След настъпването на Голямата рецесия от 2008/09 г. понижаването на

...
След настъпването на Голямата рецесия от 2008/09 г. понижаването на
Коментари Харесай

Как правителствените стимули доведоха до стагнация в Япония

След настъпването на Голямата криза от 2008/09 година понижаването на главните лихвени проценти от страна на централните банки по света докара до растеж на фидуциарния заем, което, от своя страна, сътвори взрив. Но експанзията на стопанската система докара до свръхпотребление и неправилни вложения, написа в собствен разбор румънският икономист доктор Михай Маковей.

" Първото изтегли индустриалните фактори от браншовете, където те в действителност бяха нужни, а второто докара до увеличението на финансовите ресурси ", написа той. " И двата процеса подринаха дълготрайната работливост на стопанската система и устойчивия напредък. "

Според него държавните управления е трябвало да оставят рецесията да поправя въпросните неправилни вложения, само че вместо това, пробвайки да покажат, че икономическият напредък може да продължи в дълготраен проект, управляващите са подтикнали кредитната агресия и са нараснали държавните разноски. " Това утежни изчерпването на капитала и намали стандарта на живот в бъдеще ", написа Маковей.
 Износът и инфлацията в Япония с нови дъна през август
Износът и инфлацията в Япония с нови дъна през август

Очаква се Bank of Japan да усили количествените удобства през идната седмица

Пример за неефективността на държавните политики съгласно него е Япония, където растежът е подринат след три десетилетия на опити на страната да подтиква стопанската система. " След взривяването на балон на активите при започване на 90-те години страната гневно се опита да възвърне растежа с извънредно отпуснати парична и фискална политики ", напомня икономистът. " Така " изгубеното десетилетие " в последна сметка се трансформира в съвсем три десетилетия на по-нисък от предстоящото напредък. "

Благодарение на това, растежът на действителния БВП се намалява трагично от приблизително 4% годишно през 70-те и 80-те години на предишния век до по-малко от 1% в интервала след 1991 година По същото време брутният вътрешен артикул на глава от популацията се срутва спрямо другите развити стопански системи, както в настоящи долари, по този начин и измерен в паритет на покупателната дарба.
 Снимка 448384
Затова страната пробва всичко допустимо след рецесията, с цел да резервира растежа и повишеното ниво на заплатите и цените. " Тя беше първата от огромните стопански системи, която опитва с нулев главен лихвен % още през 2001 година и вкара количествени удобства и негативен главен лихвен % през 2013/14 година като част от Абеномиката, която трябваше да подтиква растежа ", показва Маковей. " Но нито стопанската система, нито инфлацията се повишиха, тъй като ограниченията, които се предполагаше, че би трябвало да доведат до тях, в действителност предотвратяваха ликвидирането на неправилните вложения и изкривените от взрива цени. "

На Япония бяха нужни 15 години, с цел да могат банките ѝ да изчистят балансите си и да бъдат отворени нови канали за кредитиране на фирмите. По това време Bank of Japan (BoJ) се опитваше да реинфлира стопанската система, само че на вятъра, тъй като финансовите институции отказваха да кредитират поради голямото количество неприятни заеми в тяхното портфолио. Затова BoJ усили салдото си от 4% от Брутният вътрешен продукт при започване на 90-те години до 100% от Брутният вътрешен продукт през 2018 година, главно посредством изкупуване на държавен дълг.
 Япония ревизира надолу Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие
Япония ревизира надолу Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие

Търговската война сред Китай и Съединени американски щати нанесе удар на финансовите разноски на локалните компании и на експорта

През същия интервал заемът към частния бранш се срина от малко над 200% от Брутният вътрешен продукт до към 140% от Брутният вътрешен продукт. И до ден сегашен нефункционалните и свръхзадлъжнели " компании зомбита " са поддържани живи посредством изкуствено занижените условия по лихвите. Това в допълнение намали корпоративните вложения, спомага за поддържането на заплатите на изкуствено високи нива и пречи на насочването на ресурсите към по-продуктивни действия.

Самите макроикономически политики на управляващите и инфлираните заплати и цени потиснаха инвеститорското доверие и финансовите вложения. Затова огромните и опериращи на облага японски компании се насочиха към вложения в чужбина, които набъбнаха от 0,5% от Брутният вътрешен продукт през 90-те до съвсем 4% от Брутният вътрешен продукт в последните години.
 Снимка 448386
Не е инцидентно, че съотношението на вложенията към брутния вътрешен артикул спадна с повече от 10 процентни пункта от 1980 година до момента, а ниската му стойност не може да подсигурява възобновяването на амортизирания капитал в страната. " В резултат от това, чистият финансов ресурс на един служащ стартира да се намалява от началото на новия век, което докара до намаление на продуктивността с 25% под групата на най-продуктивните стопански системи в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и с повече от една трета под тази на Съединени американски щати. "

Ефектът от това е задържането на действителните междинни заплати съвсем без смяна за миналите три десетилетия, до момента в който тези в Съединени американски щати и Германия се повишават доста. Очакванията на икономиста са, че това ще докара до намаление на бъдещите приходи на пенсионерите в страната, като брутната норма на пенсията е едвам 58% от приходите, които индивидите са имали, до момента в който са били стопански дейни. За съпоставяне, в Съединени американски щати тя е 71%.
 Снимка 448387
За мнозина остана загадка за какво, макар големите си старания, Япония не съумява да усили инфлацията, измерена посредством показателя на потребителските цени. Причината е, че " войната против дефлацията " в страната, изразяваща се в големи количествени удобства през последните повече от пет години, в действителност попречи на корекцията на относителните цени, които бяха изкривени по време на взрива.

Заключението на Маковей е, че поредните дози количествени удобства и дефицити в Япония, които повишават обществения дълг до съвсем 240% от Брутният вътрешен продукт, попречват на изчистването на неправилните вложения, осъществени по време на взрива от 80-те години. " Цената, платена за забавянето на корекцията на относителните цени и структурата на производството към потребностите на пазара, е постепенната ерозия на финансовия ресурс на един служащ и на продуктивността на труда ", написа икономистът. " Това докара до релативно обедняване, изразено посредством застоялост на действителните заплати и намаление на пенсиите. Този нежелан резултат от държавните политики може да служи като тревога за останалите страни, които следват пътя на напредък посредством финансови тласъци и които желаят да избегнат клопката на " японификацията ". "
Източник: money.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР