ГЕРБ на изборната карта в последните 10 години. И за ролята на ниската избирателна активност
След ултиматуми, преустановяване и обновяване на договарянията сред двете обединения в ръководещата не-коалиция и безчет медийни обвинявания, процесът по така наречен ротация на държавното управление не се случи. Последва процедурата по връчване на мандат за сформиране на нов Министерски съвет. Трите обединения, които получиха опцията да предложат кабинет, не съумяха да се оправят с тази задача. Така за длъжностен министър председател бе определен ръководителя на Сметната палата Димитър Главчев, а с цел да встъпи в служба депутатите скоростно трансформираха законодателството.
Президентът към този момент разгласи, че на 9-и юни ще бъдат извършени избори 2 в 1. На тях с изключение на за Европейски парламент ще гласуваме и за Народно заседание за шести път в последните три години. А в идната акция досегашните сътрудници във властта ще се изправят един против различен за гласовете на гласоподавателите.
В тази обстановка екипът на (ИРПС) ревизира по какъв начин се е трансформирала електоралната поддръжка за ГЕРБ – една от най-големите партии у нас в последните 15 години. В актуалната обява ще представим данните за нейните резултати на парламентарните избори в интервала 2013-2023 година
Политическа партия ГЕРБ е учредена през 2006 година като продължение на образуваното по-рано гражданско съдружие „ Граждани за европейско развиване на България “. Пръв неин ръководител става Цветан Цветанов, макар че неофициален водач е тогавашният кмет на София и някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи от 2001 година до 2005 година – Бойко Борисов.
За парламентарния избор през април 2021 година ГЕРБ образува предизборна коалиция със Съюз на демократичните сили – правоприемник на основания в края на 1989 година „ Съюз на демократичните сили ”. Този формат на обединението ГЕРБ-СДС съществува и през днешния ден.
Колко гласа печели ГЕРБ през годините? А по какъв начин се трансформира електоралната поддръжка за ГЕРБ в последните 10 години?Оказва ли въздействие върху гласоподавателите дългото присъединяване на групировката в ръководството и в каква тенденция?Намалява ли поддръжката за партията и в кои изборни региони (ИР)?
През 2013 година след съвсем цялостен управнически мандат ГЕРБ получава 1 081 605 гласа или над 30,5% поддръжка. Въпреки че е първа политическа мощ, тя не съумява да образува кабинет и остава съпротива на съдружното държавно управление сред Българска социалистическа партия за България и Движение за права и свободи. То обаче подава оставка след продължителни митинги, провокирани от предлагането Делян Пеевски да стане ръководител на ДАНС.
Така на идващите избори през есента на 2014 година ГЕРБ получава поддръжката на 32.6% или 1 072 491 гласа и образува държавно управление дружно с Реформаторския блок и АБВ. То ръководи година и половина и подава оставка поради загубата на претендента на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 година
На последвалия парламентарен избор в края на март 2017 година, ГЕРБ усилва поддръжката си и доближава 34% или 1 147 292 гласа. Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години. ГЕРБ още веднъж образува управническа коалиция, само че този път с Обединените патриоти (ВМРО, НФСБ и Атака), с чиято поддръжка държавното управление бе отпред на страната за цялостен четири годишен мандат.
В акциите от 2021 година насам гласовете на ГЕРБ* варират сред 596 хиляди (22.7%) и 838 хиляди (26.2%).
Различни са факторите, които въздействат на резултатите на партията в този интервал. От една страна това са гражданските митинги от 2020 година и сериозното неодобрение от наличието на ГЕРБ във властта близо десетилетие. От друга – появяването на новите политически планове “Има подобен народ ” през април 2021 година и “Продължаваме Промяната ” през ноември 2021 година, които се обявиха като опция на статуквото.
Динамиката в гласовете на ГЕРБ за последните 10 години може да наблюдавате в идната графика:
Как се трансформират гласовете за ГЕРБ по региони?
През 2013 година ГЕРБ получава най-вече гласове от София (София 23 Изменник на родината – 78 176 гласа и София 25 Изменник на родината – 70 035 гласа ) и Варна – 73 171. Тези три изборни региона образуват към 21% от поддръжката за партията на парламентарните избори тогава. Най-малко гласове пък ГЕРБ получава във Видин -12 335, Търговище – 10 783 и Разград – 10 325.
През 2023 година същите три изборни региона образуват още веднъж 1/5 от резултата на партията. Подадените за ГЕРБ гласове са надлежно 52 096 в изборен регион Варна, 46 120 в София 23 Изменник на родината и 39 958 в София 25 Изменник на родината. Най-малка е поддръжката за групировката още веднъж в Разград – 7 963 гласа и в Търговище – 7 431 гласа, както и в Кърджали – 7 294 гласа.
По отношение на гласуващите за ГЕРБ в чужбина, техният брой също е намалял в последните 10 години. Докато през 2013 година те са били 23 090, то през 2023 година са 14 694.
(Как е изглеждала електоралната карта на ГЕРБ през 2013 година и 10 години вижте в ).
Ясно се вижда намалялата поддръжка за ГЕРБ. След осем акции партията губи приблизително към 38% от гласовете, които е получила през 2013 година Най-значителен е отливът на гласувалите за ГЕРБ в Ямбол, Добрич и Русе – сред 53% и 50%. На противоположния полюс пък са Монтана, Враца и Благоевград, където поддръжката за партията спада в най-малка степен – сред 19% и 21%.
Отливът на гласуващите за ГЕРБ не води до фрапантен спад на поддръжката за партията в проценти – 30,5% през 2013 година и 26,5% пред 2023 година Това в огромна степен се изяснява с намалялата изборна интензивност.
Не по този начин стоят нещата с мандатите обаче. Докато ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ в Народното събрание, то депутатите ѝ в Народното събрание са намалели сензитивно – от 97 през 2013 година на 69 в актуалното Народно заседание.
Различни са факторите, които имат отражение върху резултатите освен на ГЕРБ, само че и на останалите парламентарно показани обединения в обсъждания интервал. Така да вземем за пример през 2013 година можем да посочим присъединяване в изборите на голям брой по-малки партии, които не влизат в Народното събрание, само че пък “разпиляват ” част от вота, и по този метод квотата за приемане на мандат се понижава. По-малката представителност на Народното събрание в този случай води до повече депутати за четирите партии влезнали в Народното събрание.
През 2023 година намалялата изборна интензивност също води до по-ниска квота, нужна за приемането на един мандат. Това значи, че обединенията с твърди електорални ядра като ГЕРБ, биха спечелили от спада на гласуващите. От друга страна обаче повече партийни субекти съумяват да преминат бариерата от 4% на национално равнище и да получат посланичество в Народното събрание. Така резултатът на ГЕРБ, въпреки и непосредствен като % до този от 2013 година, води до по-малко депутати за групата.
Подробно систематизиране на резултатите на ГЕРБ – като % от всички подадени гласове в съответния изборен регион и като брой мандати, представяме в идната графика:
Показателен образец за устойчивото наличие на ГЕРБ е този от Северозападна България. В регионите Видин, Враца и Монтана през 2013 година партията печели 26,9% от всички подадени гласове (или 55 100 гласа), което им носи 5 мандата от тези места. През 2023 година групировката получава 31% (или 43 392 гласа) и 4 депутатски места. Трябва да се има поради, че заради намаляващото население в този район на страната, Изменник на родината Монтана губи един мандат. Влияние върху разпределението на депутатските места има и нарастването на поддръжката за Движение за права и свободи в Северозападна България, както и навлизането там на нови обединения като “Продължаваме Промяната – Демократична България ”.
Видно е, че ГЕРБ резервира относителното си въздействие в множеството региони в страната, макар намалялата поддръжка за партията в безспорен брой гласове. Какво би се случило обаче, в случай че групировката успее да възвърне доверието на тези хора, които са дали своят вот за нея през 2013 година? Вероятно тя още веднъж ще се трансформира в главният политически индивид в страната. С оглед на това най-важният въпрос, който стои пред ГЕРБ, е по какъв начин партията да притегли още веднъж тези гласоподаватели, които в предишното са били нейни симпатизанти, само че след това са се отдръпнали от нея. В тази връзка ГЕРБ би трябвало да направи оценка на какво се дължи загубата на тези гласове и да създаде тактиката си по този начин, че да притегли най-малко част от тях назад. Ако партията успее да направи това, то тя ще възвърне водещата си роля в ръководството на страната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Президентът към този момент разгласи, че на 9-и юни ще бъдат извършени избори 2 в 1. На тях с изключение на за Европейски парламент ще гласуваме и за Народно заседание за шести път в последните три години. А в идната акция досегашните сътрудници във властта ще се изправят един против различен за гласовете на гласоподавателите.
В тази обстановка екипът на (ИРПС) ревизира по какъв начин се е трансформирала електоралната поддръжка за ГЕРБ – една от най-големите партии у нас в последните 15 години. В актуалната обява ще представим данните за нейните резултати на парламентарните избори в интервала 2013-2023 година
Политическа партия ГЕРБ е учредена през 2006 година като продължение на образуваното по-рано гражданско съдружие „ Граждани за европейско развиване на България “. Пръв неин ръководител става Цветан Цветанов, макар че неофициален водач е тогавашният кмет на София и някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи от 2001 година до 2005 година – Бойко Борисов.
За парламентарния избор през април 2021 година ГЕРБ образува предизборна коалиция със Съюз на демократичните сили – правоприемник на основания в края на 1989 година „ Съюз на демократичните сили ”. Този формат на обединението ГЕРБ-СДС съществува и през днешния ден.
Колко гласа печели ГЕРБ през годините? А по какъв начин се трансформира електоралната поддръжка за ГЕРБ в последните 10 години?Оказва ли въздействие върху гласоподавателите дългото присъединяване на групировката в ръководството и в каква тенденция?Намалява ли поддръжката за партията и в кои изборни региони (ИР)?
През 2013 година след съвсем цялостен управнически мандат ГЕРБ получава 1 081 605 гласа или над 30,5% поддръжка. Въпреки че е първа политическа мощ, тя не съумява да образува кабинет и остава съпротива на съдружното държавно управление сред Българска социалистическа партия за България и Движение за права и свободи. То обаче подава оставка след продължителни митинги, провокирани от предлагането Делян Пеевски да стане ръководител на ДАНС.
Така на идващите избори през есента на 2014 година ГЕРБ получава поддръжката на 32.6% или 1 072 491 гласа и образува държавно управление дружно с Реформаторския блок и АБВ. То ръководи година и половина и подава оставка поради загубата на претендента на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 година
На последвалия парламентарен избор в края на март 2017 година, ГЕРБ усилва поддръжката си и доближава 34% или 1 147 292 гласа. Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години. ГЕРБ още веднъж образува управническа коалиция, само че този път с Обединените патриоти (ВМРО, НФСБ и Атака), с чиято поддръжка държавното управление бе отпред на страната за цялостен четири годишен мандат.
В акциите от 2021 година насам гласовете на ГЕРБ* варират сред 596 хиляди (22.7%) и 838 хиляди (26.2%).
Различни са факторите, които въздействат на резултатите на партията в този интервал. От една страна това са гражданските митинги от 2020 година и сериозното неодобрение от наличието на ГЕРБ във властта близо десетилетие. От друга – появяването на новите политически планове “Има подобен народ ” през април 2021 година и “Продължаваме Промяната ” през ноември 2021 година, които се обявиха като опция на статуквото.
Динамиката в гласовете на ГЕРБ за последните 10 години може да наблюдавате в идната графика:
Как се трансформират гласовете за ГЕРБ по региони? През 2013 година ГЕРБ получава най-вече гласове от София (София 23 Изменник на родината – 78 176 гласа и София 25 Изменник на родината – 70 035 гласа ) и Варна – 73 171. Тези три изборни региона образуват към 21% от поддръжката за партията на парламентарните избори тогава. Най-малко гласове пък ГЕРБ получава във Видин -12 335, Търговище – 10 783 и Разград – 10 325.
През 2023 година същите три изборни региона образуват още веднъж 1/5 от резултата на партията. Подадените за ГЕРБ гласове са надлежно 52 096 в изборен регион Варна, 46 120 в София 23 Изменник на родината и 39 958 в София 25 Изменник на родината. Най-малка е поддръжката за групировката още веднъж в Разград – 7 963 гласа и в Търговище – 7 431 гласа, както и в Кърджали – 7 294 гласа.
По отношение на гласуващите за ГЕРБ в чужбина, техният брой също е намалял в последните 10 години. Докато през 2013 година те са били 23 090, то през 2023 година са 14 694.
(Как е изглеждала електоралната карта на ГЕРБ през 2013 година и 10 години вижте в ).
Ясно се вижда намалялата поддръжка за ГЕРБ. След осем акции партията губи приблизително към 38% от гласовете, които е получила през 2013 година Най-значителен е отливът на гласувалите за ГЕРБ в Ямбол, Добрич и Русе – сред 53% и 50%. На противоположния полюс пък са Монтана, Враца и Благоевград, където поддръжката за партията спада в най-малка степен – сред 19% и 21%.
Отливът на гласуващите за ГЕРБ не води до фрапантен спад на поддръжката за партията в проценти – 30,5% през 2013 година и 26,5% пред 2023 година Това в огромна степен се изяснява с намалялата изборна интензивност.
Не по този начин стоят нещата с мандатите обаче. Докато ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ в Народното събрание, то депутатите ѝ в Народното събрание са намалели сензитивно – от 97 през 2013 година на 69 в актуалното Народно заседание.
Различни са факторите, които имат отражение върху резултатите освен на ГЕРБ, само че и на останалите парламентарно показани обединения в обсъждания интервал. Така да вземем за пример през 2013 година можем да посочим присъединяване в изборите на голям брой по-малки партии, които не влизат в Народното събрание, само че пък “разпиляват ” част от вота, и по този метод квотата за приемане на мандат се понижава. По-малката представителност на Народното събрание в този случай води до повече депутати за четирите партии влезнали в Народното събрание.
През 2023 година намалялата изборна интензивност също води до по-ниска квота, нужна за приемането на един мандат. Това значи, че обединенията с твърди електорални ядра като ГЕРБ, биха спечелили от спада на гласуващите. От друга страна обаче повече партийни субекти съумяват да преминат бариерата от 4% на национално равнище и да получат посланичество в Народното събрание. Така резултатът на ГЕРБ, въпреки и непосредствен като % до този от 2013 година, води до по-малко депутати за групата.
Подробно систематизиране на резултатите на ГЕРБ – като % от всички подадени гласове в съответния изборен регион и като брой мандати, представяме в идната графика:
Показателен образец за устойчивото наличие на ГЕРБ е този от Северозападна България. В регионите Видин, Враца и Монтана през 2013 година партията печели 26,9% от всички подадени гласове (или 55 100 гласа), което им носи 5 мандата от тези места. През 2023 година групировката получава 31% (или 43 392 гласа) и 4 депутатски места. Трябва да се има поради, че заради намаляващото население в този район на страната, Изменник на родината Монтана губи един мандат. Влияние върху разпределението на депутатските места има и нарастването на поддръжката за Движение за права и свободи в Северозападна България, както и навлизането там на нови обединения като “Продължаваме Промяната – Демократична България ”.
Видно е, че ГЕРБ резервира относителното си въздействие в множеството региони в страната, макар намалялата поддръжка за партията в безспорен брой гласове. Какво би се случило обаче, в случай че групировката успее да възвърне доверието на тези хора, които са дали своят вот за нея през 2013 година? Вероятно тя още веднъж ще се трансформира в главният политически индивид в страната. С оглед на това най-важният въпрос, който стои пред ГЕРБ, е по какъв начин партията да притегли още веднъж тези гласоподаватели, които в предишното са били нейни симпатизанти, само че след това са се отдръпнали от нея. В тази връзка ГЕРБ би трябвало да направи оценка на какво се дължи загубата на тези гласове и да създаде тактиката си по този начин, че да притегли най-малко част от тях назад. Ако партията успее да направи това, то тя ще възвърне водещата си роля в ръководството на страната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ