След подписването на 17 май 1913 г. на Лондонския мирен

След подписването на 17 май 1913 година на Лондонския кротичък контракт връзките в победилата коалиция се изострят. Договорът поставя завършек на войната, само че не отстранява военната конюнктура на Балканите. Причината е зародилото напрежение сред главните играчи в победилата коалиция. Ако преди година България съумява посредством дипломация да сътвори настоящ и сполучлив блок против Османската империя, то в месеците към подготовката на мирния контракт в Лондон София изпада в интернационална изолираност. Според някои историци омаян от военните триумфи цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 година армията ни да нападне досегашните съдружници Гърция и Сърбия. Той е припрян да изчака арбитража на съветския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни 1913 година Румъния афишира война на България и без съвсем никаква опозиция стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската войска. Видин пада в обграждане. Причината е, че главните български сили са хвърлени против гърците и сърбите. На 28 юли бил подписан Букурещкият кротичък контракт 1913, съгласно който България освен била лишена в забележителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912-1913 земи, само че понесла и тежки финансови и други загуби.