С над 1,5 млн. лева укрепват Петропавловския манастир
След ремонта ще стане още по-привлекателен за поклонически туризъм
Започва главен ремонт на фамозния Петропавловски манастир от времето на Асеневци край Лясковец. Изготвен е механически план за реституция, отвесна планировка и възстановяване на околното пространство, който е дело на известния великотърновски проектант Драгомир Йосифов. Възложител е Светата Митрополия в остарялата столица.
Реконструкцията на светата обител, която носи името на светите равноапостоли Петър и Павел, е по план по Програмата за развиване на селските региони.
„ Предстоят съществени строителни действия, в които ще бъдат вложени по планирани планове над 1,5 млн.лева. Изпълнението е за период до 24 месеца. Светата обител е със статут на монумент на културата от национално значение и по тази причина планът е координиран с Министерството на културата и с Националния институт за недвижимо културно завещание “, изясни арх. Йосифов.
Петропавловският манастир е един от 14-те манастира построени към Търново по времето на Втората българска страна. Според преданието той е издигнат по времето братята Асен и Петър на настоящето си място върху хълма, където в миналото е имало цитадела. В нея е квалифицирано въстанието през 1185 година за освобождението на България от византийско робство. Асеневци построяват манастира в символ на признателност, че въстанието е съумяло.
След рухването на България под турско иго, Петропавловският манастир е неколкократно разрушаван и съграждан отначало. През 60-те години на XVII век ръководството на светата обител минава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. Впоследсвие църковната битка на българския народ се увенчала с триумф и гръцките монаси били прокудени от манастира.
През XVIII век манастирът поддържа връзка с съветските православни манастири, като доказателство за това е подареното от съветския император Петър Велики позлатено евангелие, което в този момент е в Църковния музей в София, споделят историци.
По време на турското иго Петропавловският манастир се трансформира в средище при подготовката на национално-освободителни битки на българския народ. Зад манастирските стени се провеждат няколко революционни буни, което се изяснява както с неговата непосредственост до остарялата столица, по този начин и с сложната му досегаемост.
През 1700 година в обителта се приготвя въстанието на комерсиалната вдовица Мара, отпред със сина й Стоян и Мирчо челник. Сред съзаклятниците е и игуменът на манастира Софроний. През 1856 година капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862 година в божията обител се събират към 70 бунтовници отпред с хаджи Ставри. Бунтът, прочут в историята като Хаджиставревата буна, не съумява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир, напомнят откриватели.
В Петропавловския манастир са намирали леговище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. През 1874 година митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин шеф е назначен свещеник Климент (б.а. – Васил Друмев).
При ръководството на Стамболов манастирът е трансфорат в лудница и след това в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 година е трансфорат в подслон за душевно заболели. Година по-късно земетресение унищожава манастирската черква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват единствено новите здания на тогавашната семинария, градени от дряновския занаятчия Уста Маню, които и до през днешния ден са запазили достоверния си тип.
Между 1918 и 1922 година в Петропавловския манастир се заселили 60 съветски бежанци, а след тяхното овакантяване обителта става девическа. От 1925 до 1928 година там действа църковно-певческо учебно заведение. През 1937 година манастирът става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 година През 1947 година митрополит Софроний още веднъж възвръща монашеското девическо приятелство.
Петропавловският девически манастир е непрекъснато настоящ и съставлява комплекс от черква, жилищни и икономически здания. През османския интервал е бил разрушаван на два пъти и съграждан отначало през 1422 и 1662 година.
През 1913 година мощно земетресение визира манастира и унищожава църквата и стопанските постройки, като са погубени скъпи произведения на изобразителното изкуство. При труса оживяла единствено 31-метровата камбанария и постройката на Духовната семинария, вдигната от дряновския занаятчия Маньо. Реставрацията на манастира траяла дълго време. Една от стаите на семинарията била приспособена за черква, а камбанарията е актуализирана през 1980 година
В Лясковския манастир с изключение на основната черква „ Св. Св. Петър и Павел “ има и два параклиса – „ Покров Богородичен “ и „ Света Троица “. Последният е служел като езически олтар на римски гарнизон, защото на това място през II век е имало римски кастел.
„ Петропавловският манастир е знаков обект и поради това следва сериозна реорганизация на църквата, на новото жилищно крило, на пристройки, които са употребени като магерница и трапезария, както и на пристройка към стопанската част. Предвижда се цялостна реституция на манастирския храм. Ще бъде сменена покривната структура, ще бъде направена консервация на зидове, както и специфичен дренаж, защото избива капилярна влага по иконите и цоклите “, показа арх. Драгомир Йосифов, който се слави като труженик за запазване културно-историческото ни завещание.
Той добавя, че кулата с камбанарията е почистена и ще бъде реставрирана в стила на обилната й архитектура, която ще придобие по-ярък и изявен тип, защото се извисява над Арбанашкото плато и е забележима от десетки километри.
Стъпалата навътре в кулата, които сега са извънредно стръмни, ще бъдат преустроени и ще се изкачват по-лесно. Ще бъде построена и безвредна панорамна площадка, от която посетителите ще могат да вършат фотоси и да се любуват на зашеметяващата панорама от хълма, върху който се извисява манастирът и откъдето се открива аспект към Горна Оряховица, Лясковец и покрайнините.
„ Предстои възобновяване на скривалището, където се е укривал Васил Левски. Ще бъде върнат достоверния му образ с полуцилиндричния свод, с глинения под, които наподобяват мини затвор и това ще демонстрира при какви сурови условия са били поставяни поборниците за национална независимост. Ще има и табла с в детайли изложение на историческите обстоятелства “, споделя арх. Йосифов.
В същата тази постройка ще бъдат напълно актуализирани и монашеските килии, а магерницата ще бъде изцяло възобновена. Проектантът предлага да бъде завършена и експозиционна повърхност, отдадена на Буната на Мара. За достоверния образ на постройката ще способства и подновяването на покрива, който ще е със старинни турски керемиди. В същото време ще бъдат обособени подходи за инвалиди и трудноподвижни хора.
„ Навремето това крило на манастира е горяло и през 70-те години на предишния век е било възстановявано. Там има едноетажна постройка с необятна веранда-приемна. Килиите ще бъдат реновирани, ще бъде укрепен таванът, който е с солиден гредоред, ще бъде реконструирана построената камина. В тези пространства отсега нататък ще се развива обществена активност. Там ще бъдат приютявани самотни дами, които ще създават ръчно плетива и сувенири “, изяснява арх. Драгомир Йосифов.
На ремонт предстои и входната врата на манастира, като ще бъде прибавен забавен архитектурен способ – “седящ водосток “. Отводнителната тръба ще е напълно вплетена в козирката на дверите и ще бъде покрита с керемиди. Ще бъде възобновена и портата към стопанското крило, която е извънредно красива, само че ерозирала. Стопанската част сега е незавършена, а пространствата са негодни за прилагане. В сутеренната част ще е отоплителната апаратура на целия манастир.
„ В това крило на обителта ще бъде обособено килийно учебно заведение, само че приспособено към актуалните условия на образование. Ще е оборудвано с съвременни технологии- компютри, интерактивни дъски, където децата ще усвояват вероучение и християнски добродетели. Ще има стая за игри “, споделя в умозаключение арх. Драгомир Йосифов.
След сериозния ремонт манастирът, който е знаков обект в района, ще стане още по-привлекателен и забавен за поклонически туризъм.
Започва главен ремонт на фамозния Петропавловски манастир от времето на Асеневци край Лясковец. Изготвен е механически план за реституция, отвесна планировка и възстановяване на околното пространство, който е дело на известния великотърновски проектант Драгомир Йосифов. Възложител е Светата Митрополия в остарялата столица.
Реконструкцията на светата обител, която носи името на светите равноапостоли Петър и Павел, е по план по Програмата за развиване на селските региони.
„ Предстоят съществени строителни действия, в които ще бъдат вложени по планирани планове над 1,5 млн.лева. Изпълнението е за период до 24 месеца. Светата обител е със статут на монумент на културата от национално значение и по тази причина планът е координиран с Министерството на културата и с Националния институт за недвижимо културно завещание “, изясни арх. Йосифов.
Петропавловският манастир е един от 14-те манастира построени към Търново по времето на Втората българска страна. Според преданието той е издигнат по времето братята Асен и Петър на настоящето си място върху хълма, където в миналото е имало цитадела. В нея е квалифицирано въстанието през 1185 година за освобождението на България от византийско робство. Асеневци построяват манастира в символ на признателност, че въстанието е съумяло.
След рухването на България под турско иго, Петропавловският манастир е неколкократно разрушаван и съграждан отначало. През 60-те години на XVII век ръководството на светата обител минава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. Впоследсвие църковната битка на българския народ се увенчала с триумф и гръцките монаси били прокудени от манастира.
През XVIII век манастирът поддържа връзка с съветските православни манастири, като доказателство за това е подареното от съветския император Петър Велики позлатено евангелие, което в този момент е в Църковния музей в София, споделят историци.
По време на турското иго Петропавловският манастир се трансформира в средище при подготовката на национално-освободителни битки на българския народ. Зад манастирските стени се провеждат няколко революционни буни, което се изяснява както с неговата непосредственост до остарялата столица, по този начин и с сложната му досегаемост.
През 1700 година в обителта се приготвя въстанието на комерсиалната вдовица Мара, отпред със сина й Стоян и Мирчо челник. Сред съзаклятниците е и игуменът на манастира Софроний. През 1856 година капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862 година в божията обител се събират към 70 бунтовници отпред с хаджи Ставри. Бунтът, прочут в историята като Хаджиставревата буна, не съумява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир, напомнят откриватели.
В Петропавловския манастир са намирали леговище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. През 1874 година митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин шеф е назначен свещеник Климент (б.а. – Васил Друмев).
При ръководството на Стамболов манастирът е трансфорат в лудница и след това в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 година е трансфорат в подслон за душевно заболели. Година по-късно земетресение унищожава манастирската черква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват единствено новите здания на тогавашната семинария, градени от дряновския занаятчия Уста Маню, които и до през днешния ден са запазили достоверния си тип.
Между 1918 и 1922 година в Петропавловския манастир се заселили 60 съветски бежанци, а след тяхното овакантяване обителта става девическа. От 1925 до 1928 година там действа църковно-певческо учебно заведение. През 1937 година манастирът става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 година През 1947 година митрополит Софроний още веднъж възвръща монашеското девическо приятелство.
Петропавловският девически манастир е непрекъснато настоящ и съставлява комплекс от черква, жилищни и икономически здания. През османския интервал е бил разрушаван на два пъти и съграждан отначало през 1422 и 1662 година.
През 1913 година мощно земетресение визира манастира и унищожава църквата и стопанските постройки, като са погубени скъпи произведения на изобразителното изкуство. При труса оживяла единствено 31-метровата камбанария и постройката на Духовната семинария, вдигната от дряновския занаятчия Маньо. Реставрацията на манастира траяла дълго време. Една от стаите на семинарията била приспособена за черква, а камбанарията е актуализирана през 1980 година
В Лясковския манастир с изключение на основната черква „ Св. Св. Петър и Павел “ има и два параклиса – „ Покров Богородичен “ и „ Света Троица “. Последният е служел като езически олтар на римски гарнизон, защото на това място през II век е имало римски кастел.
„ Петропавловският манастир е знаков обект и поради това следва сериозна реорганизация на църквата, на новото жилищно крило, на пристройки, които са употребени като магерница и трапезария, както и на пристройка към стопанската част. Предвижда се цялостна реституция на манастирския храм. Ще бъде сменена покривната структура, ще бъде направена консервация на зидове, както и специфичен дренаж, защото избива капилярна влага по иконите и цоклите “, показа арх. Драгомир Йосифов, който се слави като труженик за запазване културно-историческото ни завещание.
Той добавя, че кулата с камбанарията е почистена и ще бъде реставрирана в стила на обилната й архитектура, която ще придобие по-ярък и изявен тип, защото се извисява над Арбанашкото плато и е забележима от десетки километри.
Стъпалата навътре в кулата, които сега са извънредно стръмни, ще бъдат преустроени и ще се изкачват по-лесно. Ще бъде построена и безвредна панорамна площадка, от която посетителите ще могат да вършат фотоси и да се любуват на зашеметяващата панорама от хълма, върху който се извисява манастирът и откъдето се открива аспект към Горна Оряховица, Лясковец и покрайнините.
„ Предстои възобновяване на скривалището, където се е укривал Васил Левски. Ще бъде върнат достоверния му образ с полуцилиндричния свод, с глинения под, които наподобяват мини затвор и това ще демонстрира при какви сурови условия са били поставяни поборниците за национална независимост. Ще има и табла с в детайли изложение на историческите обстоятелства “, споделя арх. Йосифов.
В същата тази постройка ще бъдат напълно актуализирани и монашеските килии, а магерницата ще бъде изцяло възобновена. Проектантът предлага да бъде завършена и експозиционна повърхност, отдадена на Буната на Мара. За достоверния образ на постройката ще способства и подновяването на покрива, който ще е със старинни турски керемиди. В същото време ще бъдат обособени подходи за инвалиди и трудноподвижни хора.
„ Навремето това крило на манастира е горяло и през 70-те години на предишния век е било възстановявано. Там има едноетажна постройка с необятна веранда-приемна. Килиите ще бъдат реновирани, ще бъде укрепен таванът, който е с солиден гредоред, ще бъде реконструирана построената камина. В тези пространства отсега нататък ще се развива обществена активност. Там ще бъдат приютявани самотни дами, които ще създават ръчно плетива и сувенири “, изяснява арх. Драгомир Йосифов.
На ремонт предстои и входната врата на манастира, като ще бъде прибавен забавен архитектурен способ – “седящ водосток “. Отводнителната тръба ще е напълно вплетена в козирката на дверите и ще бъде покрита с керемиди. Ще бъде възобновена и портата към стопанското крило, която е извънредно красива, само че ерозирала. Стопанската част сега е незавършена, а пространствата са негодни за прилагане. В сутеренната част ще е отоплителната апаратура на целия манастир.
„ В това крило на обителта ще бъде обособено килийно учебно заведение, само че приспособено към актуалните условия на образование. Ще е оборудвано с съвременни технологии- компютри, интерактивни дъски, където децата ще усвояват вероучение и християнски добродетели. Ще има стая за игри “, споделя в умозаключение арх. Драгомир Йосифов.
След сериозния ремонт манастирът, който е знаков обект в района, ще стане още по-привлекателен и забавен за поклонически туризъм.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ