Теодор Ушев защити Мария Бакалова: Убеден съм, че ще имаме първата номинация за Оскар
След вълната от похвали (особено в Щатите) по отношение на 24-годишната, която прикова вниманието на филмовата промишленост след ролята си в продължението на " Борат ", последва и тази на рецензиите. А това провокира известният аниматор и режисьор да отбрани младата актриса в персоналния си профил във фейсбук. Ето какво написа той (публикуваме целия пост без редкация):
И моите 50 стотинки по тематиката с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във кино лентата е може би най-значителния акт, който български актьор е правил в миналото.
През 1966 година Сюзън Зонтаг написа есето си " Против интерпретацията ". В него има един параграф, който гласи (мой превод) " В бъдеще ще има художествени творби, чието обръщение е толкоз непосредствено и ясно, чието влияние толкоз неоспоримо, чиято демонстрация толкоз навременна, че то, творбата, може да бъде просто такова, каквото е. И към което общоприетите способи на рецензията не могат да бъдат приложени ".
Ролята на това младо и надарено момиче Бакалова в Борат е тъкмо подобен образец. Сцената с Джулияни унищожи аурата към най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори по този начин, както никой различен филм, или художествено произведение не може да го направи. Този нагъл, самоуверен акт е сходен на въздействието " Уотъргейт " върху Никсън, или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса. Останах замаян от късата ѝ поява във кино лентата на Грозева/Петров " Бащата ". Бакалова ми припомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими гении.
Тя има едно от най-важните качество за един артист - превъзмогва суетата. Тя " обслужва " концепцията. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е подтекста. А в актуалното изкуство Контекста е всичко. Не тематиката. Не изразните средства даже. Не жанра.
Аз не съм почитател на филмите на С.Б.Коен. Изгледах кино лентата единствено поради Мария Бакалова. Тя " прави " и " избавя " кино лентата. И аз имам естетически несъгласия по отношение на похватите в него. Но това няма безусловно никакво значение, когато приказваме за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за Оскар за български артист. А за какво не и самия Оскар. И те ще бъдат извоювани в състезание с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд...
И тази номинация ще бъде самопризнание за българската актьорска школа.
Надявам се тя да бъде съпроводена и от първата номинация на български филм в категорията за задграничен филм - " Бащата " на Петьо и Кристина. И аз ще бъда благополучен за това не от национализъм. А от почитание и почит към тези актьори.
Защото знам какъв безумен труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта.
И моите 50 стотинки по тематиката с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във кино лентата е може би най-значителния акт, който български актьор е правил в миналото.
През 1966 година Сюзън Зонтаг написа есето си " Против интерпретацията ". В него има един параграф, който гласи (мой превод) " В бъдеще ще има художествени творби, чието обръщение е толкоз непосредствено и ясно, чието влияние толкоз неоспоримо, чиято демонстрация толкоз навременна, че то, творбата, може да бъде просто такова, каквото е. И към което общоприетите способи на рецензията не могат да бъдат приложени ".
Ролята на това младо и надарено момиче Бакалова в Борат е тъкмо подобен образец. Сцената с Джулияни унищожи аурата към най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори по този начин, както никой различен филм, или художествено произведение не може да го направи. Този нагъл, самоуверен акт е сходен на въздействието " Уотъргейт " върху Никсън, или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса. Останах замаян от късата ѝ поява във кино лентата на Грозева/Петров " Бащата ". Бакалова ми припомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими гении.
Тя има едно от най-важните качество за един артист - превъзмогва суетата. Тя " обслужва " концепцията. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е подтекста. А в актуалното изкуство Контекста е всичко. Не тематиката. Не изразните средства даже. Не жанра.
Аз не съм почитател на филмите на С.Б.Коен. Изгледах кино лентата единствено поради Мария Бакалова. Тя " прави " и " избавя " кино лентата. И аз имам естетически несъгласия по отношение на похватите в него. Но това няма безусловно никакво значение, когато приказваме за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за Оскар за български артист. А за какво не и самия Оскар. И те ще бъдат извоювани в състезание с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд...
И тази номинация ще бъде самопризнание за българската актьорска школа.
Надявам се тя да бъде съпроводена и от първата номинация на български филм в категорията за задграничен филм - " Бащата " на Петьо и Кристина. И аз ще бъда благополучен за това не от национализъм. А от почитание и почит към тези актьори.
Защото знам какъв безумен труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ