Спомени от соца: Вижте как изглеждаше София в 55 снимки от 70-те и 80-те СНИМКИ
След Втората международна война числеността на столицата ни стартира да пораства с бързи темпове, пише socbg.com.
Градът се благоустроява и модернизира. Оформя се централният площад с монументалните здания на Партйния дом, Държавния съвет, Министерския съвет, представителния хотел „ Балкан “ и ЦУМ. С построяването на жилищните комплекси „ Ленин “, „ Изток “, „ Младост “, „ Западен парк “, „ Девети септември “, „ Хиподрума “, „ Борово “, „ Свобода “ и други
се преобразява и периферията на града.
Започва да се обръща по-голямо значение на индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство.
София е най-голямото промишлено средище на страната, като предимство се дава на развиването на тежката индустрия, която е мощно съсредоточена в две зони: Северна и Гара Искър.Други промишлени ядра са Кремиковци, гара Яна, Курило, Костинброд, Илиянци, Казичане и други
През 60-те години влиза в употреба металургичният колос “Кремиковци ”. Едни от най-големите промишлени предприятия съсредоточени в столицата са: Завода за електрокари “6 септември ”, Завод „ Електроника “, Завод за правотокови електродвигатели, Завод за домашни хладилници “Антон Иванов ”, Котлостроителен цех, Заводи за трансформатори, за електродвигатели и за високоволтова инсталация към Комбината за силнотокова електротехника, Завод за асансьори, Завод „ Електра “, Завод „ Искра “, Медикоапаратурен цех, Завод за електронни преобразователни детайли, Завод за агрегатни машини и леярна към Комбината за металорежещи машини, Заводи за телефонни централи, за радио и тв приемници и за електроапаратура към Слаботоковия комбинат “Кл.Ворошилов ”, Силнотоков цех „ Васил Коларов ”, Завода за металорежещи машини и други
Леката индустрия е съсредоточена в заводите “Осми март ”, “Витоша ”, “Лиляна Димитрова ”,шоколадова фабрика ”Малчика ”, чорапена фабрика “Вълчо Иванов ”, обувния цех “9-ти септември ”, заводът за дограма „ Маршал Толбухин ”, Кожухарския цех БКИ – Гара Искър и други
В София е съсредоточена главната научна и изследователска активност в индустрията. Проектират се и са построени базите на институтите по електро- и мотокари, металорежещи машини, хладилна техника, радиоелектроника, сложна автоматизация, техническа кибернетика, изчислителна техника, приборостроене, металознание и технология на металите, заваръчна техника, ЦНИИТМАШ, „ Интрансмаш “ и други
По времето на социализма се уголемява се и се обновява пътната мрежа и градския превоз. През 1979 година стартират първите строителни работи по плана за Софийското метро.
През 70-те стартира и построяването бул. “България ”, който свързва центъра на София с южните квартали на града. Емблематични здания за столицата издигнати през социализма са залите “Универсиада ”, ”Фестивална ”, ”Христо Ботев ”, хотелите “Балкан ”, „ Гранд-хотел София “, ”Плиска ”, “Рила ”, “Витоша Ню Отани ”, “Родина ”, “Новотел Европа ” и други
, ЦУМ, постройките на БПС, “Енергопроект ” и други
През 1981 година по случай 1300 години от основаването на българската страна тържествено е открит Народният замък на културата.
В столицата са съсредоточени и по-голямата част от ВУЗ в страната, като за жилищните потребности на студентите при започване на 70-те е планиран и издигнат Студентският град “Хр.Ботев ”.
През втората половина на 20 век към София са присъединени доста от прилежащите села, които до тогава са независими, както и от средата на 60-те години стартира и всеобщото жилищно строителство за облекчаване на непрестанно възходящото население на столицата.
В края на 70-те години е построен и най-големият жк в България “Люлин ”.
София е и огромен търговски център с добре уредените си магазини и квартални пазари. Столицата ни е и най-големият център на науката и културата. Тук са Българска академия на науките, СУ „ Кл.Охридски “ и доста други ВУЗ-ове, научни институти, Народната библиотека. При социализма в София се уреждат и редица музеи: на революционното придвижване, на руско-българската бойна дружба, къщите музеи на Г. Димитров и Д. Благоев, НХГ и доста други.
Преди 1990 г към София е имало добре завършена селскостопанска зона, като от неиното произвеждане са се задоволявали част от потребностите на града.
Населението на столицата ни макар рестриктивните мерки с т.нар.жителство нараства доста бързо, като през 1985 година наброява на над 1 200 000 души. До 1990 година София е разграничена на региони като като за дадения регион дава отговор съответния областен съвет, наричани разговорно райсъвет.
Към 1984 година София е разграничена на 7 региона, които са надлежно: 1 – Ленински ; 2 – Коларовски ;3 – Димитровски; 4 – Благоевски; 5 – Левски; 6 – Кирковски; плюс селския 7-ми регион Девети септември. След това се обособяват още 5 района(Кремиковски, Христо Ботев, Люлин, Искър).
