Защо в Сърбия очакват руската армия
След обострянето през уикенда обстановката в Косово се възстановява. Но към момента има извънредно огромни шансове всеки миг да се пролее кръв, да стартира кръвопролитие и Белград да бъде заставен да стартира лична специфична военна интервенция в Северно Косово. Въпреки това, към този момент сърбите се пробват да договарят с НАТО. Какво желае Сърбия?
Във вторник в сръбската столица долетя значима птица със комплицирана видова подредба - американският адмирал Стюарт Мънш. Доскоро беше огромен началник на Пентагона, в този момент е пълководец на военноморските сили на Съединени американски щати в Европа и Африка и шеф на Съвместното командване на НАТО в Неапол, което обгръща цяла Южна Европа, а преди реорганизацията отговаряше и за за Балканите, в това число за районната косовска марка на алианса – КФОР.
Тоест, наподобява, че е публично лице, само че не е напълно ясно кого съставлява: дали НАТО като организация, или нейното южно командване, или управлението на Съединените щати. Но ще е изцяло ясно какво ще приказва със сръбския президент Александър Вучич - за идната ескалация в Косово. Там те се случват постоянно, само че сегашната беше по-близо до клане от всяка различен през последните 10 години.
Но главният въпрос даже не е това, а дали възможното клане ще докара до сръбска СВО, при което балканският (много далечен) аналог на Минските съглашения за ориста на Донбас - Брюкселските съглашения неизбежно ще бъдат заровени.
Има съображение да се счита, че Вучич не желае сходно развиване на събитията. Общо взето малко хора желаят това, с изключение (и то не е сигурно) на част от албанското управление на Косово. Те мечтаят за определяне на цялостен политически и полицейски надзор върху трите общини в Северно Косово, обитаеми съвсем извънредно със сърби: Звечан, Зубин Поток и Лепосавич, както и над половината от град Косовска Митровица с почти еднакъв етнически състав. Всички дружно - това е Ибърски Колашин или Северно Косово.
Влизането там на албанските сили за сигурност е неразрешено от упоменатите Брюкселски съглашения, които бяха подписани преди близо 10 години - през януари 2013 година, и в този момент те са на последни издихания. На първо място, тъй като албанците, както преди време украинците, отхвърлят някаква федерализация на Косово по посочените нагоре общини. На сърбите им омръзна да чакат, техните представители напуснаха управляващите в символ на митинг, т.е. законово в Ибърски Колашин царува безредица. Прищина се пробва да се възползва от това, с цел да легализира своите " колаборационисти " там.
Това е съпроводено с нападения на албанските специфични сили, шумно отвращение на сърбите, арести, издигане на барикади, блокиране на пътища, маневри на войските на КФОР. В един миг стартира да наподобява, че ескалацията на спора към този момент не зависи от никого, а върви от единствено себе си. Ако не се направи нещо, щеше да се пролее кръв.
Сръбският министър председател Анна Бърнабич, която постоянно е подозирана, че е прекомерно прозападна, изяснява протичащото се по следния метод: “Сърбите издигнаха барикади, тъй като желаят спазване на главните човешки права и нищо повече. Европейски Съюз и Съединени американски щати чуват косовските сърби едвам когато стартират да издигат барикади " Подобни изказвания са ориентирани освен отвън, само че и вътре в страната: пробват се да успокоят хората, като акцентират, че когато управляващите поддържат връзка със Запада, националните ползи на сърбите въпреки всичко остават приоритет, тъй че никой да не подозира изменничество.
Миналия уикенд Белград организира протест под лозунги за поддръжка на косовските сърби и братско единение с руснаците („ ние сме 250 милиона с руснаците “, постоянно се майтапят местните). На самата административна граница на Косово акцията прерасна в опит за пробив на полицейския кордон. Тоест сръбските служители на реда задържаха сърбите, които желаеха да оказват помощ на косовските сърби – и всичко това в границите на една страна, един народ, едно културно и икономическо пространство.
С други думи, при друго състояние, полицията и двете елементи на сръбския народ ще се слеят в екстаза на иредентизма: в случай че Сърбия стартира своята специфична интервенция, нейната победа ще наподобява и като определяне на цялостен надзор над Ибърски Колашин. От другата страна на река Ибър живеят под два милиона албанци, които поддържат връзка с Албания. И сръбската войска, даже и най-силната в някогашна Югославия, няма да се оправи с тях против тях. Поне сама.
Протестиращите сърби се надяват, че няма да се наложи. Оттук и големият брой русофилски апели, само че къде е Русия и къде е Косово. Между Руската федерация и Сърбия няма общи граници - най-проруският народ в Европа са заобиколен от страни от НАТО и към този момент нямат изход на море.
И въпреки всичко за косовските сърби упованието на съветската войска е съвсем “карго фетиш ”, подхранван от историческия поход на Юнус-Бек Евкуров до Слатина, където в този момент се намира най-голямата американска военна база в Европа. Но съветските войски се реалокираха там от Босна, където изпълняваха мироопазващи функционалности. Сега тази задача е съкратена, за което избират да не си спомнят в Ибърски Колашин.
Президентът Вучич обаче не можа да не помни за това. Той се зарича, че " няма да има капитулация " в Косово, само че е малко евентуално той в действителност да рискува и да изпрати сили за сигурност района. Това заплашва Сърбия и с война с албанците, и с спор с НАТО, и с интернационална изолираност в изискванията, когато е уединен проруски анклав.
А напълно неотдавна Европейски Съюз се споразумя за следващата стратегия за икономическа помощ за Сърбия - трета подред след края на боевете в Косово и планувана за няколко години напред. Със сигурност към този момент е взето поради в сръбския бюджет - прекомерно непретенциозен за огромен политически обсег.
Вучич изпрати искане до НАТО да изпрати хиляди сръбски специфични елементи в Косово, с цел да пазят локалното население. Ясно е, че НАТО е изрично срещу, само че бавят формалния отвод. Подобно на президента на Сърбия, западните водачи се надяват, че всичко ще се реши някак си, както се е решавало няколко пъти преди и по тази причина протакат време, тъй като след техния ход Вучич ще бъде заставен да направи своето.
Стабилизирането е допустимо, в случай че албанците се съгласят да правят отстъпка няколко крачки обратно (една към този момент е направена - отложиха изборите в " осиротелите " селски общини за април). Но някои в Прищина очевидно надушиха плячката - окупацията на Ибърски Колашин, а при положение на пълномащабен спор и " интифада " в тези земи на Сърбия, които са прилежащи на Косово и са обитаеми с албанци.
Настоящите водачи на албанците надалеч не са главорезите, каквито бяха Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, само че те също би трябвало да се преценяват с радикалите. Те са сигурни, че Прищина " тъпче на място ", позволявайки на сърбите и Сърбия " прекалено много ", също така са възмутени от присъдата от 26 години затвор, която косовският клон на починалия МТБЮ (тоест Трибуналът в Хага) наложи на някогашния полеви пълководец Салих Мустафа (има специфичност в това, че той убива и изтезава най-вече нелоялни албанци, а не сърби).
Що се отнася до способността на Вучич да управлява обстановката от сръбска страна, това е спорен въпрос. Според една версия той е заставен единствено да реагира на протичащото се и ще би трябвало да избира сред войната и срама, в случай че албанците преминат в нахлуване. По създание (но, несъмнено, не и по форма) това съответствува с формалната позиция на Белград.
Според друга версия Вучич от дълго време е намерил общ език с косовските сърби и играе по-сложна игра. Включително се възползва от несъгласията сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Европейците намират за обезпокоително и даже напряко рисково, че Прищина е по-ориентирана към Вашингтон, в сравнение с към Брюксел.
В случая протичащото се в Косово е и тестване за Съединени американски щати да запазят въздействие – измежду албанците, в Белград, в Европейски Съюз, в Европа като цяло. В тяхната дълга традиция американците се пробват да управляват процеса, в случай че той не може да бъде анулиран или спрян, тъй че репутацията страда по-малко. Вчера успокоиха албанците, само че в случай че не се успокоят, могат да им приготвят интервенция за пречистване на Ибър Колашин от сърбите.
Косово е значителен проблем, в който хегемонът рискува да се препъне, показвайки както на врагове, по този начин и на съдружници, че хегемонът към този момент не е същият. За Белград обаче рисковете към момента са непропорционално по-високи, в сравнение с за Вашингтон.
Ако „ тайната “ версия е вярна, тя не изключва изцяло първата: в зоните на етнополитически спорове запазването на контрола е заблуда, в случай че е премината точката, от която няма връщане обратно.
В Косово към момента не премината. Но това може да се случи всеки миг, макар че има доста повече причини против сръбската СВО, в сравнение с причини за нея.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Във вторник в сръбската столица долетя значима птица със комплицирана видова подредба - американският адмирал Стюарт Мънш. Доскоро беше огромен началник на Пентагона, в този момент е пълководец на военноморските сили на Съединени американски щати в Европа и Африка и шеф на Съвместното командване на НАТО в Неапол, което обгръща цяла Южна Европа, а преди реорганизацията отговаряше и за за Балканите, в това число за районната косовска марка на алианса – КФОР.
Тоест, наподобява, че е публично лице, само че не е напълно ясно кого съставлява: дали НАТО като организация, или нейното южно командване, или управлението на Съединените щати. Но ще е изцяло ясно какво ще приказва със сръбския президент Александър Вучич - за идната ескалация в Косово. Там те се случват постоянно, само че сегашната беше по-близо до клане от всяка различен през последните 10 години.
Но главният въпрос даже не е това, а дали възможното клане ще докара до сръбска СВО, при което балканският (много далечен) аналог на Минските съглашения за ориста на Донбас - Брюкселските съглашения неизбежно ще бъдат заровени.
Има съображение да се счита, че Вучич не желае сходно развиване на събитията. Общо взето малко хора желаят това, с изключение (и то не е сигурно) на част от албанското управление на Косово. Те мечтаят за определяне на цялостен политически и полицейски надзор върху трите общини в Северно Косово, обитаеми съвсем извънредно със сърби: Звечан, Зубин Поток и Лепосавич, както и над половината от град Косовска Митровица с почти еднакъв етнически състав. Всички дружно - това е Ибърски Колашин или Северно Косово.
Влизането там на албанските сили за сигурност е неразрешено от упоменатите Брюкселски съглашения, които бяха подписани преди близо 10 години - през януари 2013 година, и в този момент те са на последни издихания. На първо място, тъй като албанците, както преди време украинците, отхвърлят някаква федерализация на Косово по посочените нагоре общини. На сърбите им омръзна да чакат, техните представители напуснаха управляващите в символ на митинг, т.е. законово в Ибърски Колашин царува безредица. Прищина се пробва да се възползва от това, с цел да легализира своите " колаборационисти " там.
Това е съпроводено с нападения на албанските специфични сили, шумно отвращение на сърбите, арести, издигане на барикади, блокиране на пътища, маневри на войските на КФОР. В един миг стартира да наподобява, че ескалацията на спора към този момент не зависи от никого, а върви от единствено себе си. Ако не се направи нещо, щеше да се пролее кръв.
Сръбският министър председател Анна Бърнабич, която постоянно е подозирана, че е прекомерно прозападна, изяснява протичащото се по следния метод: “Сърбите издигнаха барикади, тъй като желаят спазване на главните човешки права и нищо повече. Европейски Съюз и Съединени американски щати чуват косовските сърби едвам когато стартират да издигат барикади " Подобни изказвания са ориентирани освен отвън, само че и вътре в страната: пробват се да успокоят хората, като акцентират, че когато управляващите поддържат връзка със Запада, националните ползи на сърбите въпреки всичко остават приоритет, тъй че никой да не подозира изменничество.
Миналия уикенд Белград организира протест под лозунги за поддръжка на косовските сърби и братско единение с руснаците („ ние сме 250 милиона с руснаците “, постоянно се майтапят местните). На самата административна граница на Косово акцията прерасна в опит за пробив на полицейския кордон. Тоест сръбските служители на реда задържаха сърбите, които желаеха да оказват помощ на косовските сърби – и всичко това в границите на една страна, един народ, едно културно и икономическо пространство.
С други думи, при друго състояние, полицията и двете елементи на сръбския народ ще се слеят в екстаза на иредентизма: в случай че Сърбия стартира своята специфична интервенция, нейната победа ще наподобява и като определяне на цялостен надзор над Ибърски Колашин. От другата страна на река Ибър живеят под два милиона албанци, които поддържат връзка с Албания. И сръбската войска, даже и най-силната в някогашна Югославия, няма да се оправи с тях против тях. Поне сама.
Протестиращите сърби се надяват, че няма да се наложи. Оттук и големият брой русофилски апели, само че къде е Русия и къде е Косово. Между Руската федерация и Сърбия няма общи граници - най-проруският народ в Европа са заобиколен от страни от НАТО и към този момент нямат изход на море.
И въпреки всичко за косовските сърби упованието на съветската войска е съвсем “карго фетиш ”, подхранван от историческия поход на Юнус-Бек Евкуров до Слатина, където в този момент се намира най-голямата американска военна база в Европа. Но съветските войски се реалокираха там от Босна, където изпълняваха мироопазващи функционалности. Сега тази задача е съкратена, за което избират да не си спомнят в Ибърски Колашин.
Президентът Вучич обаче не можа да не помни за това. Той се зарича, че " няма да има капитулация " в Косово, само че е малко евентуално той в действителност да рискува и да изпрати сили за сигурност района. Това заплашва Сърбия и с война с албанците, и с спор с НАТО, и с интернационална изолираност в изискванията, когато е уединен проруски анклав.
А напълно неотдавна Европейски Съюз се споразумя за следващата стратегия за икономическа помощ за Сърбия - трета подред след края на боевете в Косово и планувана за няколко години напред. Със сигурност към този момент е взето поради в сръбския бюджет - прекомерно непретенциозен за огромен политически обсег.
Вучич изпрати искане до НАТО да изпрати хиляди сръбски специфични елементи в Косово, с цел да пазят локалното население. Ясно е, че НАТО е изрично срещу, само че бавят формалния отвод. Подобно на президента на Сърбия, западните водачи се надяват, че всичко ще се реши някак си, както се е решавало няколко пъти преди и по тази причина протакат време, тъй като след техния ход Вучич ще бъде заставен да направи своето.
Стабилизирането е допустимо, в случай че албанците се съгласят да правят отстъпка няколко крачки обратно (една към този момент е направена - отложиха изборите в " осиротелите " селски общини за април). Но някои в Прищина очевидно надушиха плячката - окупацията на Ибърски Колашин, а при положение на пълномащабен спор и " интифада " в тези земи на Сърбия, които са прилежащи на Косово и са обитаеми с албанци.
Настоящите водачи на албанците надалеч не са главорезите, каквито бяха Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, само че те също би трябвало да се преценяват с радикалите. Те са сигурни, че Прищина " тъпче на място ", позволявайки на сърбите и Сърбия " прекалено много ", също така са възмутени от присъдата от 26 години затвор, която косовският клон на починалия МТБЮ (тоест Трибуналът в Хага) наложи на някогашния полеви пълководец Салих Мустафа (има специфичност в това, че той убива и изтезава най-вече нелоялни албанци, а не сърби).
Що се отнася до способността на Вучич да управлява обстановката от сръбска страна, това е спорен въпрос. Според една версия той е заставен единствено да реагира на протичащото се и ще би трябвало да избира сред войната и срама, в случай че албанците преминат в нахлуване. По създание (но, несъмнено, не и по форма) това съответствува с формалната позиция на Белград.
Според друга версия Вучич от дълго време е намерил общ език с косовските сърби и играе по-сложна игра. Включително се възползва от несъгласията сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Европейците намират за обезпокоително и даже напряко рисково, че Прищина е по-ориентирана към Вашингтон, в сравнение с към Брюксел.
В случая протичащото се в Косово е и тестване за Съединени американски щати да запазят въздействие – измежду албанците, в Белград, в Европейски Съюз, в Европа като цяло. В тяхната дълга традиция американците се пробват да управляват процеса, в случай че той не може да бъде анулиран или спрян, тъй че репутацията страда по-малко. Вчера успокоиха албанците, само че в случай че не се успокоят, могат да им приготвят интервенция за пречистване на Ибър Колашин от сърбите.
Косово е значителен проблем, в който хегемонът рискува да се препъне, показвайки както на врагове, по този начин и на съдружници, че хегемонът към този момент не е същият. За Белград обаче рисковете към момента са непропорционално по-високи, в сравнение с за Вашингтон.
Ако „ тайната “ версия е вярна, тя не изключва изцяло първата: в зоните на етнополитически спорове запазването на контрола е заблуда, в случай че е премината точката, от която няма връщане обратно.
В Косово към момента не премината. Но това може да се случи всеки миг, макар че има доста повече причини против сръбската СВО, в сравнение с причини за нея.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ