След Втората световна война Германия е разделена на две –

След Втората международна война Германия е разграничена на две – Изток и Запад. Западна Германия благодарение на Съединени американски щати и Англия процъфтява и се модернизира, до момента в който, както знаем, Източна Германия, под господството на Съветския съюз, запада. Поради разтърсванията и битката в Източна Германия към 3,6 милиона източногерманци бягат сред 1945 и 1961 година За да се показа този брой в вероятност, това е към 20% от цялото население. Съветите от ден на ден се безпокоят от броя на хората, които бягат и в резултат на това през август 1961 година руският министър председател Никита Хрушчов дава позволение на държавното управление на Източна Германия да затвори дефинитивно границата със Западна Германия. Започва строителството на Берлинската стена.

Опитът за преминаването й е посрещан с картечници и наземни мини. Въпреки това от 1961 до 1988 година към 150 000 източногерманци се пробват да преминат границата, като към 40 000 души съумяват. Осем от хората, които сполучливо влизат в Западна Германия, го правят с балон по въздух – фрапантен героизъм, осъществен от две обезверени фамилии, които желаят да трансформират живота си.

Петер Стрелчик (1942 – 2017) и Гюнтер Ветцел (1955 –) се срещат за първи път през 1974 година, до момента в който работят в локална фабрика за пластмаси. Те бързо се сприятеляват и двамата стартират да се интересуват от ден на ден от политиката и обществото в Източна Германия. Ветцел си спомня, че „ се любува на персоналния живот в Германска демократична република “, само че остава неудовлетворен от публичния си живот, тъй като „ не можeхме да изразим възприятията си “.

Стрелчик си спомня, че се усеща отчаян от лицемерието на политическата система в Източна Германия: „ Подложени сте на непрекъсната агитация и неистина. Не сте свободни да четете това, което ви харесва, да казвате това, което мислите, или да пътувате където и да е, с изключение на до други комунистически страни. “

Стрелчик и Ветцел вземат решение, че би трябвало да излязат от Източна Германия и през март 1978 година се съгласяват да работят дружно по проект за бягство за себе си и членовете на фамилиите си. Първо се заиграват с концепцията за построят хеликоптер, само че в последна сметка я изключват, когато схващат, че моторът, който би трябвало да създадат, би трябвало да е задоволително мощен, с цел да вдигне общо 8 души.

В последна сметка се стопират на идеята за балон с парещ въздух и предприемат неговото основаване.

След първичното изследване, Стрелчик и Ветцел схващат, че ще би трябвало да основат голям балон, който да носи безвредно четирима възрастни и три деца. Бензиновите контейнери, горелката и самата торба на балона евентуално ще би трябвало да са към 750 кг.

В продължение на към 18 месеца двамата работят върху построяването на платформи и газови горелки, до момента в който техните съпруги, Петра Ветцел и Дорис Стрелчик, работят по зашиването на самия балон от пердета, чаршафи и други тъкани, които се носят в домовете им парче по парче.

На 28 април 1978 година те са подготвени за първия си експериментален полет. Този тестов полет обаче в никакъв случай не се случва, тъй като Ветцел и Стрелчик позволяват огромна неточност. Тъканта, която употребяват за балона, е прекомерно пореста и оставя нагретия въздух да издиша през нея. По време на първичния тест балонът даже не се подвига от земята, а изгаря изцяло, но Стрелчик и Ветцел са твърдо решени да избягат с балон с парещ въздух и отхвърлят да се предадат.

Най-големият проблем при първия опит е, че платът, който употребяват, изпуска топлия въздух. Двамата обаче нямат визия какъв материал би бил по-подходящ за идващия им опит. След поредност от опити те въпреки всичко вземат решение да употребяват 900 квадратни метра тафта – тъкан, употребена за бални рокли. Те закупуват този материал от магазин в Лайпциг при започване на юни 1978 година, откакто споделят на магазинера, че са инженери и ще употребяват плата, с цел да създадат платна за лодки.

Тафта

През юли 1979 година семейство Стрелчик прави опит за бягство с новия балон с парещ въздух. Всичко върви по проект и фамилията се насочва към Западна Германия… до момента в който балонът не минава през облак.

Влагата натежава върху тъканта, карайки балона да се спусне надолу и семейството каца на към 180 метра от западната част на Германия. Трябва да изоставят балона, само че защото кацат толкоз покрай границата, полицията бързо го открива. Проведено е интензивно търсене, с цел да се разбере кой се е опитал да избяга с този балон, само че за благополучие следите не могат да бъдат проследени назад до виновниците.

Самото търсенето на дръзките бегълци, виновни за въздушния балон, форсира проекта за бягство. Появяват се вести в локалните вестници, които търсят информация за всеки, който може да носи отговорност за това. Тъй като вторият балон се постанова да бъде зарязан, би трябвало да се сътвори напълно нов, трети балон – и то бързо!

През 1979 година синоптичната прогноза за нощта на 15 септември наподобява идеална за плануваното бягство. От значително значение за проекта им е мощният северен вятър, който ще им помогне за бързото влизане в Западна Германия. Въпреки че прогнозата е съвършена на 15 септември, този трети балон към момента не е тестван.

Отчаяни да се измъкнат от Източна Германия, семейство Стрелчик и Ветцел вземат решение да рискуват и правят третия си опит за бягство.

В навечерието на 16 септември 1979 година двете фамилии идват с колите си на границата. В 2:26 ч. сутринта балонът се подвигна с всички членове на двете фамилии и единствено няколко минути след излитането полицията към този момент е известена за неидентифициран летящ обект. Въпреки че насочват прожекторите си към нощното небе обаче, те не могат да видят балона.

Общото време на полета в балона е 28 минути – той се оказва задоволително добър. Семейство Ветцел и семейство Стрелчик кацат на 25 километра, в полето на фермер, откакто доближават надморска височина от 2000 метра.

Бягството с балон с парещ въздух е единствено един от многочислените креативен проекти за бягство от Източна Германия по време на Студената война. Въпреки това, той е получава вниманието на Холивуд два пъти – един път през 1982 година с кино лентата Night Crossing и още веднъж през 2018 година с кино лентата Balloon.

Понякога високият риск в последна сметка дава висока премия – като свободата на осем души.