След три дни скандали: Депутатите приеха правилника за работата си
След три дни депутатите одобриха правилника за работа на Народното събрание. Изборът на ръководители на непрекъснати комисии обаче се отсрочи за идната седмица.
Преди гласуването се стигна и до замяна на остри реплики в пленарната зала. Повод за напрежението беше предложение на „ Възраждане “, депутатите да имат освен трудов, само че и застрахователен стаж, както и безвъзмезден достъп до Националната библиотека. Острата реакция против това пристигна от „ Продължаваме промяната- Демократична България “.
Остри реплики сред „ Възраждане “ и ПП-ДБ
Народните визиите утвърдиха предлагането на Петър Петров за редакция във финансовите правила по бюджета на Народното събрание, на база на които се пресмятат възнагражденията им. Към главните заплати на депутатите се начисляват спомагателни месечни хонорари за трудов стаж и професионален опит – едно на 100 за всяка прослужена година. Сега, с препоръчаната от Петров редакция, към трудов се прибавя „ или застрахователен “ стаж, съобщи Българска телеграфна агенция.
По време на полемиката Петров изясни, че предлагането е техническо и цели да се избегне дискриминация на самоосигуряващите се лица. В поддръжка на редакцията за стажа гласоподаваха 116 народни представители, 46 бяха " срещу " и 38 се въздържаха.
Депутатите няма да имат безвъзмезден достъп до правно-информационни системи и до библиотеки и читални, реши още Народното събрание. Предложението на депутатите да се обезпечава безвъзмезден абонамент за правно-информационна система първо беше признато, а по-късно отхвърлено. Прегласуването беше поискано от Мирослав Иванов от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ с аргумента, че всеки народен представител, който желае да употребява тази услуга, може да си я заплати. Според него не е нужно Народно събрание да заплаща за нещо, което евентуално половината от народните представители няма да употребяват.
Николай Дренчев от „ Възраждане “ уточни, че той и сътрудниците му, които са подкрепили предлагането, също се грижат за всеки лев, който излиза от бюджета на Народното събрание, само че попита, в случай че достъпът до правно-информационни системи е безценен, какъв брой по-скъпо е незнанието.
Разходите нямаше да са огромни, а изгодата от повдигането на компетентността и нашата работа щеше да е надалеч по-голяма, само че, за жалост, не се одобри, разяснява той.
Преди гласуването се стигна и до замяна на остри реплики в пленарната зала. Повод за напрежението беше предложение на „ Възраждане “, депутатите да имат освен трудов, само че и застрахователен стаж, както и безвъзмезден достъп до Националната библиотека. Острата реакция против това пристигна от „ Продължаваме промяната- Демократична България “.
Остри реплики сред „ Възраждане “ и ПП-ДБ
Народните визиите утвърдиха предлагането на Петър Петров за редакция във финансовите правила по бюджета на Народното събрание, на база на които се пресмятат възнагражденията им. Към главните заплати на депутатите се начисляват спомагателни месечни хонорари за трудов стаж и професионален опит – едно на 100 за всяка прослужена година. Сега, с препоръчаната от Петров редакция, към трудов се прибавя „ или застрахователен “ стаж, съобщи Българска телеграфна агенция.
По време на полемиката Петров изясни, че предлагането е техническо и цели да се избегне дискриминация на самоосигуряващите се лица. В поддръжка на редакцията за стажа гласоподаваха 116 народни представители, 46 бяха " срещу " и 38 се въздържаха.
Депутатите няма да имат безвъзмезден достъп до правно-информационни системи и до библиотеки и читални, реши още Народното събрание. Предложението на депутатите да се обезпечава безвъзмезден абонамент за правно-информационна система първо беше признато, а по-късно отхвърлено. Прегласуването беше поискано от Мирослав Иванов от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ с аргумента, че всеки народен представител, който желае да употребява тази услуга, може да си я заплати. Според него не е нужно Народно събрание да заплаща за нещо, което евентуално половината от народните представители няма да употребяват.
Николай Дренчев от „ Възраждане “ уточни, че той и сътрудниците му, които са подкрепили предлагането, също се грижат за всеки лев, който излиза от бюджета на Народното събрание, само че попита, в случай че достъпът до правно-информационни системи е безценен, какъв брой по-скъпо е незнанието.
Разходите нямаше да са огромни, а изгодата от повдигането на компетентността и нашата работа щеше да е надалеч по-голяма, само че, за жалост, не се одобри, разяснява той.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ