Френският посланик: Време е България да стане пълноправен член на Шенген
След малко повече от месец България поема председателството на Съвета на Европейски Съюз. Страната ни разчита и на дипломатическите среди, които да ни оказват помощ и поддържат в това, което за първи път ще се случи на страната ни от участието в Евросъюза насам. В същото време разчитаме на останалите държави-членки, само че изключително на тези, с които обичайно имаме отлични връзки от доста десетилетия. Една от тези страни е Франция, с която постоянно сме били в другарски връзки, даже и по времето на социализма. От ноември 2016 година Париж изпрати у нас нов дипломат. Това е Н. Пр. Ерик Льобедел. Той е някогашен общоприет консул на Франция в Истанбул, Турция, някогашен дипломат на Франция към Организацията за сигурност и съдействие в Европа (Виена) и някогашен дипломат във Финландия. Владее британски, съветски, испански, немски, турски и фински. Ето какво сподели той в изявление за Novinite.com.
Г-н Льобедел, какво очаквате от българското председателсвто?
Искам да стартира с това, че става дума за една огромна опция България да промотира себе си, да покаже своето място в Европа и да потвърди, че става все по-централна и все по-малко периферна. Очакванията на Франция могат да бъдат синтезирани в три доста елементарни думи: натурализъм, упоритост и триумф. А те от своя страна кореспондират доста добре с българското мото: Консенсус, Кохезия и Конкурентноспособност.
За нас тези три думи значат точно, че ние разбираме целите на България, основно отнасящи се до Западните Балкани и стабилността в района до Кохезията (солидарността сред страните-члени на ЕС) и до цифровите провокации. Тези три целта несъмнено се споделят от нас, като ваши другари и ние сме подготвени да ви подкрепим.
Какви съгласно вас са главните основни сфери върху които България би трябвало да се концентрира по време на нейното председателство? Интеграция, Западните Балкани, киберсигурността или нещо друго?
В допълнение към тези цели, пред нас се показва и опцията за концентриране върху бъдещето на Европа; нуждата да има същински спор върху това, в какво би трябвало да се трансформира Европа. Защо Европа от време на време не съумява, както видяхме неотдавна, какви са пропуските и средствата за отбрана и по какъв начин да преосновем Европа - Новата Европа.
Ние, французите, имаме междинни и дълготрайни възгледи по този въпрос. Президентът Еманюел Макрон ги изрази доста ясно в речта си в Сорбоната, призовавайки към една по-суверенна, обединена и демократична Европа. Речта е определяна постоянно като доста амбициозна, с прекомерно визионерски възгледи, само че в нея има и един доста на практика метод. Тя визира хрумвания, които съгласно нас би трябвало да бъдат изпълнени по време на Вашето председателство.
Това, което имам поради са така наречен " Демократични събрания " и ще се радваме да забележим, че България е подготвена да взе участие в тях. Те съставляват огромни диспути измежду жителите, неправителствените организации, медиите, политическите партии върху това каква би трябвало да бъде Новата Европа.
По време на българското председателство нашите общи разсъждения за това, което може да съставлява бъдещето на Европа, ще доведат до една Европа, която пази - в региона на защитата и сигурността. По отношение на защитата това значи, че по време на Вашето председателство ще използван френско-германски оферти, свързани с Постоянното структурно съдействие, с Европейския фонд за защита, с европейската самодейност за интервенция.
В региона на сигурността ще работим взаимно по Европейската разследваща работа, Европейската работа за поддръжка в региона на убежището и Европейската гранична полиция. Друга значима сфера е цифровата. Ще работим дружно за Европа на нововъведенията и една Агенция за революционни нововъведения.
Мислите ли че България е подготвена да се причисли към Шенген и какви съгласно Вас ще са следствията от сходни дейности?
Моето мнение е, че направихме групова неточност, като не поканихме България да бъде част от Шенген. Сега съществува късмет и опция за вашата страна. Настоящият Шенген не е съвършен. Има редица пропуски. Трябва да бъде поправен, усъвършенстван и изменен. Искаме България да взе участие пълноценно в дебатите за това, какво ще съставлява новото Шенгенско пространство, за миграцията и Дъблинския правилник, за тематиката за бежанците и Европейската работа за поддръжка в региона на убежището. Toгава, дружно с България, ние ще създадем един нов Шенген, в който тя несъмнено ще бъде пълновръстен член.
Харесва ли ви живота в България? Имате ли опасения и чувствате ли се сигурни що се отнася до терористични офанзиви?
Познавах малко България преди да дойде тук. Бях притеглен от тази страна и в никакъв случай не съм оставал отчаян от нея. Причината за това е приятният и трогателен живот тук. Имам опцията да пътувам отвън столицата. Има доста неща, които човек може да прави тук, в София, само че несъмнено има и доста забавни места, които да посетиш отвън нея. Невероятна опция е за нас, дипломатите, да научим повече за България, когато се срещаме с регионални шефове, кметове, посещаваме гимназии или, какъвто е моят случай, когато навестявам часове по френски в езиковите гимназии. Именно заради тази причина се пробвам да пътувам колкото се може повече и в полза на истината съм бил в доста градове в България.
Един от обичаните ми е Жеравна – хубав и впечатляващ за мен град, наподобяващ Копривщица, само че даже още по-човечен. Освен това се пробвам да приказвам и езика. Лесно ми е да чета и да разбирам, само че към този момент изпитвам известни компликации що са касае до говоренето му.
Що се отнася до сигурността и сигурността... Никоя страна в света не е застрахована от провокациите в региона на сигурността и тъкмо по тази причина разработихме мощно съдействие сред френските и българските служби в региона на сигурността, битката с трафика, в това число трафика на мигранти, с корупцията.
Как се чувствате когато става въпрос за връзките сред България и Франция? Има ли нещо характерно което бихте желали да постигнете в региона на съдействието повреме на Българското председателство?
Аз съм доста, доста огромен късметлия, тъй като няколко месеца след моето идване тук президентът на Френската Република посети България през август. Това беше от вида визити, които всеки един дипломат по света чака, тъй като тя проправи пътя за задълбочаване на двустранното съдействие.
Нека илюстрирам тази позитивна наклонност: единствено за два месеца, българският министър председател и френският президент имаха четири срещи; българският държавен глава Румен Радев и френският президент Еманюел Макрон се срещнаха два пъти, а шест български министри пристигнаха във Франция. И това ще продължи по време вашето председателство. Ето за какво съм доста благополучен, че съм назначен тук като дипломат. От това произтича нещо, което аз назовавам " Плодотворен график ". След края на вашето председателство на Съвета на Европейски Съюз ще има още едно събитие, което ще притегли вниманието на европейците: Пловдив ще се трансформира в столица на културата за 2019. Имаме доста общи планове, свързани с това събитие.
Накрая бих желал да кажа нещо за двете на практика области на двустранно съдействие, които се надяваме да бъдат приложени по време на Вашето председателство. Първият е франкофонията. Бих желал да видя, че март месец е отдаден на франкофонията. Ще работим доста, с нашите сътрудници и сътрудници от франкофонските страни, дружно с други посланици, принадлежащи на тази група, с цел да организираме един в действителност сполучлив месец. Втората цел е обвързвана с интелигентните градове. Имаме двустранна стратегия сред френските и българските градове, която работи доста добре. Нарича се Екообщина.
Тя работи за основаването на интелигентни и зелени градове в България и във Франция. Градове като Габрово завоюваха два пъти този конкурс в конкуренция с 50 други града. Искам този план да продължи и да се усъвършенства и това, уповавам се, ще бъде по този начин. Той е значим, тъй като е метод да се оправим с предизвикването, което стои пред всички нас: изменението на климата. Това е доста удобен метод да дадем своя принос. Той също по този начин демонстрира интереса за предоставяне на решения на равнище градове, на равнище страни. Това значи, че Франция и България към този момент са страхотни, само че дружно можем да създадем нашата планета още по-страхотна.
Г-н Льобедел, какво очаквате от българското председателсвто?
Искам да стартира с това, че става дума за една огромна опция България да промотира себе си, да покаже своето място в Европа и да потвърди, че става все по-централна и все по-малко периферна. Очакванията на Франция могат да бъдат синтезирани в три доста елементарни думи: натурализъм, упоритост и триумф. А те от своя страна кореспондират доста добре с българското мото: Консенсус, Кохезия и Конкурентноспособност.
За нас тези три думи значат точно, че ние разбираме целите на България, основно отнасящи се до Западните Балкани и стабилността в района до Кохезията (солидарността сред страните-члени на ЕС) и до цифровите провокации. Тези три целта несъмнено се споделят от нас, като ваши другари и ние сме подготвени да ви подкрепим.
Какви съгласно вас са главните основни сфери върху които България би трябвало да се концентрира по време на нейното председателство? Интеграция, Западните Балкани, киберсигурността или нещо друго?
В допълнение към тези цели, пред нас се показва и опцията за концентриране върху бъдещето на Европа; нуждата да има същински спор върху това, в какво би трябвало да се трансформира Европа. Защо Европа от време на време не съумява, както видяхме неотдавна, какви са пропуските и средствата за отбрана и по какъв начин да преосновем Европа - Новата Европа.
Ние, французите, имаме междинни и дълготрайни възгледи по този въпрос. Президентът Еманюел Макрон ги изрази доста ясно в речта си в Сорбоната, призовавайки към една по-суверенна, обединена и демократична Европа. Речта е определяна постоянно като доста амбициозна, с прекомерно визионерски възгледи, само че в нея има и един доста на практика метод. Тя визира хрумвания, които съгласно нас би трябвало да бъдат изпълнени по време на Вашето председателство.
Това, което имам поради са така наречен " Демократични събрания " и ще се радваме да забележим, че България е подготвена да взе участие в тях. Те съставляват огромни диспути измежду жителите, неправителствените организации, медиите, политическите партии върху това каква би трябвало да бъде Новата Европа.
По време на българското председателство нашите общи разсъждения за това, което може да съставлява бъдещето на Европа, ще доведат до една Европа, която пази - в региона на защитата и сигурността. По отношение на защитата това значи, че по време на Вашето председателство ще използван френско-германски оферти, свързани с Постоянното структурно съдействие, с Европейския фонд за защита, с европейската самодейност за интервенция.
В региона на сигурността ще работим взаимно по Европейската разследваща работа, Европейската работа за поддръжка в региона на убежището и Европейската гранична полиция. Друга значима сфера е цифровата. Ще работим дружно за Европа на нововъведенията и една Агенция за революционни нововъведения.
Мислите ли че България е подготвена да се причисли към Шенген и какви съгласно Вас ще са следствията от сходни дейности?
Моето мнение е, че направихме групова неточност, като не поканихме България да бъде част от Шенген. Сега съществува късмет и опция за вашата страна. Настоящият Шенген не е съвършен. Има редица пропуски. Трябва да бъде поправен, усъвършенстван и изменен. Искаме България да взе участие пълноценно в дебатите за това, какво ще съставлява новото Шенгенско пространство, за миграцията и Дъблинския правилник, за тематиката за бежанците и Европейската работа за поддръжка в региона на убежището. Toгава, дружно с България, ние ще създадем един нов Шенген, в който тя несъмнено ще бъде пълновръстен член.
Харесва ли ви живота в България? Имате ли опасения и чувствате ли се сигурни що се отнася до терористични офанзиви?
Познавах малко България преди да дойде тук. Бях притеглен от тази страна и в никакъв случай не съм оставал отчаян от нея. Причината за това е приятният и трогателен живот тук. Имам опцията да пътувам отвън столицата. Има доста неща, които човек може да прави тук, в София, само че несъмнено има и доста забавни места, които да посетиш отвън нея. Невероятна опция е за нас, дипломатите, да научим повече за България, когато се срещаме с регионални шефове, кметове, посещаваме гимназии или, какъвто е моят случай, когато навестявам часове по френски в езиковите гимназии. Именно заради тази причина се пробвам да пътувам колкото се може повече и в полза на истината съм бил в доста градове в България.
Един от обичаните ми е Жеравна – хубав и впечатляващ за мен град, наподобяващ Копривщица, само че даже още по-човечен. Освен това се пробвам да приказвам и езика. Лесно ми е да чета и да разбирам, само че към този момент изпитвам известни компликации що са касае до говоренето му.
Що се отнася до сигурността и сигурността... Никоя страна в света не е застрахована от провокациите в региона на сигурността и тъкмо по тази причина разработихме мощно съдействие сред френските и българските служби в региона на сигурността, битката с трафика, в това число трафика на мигранти, с корупцията.
Как се чувствате когато става въпрос за връзките сред България и Франция? Има ли нещо характерно което бихте желали да постигнете в региона на съдействието повреме на Българското председателство?
Аз съм доста, доста огромен късметлия, тъй като няколко месеца след моето идване тук президентът на Френската Република посети България през август. Това беше от вида визити, които всеки един дипломат по света чака, тъй като тя проправи пътя за задълбочаване на двустранното съдействие.
Нека илюстрирам тази позитивна наклонност: единствено за два месеца, българският министър председател и френският президент имаха четири срещи; българският държавен глава Румен Радев и френският президент Еманюел Макрон се срещнаха два пъти, а шест български министри пристигнаха във Франция. И това ще продължи по време вашето председателство. Ето за какво съм доста благополучен, че съм назначен тук като дипломат. От това произтича нещо, което аз назовавам " Плодотворен график ". След края на вашето председателство на Съвета на Европейски Съюз ще има още едно събитие, което ще притегли вниманието на европейците: Пловдив ще се трансформира в столица на културата за 2019. Имаме доста общи планове, свързани с това събитие.
Накрая бих желал да кажа нещо за двете на практика области на двустранно съдействие, които се надяваме да бъдат приложени по време на Вашето председателство. Първият е франкофонията. Бих желал да видя, че март месец е отдаден на франкофонията. Ще работим доста, с нашите сътрудници и сътрудници от франкофонските страни, дружно с други посланици, принадлежащи на тази група, с цел да организираме един в действителност сполучлив месец. Втората цел е обвързвана с интелигентните градове. Имаме двустранна стратегия сред френските и българските градове, която работи доста добре. Нарича се Екообщина.
Тя работи за основаването на интелигентни и зелени градове в България и във Франция. Градове като Габрово завоюваха два пъти този конкурс в конкуренция с 50 други града. Искам този план да продължи и да се усъвършенства и това, уповавам се, ще бъде по този начин. Той е значим, тъй като е метод да се оправим с предизвикването, което стои пред всички нас: изменението на климата. Това е доста удобен метод да дадем своя принос. Той също по този начин демонстрира интереса за предоставяне на решения на равнище градове, на равнище страни. Това значи, че Франция и България към този момент са страхотни, само че дружно можем да създадем нашата планета още по-страхотна.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ