1950 година е призната "Хартата на прокудените германци ", която основава основата за тяхната интеграция. В нея се приказва за отвод от възмездие и отмъщение и се акцентира готовността на преселилите се германци да вземат участие във възобновяване на Германия и следвоенна Европа.
Тема табу в Германска демократична република?
В хартата обаче съвсем не се загатва това, че Втората международна война е разпалена от хитлерова Германия, нито пък се приказва за жестокостите на нацистите в окупираните територии. По този мотив един от известните немски историци съобщи, че прочитайки я, човек остава с усещането, че прокуждането на германците от Източна Европа е станало в "исторически вакуум ". По-късно хартата и заявките на "Съюза на прокудените " нерядко стават причина за обвинявания против въпросния съюз в "неформален реваншизъм ".
Политиката на федералните държавни управления, несъмнено, е друга. Освен това, за разлика от Германска демократична република, където тематиката за прокудените е табу, в Западна Германия всички помнят нещастието на милионите изгнаници. Днес в Германия са основани музеи, издигнати са монументи. В някои градове на Чехия, Източна Прусия (днешна Калининградска област), където преди време са живели германци, редица улици и площади са наименувани както преди време - на немски език.
В това, несъмнено, няма никакъв реваншизъм. Тези наименования, диалектите, обичаите, националните носии на судетските германци или германците в Померания остават в паметта на поколенията. Това се отнася и до новите генерации, които към този момент не считат Силезия, Померания или Судетската област за своя татковина. Но това са техните корени, предишното и нещастието на техните фамилии. И младите генерации би трябвало да са осведомени с тази част от историята. Освен всичко друго, по този начин те ще схванат по-добре днешните бежанци.
Германците, които през днешния ден одобряват доста повече бежанци, в сравнение с останалите европейци, знаят доста добре какво е да бягаш. Те са го изпитали на личен тил: в средата на 40-те години на предишния век милиони германци са принудени да изоставен родните си места.
600 000 умират по време не бягство
До първата вълна немски бежанци се стига сред есента на 1944 и началото на 1945 година. Тогава жителите на Източна Прусия, Померания, Силезия и Судетската област бягат на запад, с цел да се спасят от приближаващия се фронт, от бомбардировките и обстрела. Слуховете за протичащото се в завладените от Червената войска територии, всява под паника боязън у хората: те се боят от отмъщението на спечелилите, от грабежите и изнасилванията. А откакто тези клюки или най-малко част от тях стават реалност и откакто на Потсдамската конференция спечелилите взимат решение за "изрядно и хуманно преселение на немското население ", бягството и изгнанието на германците придобива всеобщ темперамент.
Според последните данни, до 1950 година сред 12 и 14 милиона германци са били принудени да изоставен Източна Прусия, Померания, балтийските и балканските страни, Судетската област, Силезия и Източен Бранденбург - местата, където епохи наред са живели техните предшественици. Около четири милиона бежанци се заселват в Източна Германия, а останалите - в Западна. А в "изчистените " от германци територии се преселват (не постоянно доброволно) поляци, чехи, украинци, руснаци...
Няма спор, че първопричината за всеобщото заточение на германците е войната, разпалена от хитлеристка Германия. Оправдава ли обаче това нещастието на милиони хора, изгубили родината си и съвсем цялото си имущество, което е иззето без никакви обезщетения? Оправдава ли това нещастието на възрастните, на дамите и децата? Твърди се, че по време на бягството са починали към 600 000 бежанци. Някои историци приказват даже за два милиона.
"Те са рискови съперници "
При това не всички немски изгнаници от Полша, Чехословакия, Югославия и другите източноевропейски страни, признати в Западна и Източна Германия, са посрещнати с отворени прегръдки. В гладната и разрушена от войната страна те са представлявали рискови съперници за локалните хора. Много от тях попадат в лагерите, където до неотдавна нацистите са държали така наречен "остарбайтери " - източноевропейци, принудени да работят за режима.
Както във Федерална Република Германия, по този начин и в Германска демократична република бежанците се употребяват на първо място като евтина и обезправена работна ръка. Принудени да изоставен своята остаряла татковина, те по този начин и не намират нова. Тъй като преди време множеството немски градове са в отломки, управляващите разпределят бежанците основно в селските региони. Това обаче основава спомагателни проблеми, тъй като на село работа няма.
За мащабите на насилственото преселение свидетелстват данните: до войната популацията на Шлезвиг-Холщайн е към 1,6 милиона души. А в първите следвоенни години тук намират леговище към един милион "принудителни преселници ". Само провинция Бавария приема повече бежанци - към два милиона.
Германското "икономическо знамение " на Запад спомага за усмиряване на обстановката. Във Федерална Република Германия са основани хиляди нови работни места. Доходите на популацията порастват, градовете се разрастват, а по този начин пораждат и вероятности за младото потомство бежанци. Негативното отношение към "опасните съперници " последователно изчезва. Политическият проблем с изгубената и недостъпна татковина обаче остава. През август 1950 година е призната "Хартата на прокудените германци ", която основава основата за тяхната интеграция. В нея се приказва за отвод от възмездие и отмъщение и се акцентира готовността на преселилите се германци да вземат участие във възобновяване на Германия и следвоенна Европа.
Тема табу в Германска демократична република?
В хартата обаче съвсем не се загатва това, че Втората международна война е разпалена от хитлерова Германия, нито пък се приказва за жестокостите на нацистите в окупираните територии. По този мотив един от известните немски историци съобщи, че прочитайки я, човек остава с усещането, че прокуждането на германците от Източна Европа е станало в "исторически вакуум ". По-късно хартата и заявките на "Съюза на прокудените " нерядко стават причина за обвинявания против въпросния съюз в "неформален реваншизъм ".
Политиката на федералните държавни управления, несъмнено, е друга. Освен това, за разлика от Германска демократична република, където тематиката за прокудените е табу, в Западна Германия всички помнят нещастието на милионите изгнаници. Днес в Германия са основани музеи, издигнати са монументи. В някои градове на Чехия, Източна Прусия (днешна Калининградска област), където преди време са живели германци, редица улици и площади са наименувани както преди време - на немски език.
В това, несъмнено, няма никакъв реваншизъм. Тези наименования, диалектите, обичаите, националните носии на судетските германци или германците в Померания остават в паметта на поколенията. Това се отнася и до новите генерации, които към този момент не считат Силезия, Померания или Судетската област за своя татковина. Но това са техните корени, предишното и нещастието на техните фамилии. И младите генерации би трябвало да са осведомени с тази част от историята. Освен всичко друго, по този начин те ще схванат по-добре днешните бежанци.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ