Путин и КГБ: Как Русия не стана втора Америка
След като Владимир Путин атакува Украйна към този момент няма потребност да се чака историята да си каже думата, занапред е ясно каква оценка ще му даде и в каква компания от себеподобни ще го сложи. Но още преди войната журналистката от „ Файненшъл Таймс “ Катрин Белтън направи безмилостна дисекция „ онлайн “ на Путиновия режим и то със съдействието на личните му представители.
В книгата си „ Хората на Путин “ тя се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се извърнат даже против най-приближените си. И Белтън ги търси, точно когато отхвърлени, преследвани или уплашени за живота си са подготвени за възмездие или в самоотбрана да кажат истината за диктатора от Кремъл. Подредени едно до друго свидетелствата им построяват като пъзел облика на Путин и по-важното – разкриват генеалогията и методите на едноличната му власт. Впрочем, тя по едно и също време е еднолична и споделена, тъй като посредством Путин, в действителност, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ръководи Русия. И надлежно Путин я ръководи посредством Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И това не е плод на умозрително умозаключение, а на съответни свидетелства с имена, дати и обстоятелства, които изпълват книгата на Белтън.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не остана в предишното
Съветските секрети служби след първичното си стъписване от разпадането на Съветския съюз виждат късмет да си върнат властта като я поверят в ръцете на своя ученик. Развенчан е митът за „ някогашната “ Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Съветският съюз е останал в предишното, само че не и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), мрежите му за въздействие в политиката, икономката, армията, медиите и прочие са се оказали по-силни и от преди.
Получила се е следната инверсия без аналог: репресивният уред на една тоталитарна страна след историческия ѝ край се е запазил и е станал самата страна. Все едно на гущера, вместо да му порасне опашка, в случай че му я откъснеш, на опашката да ѝ порасне гущер. И този режим е по-опасен и от комунистическия, тъй като тогава над Комитет за Държавна сигурност (на СССР) въпреки всичко е имало обществени структури, на чийто връх е било допустимо да се появи човек като Горбачов. Докато в този момент над Комитет за Държавна сигурност (на СССР) няма никой, с изключение на Путин, който самичък е Комитет за Държавна сигурност (на СССР). На власт е пристигнала репресията в чистия си тип.
Тайните служби, сходно на войната, легитимират и в спокойно време отнемането на човешки живот без съд и присъда (да не приказваме за останалите човешки права). А щом това е разрешено на сътрудниците им, значи всичко им е разрешено, което отключва в тях нагон към експанзия и опустошение, слага ги отвън реда на естествените човешки връзки и е в положение да им сътвори налудно самочувствие на „ ръка на ориста “. Те и нарушителите от юридическа позиция могат да наподобяват от двете страни на закона, само че от антропологична позиция са от една и съща страна – тази на жестокостта и безчовечността. Книгата на Белтън оставя съмнението, че Путин, още като чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден, по лична воля се намесва в терористичен акт в Западна Германия, а по-късно и в Русия, провокирали голям брой почтени жертви. Както и че не стопира да поръчва похищенията над политици, публицисти, бизнесмени…
Защо Русия не стана " втора Америка "
Такава власт, която произлизаща от тайните служби, е програмирана да плаши, санкционира и унищожава, а не да гради. И това ясно проличава по разликата сред благосъстоянието и гражданските свободи на съветския народ и народите от западните страни, които са го изпреварили с десетилетия в цивилизационното си развиване. Вярно е, че първоначално желанието на Путин като че ли е да вкара стандартите на западния метод на живот в Русия и да я трансформира във „ втора Америка “, което подготвя западните политици и те го кредитират с доверие чак до нашествието му в Украйна. А някои дори и до момента. А и евентуално им е мъчно да си дадат сметка какво значи против теб в ролята на държавен глава да стои главата на наказателен уред, който гледа къде да те удари.
В книгата си Белтън изяснява за какво Путинова Русия няма по какъв начин даже малко да се приближи към стандартите на западния метод на живот: просто огромният дял от ресурсите ѝ не стига до елементарните хора, а отива за хората на Путин. Така Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ги държи в послушание и ги прави част от себе си, даже официално да не ѝ принадлежат. Но пък точно те живеят съгласно най-високите западни стандарти и то основно на Запад, като избират Лондон, който назовават Лондонград. Става дума за кражба в невиждани другаде размери, която никоя стопанска система не може да понесе.
Народът от своя страна би трябвало да бъде баламосван с някакви мистични съветски полезности, прозорливо изключили двете съществени за християнството: не кради и не убивай. Но би трябвало да се откри и провинен за какво Русия е зле, а Западът добре, в какъвто, естествено, още веднъж е трансфорат самият Запад. Тренираната в нанасяне на удари зад граница власт на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), без да жали средства, на първо време взема решение да го завладява от вътрешната страна, разчитайки на доверчивостта на едни, алчността на други и наивната увереност и на едните, и на другите, че времето на Втората международна война не може да се повтори.
Книгата на Белтън в поредност от показателни епизоди споделя по какъв начин режимът на Путин изнася в Европа и Съединени американски щати корупция, активи, газ и агитация, с цел да направи, доколкото и където е допустимо, елитите им подвластни. С влизането в Белия дом на Доналд Тръмп тази необявена война, чиято цел е инсталирането на Запад на „ другарски “ към Русия държавни управления, стартира да наподобява извоювана. И надлежно с рухването на Тръмп излиза наяве, че войната ще би трябвало да се разгласи. Първият ѝ парещ фронт е Украйна, само че няма подозрение, че тя е със Запада като цяло – малко евентуално е някой в Кремъл да си е правил илюзии, че НАТО ще гледа безучастно по какъв начин Путин срутва до основи една страна с евроатлантическа ориентировка.
Руските проксита в България
Войната в Украйна отваря и тихи фронтове, тъй като е сигнал към основаните в Европа съветски проксита да минат в нахлуване. Ние първи чухме сигнала и се задейства проект за промяната на държавното управление на Кирил Петков, подкрепящо Украйна, с ново, подкрепящо Русия. И тази добра звучност на Кремъл у нас надали се дължи толкоз на красивите ни усеща към Дядо Иван, пресъздадени в читанките, колкото на дългогодишната работа на Държавна сигурност в съгласуваност с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ако Катрин Белтън реши да напише книга за българския преход, бързо ще откри, че и Държавна сигурност като Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не е някогашна, а това е слух, пуснат за прикритие от самите секрети служби.
Автор: Георги Лозанов
В книгата си „ Хората на Путин “ тя се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се извърнат даже против най-приближените си. И Белтън ги търси, точно когато отхвърлени, преследвани или уплашени за живота си са подготвени за възмездие или в самоотбрана да кажат истината за диктатора от Кремъл. Подредени едно до друго свидетелствата им построяват като пъзел облика на Путин и по-важното – разкриват генеалогията и методите на едноличната му власт. Впрочем, тя по едно и също време е еднолична и споделена, тъй като посредством Путин, в действителност, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ръководи Русия. И надлежно Путин я ръководи посредством Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И това не е плод на умозрително умозаключение, а на съответни свидетелства с имена, дати и обстоятелства, които изпълват книгата на Белтън.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не остана в предишното
Съветските секрети служби след първичното си стъписване от разпадането на Съветския съюз виждат късмет да си върнат властта като я поверят в ръцете на своя ученик. Развенчан е митът за „ някогашната “ Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Съветският съюз е останал в предишното, само че не и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), мрежите му за въздействие в политиката, икономката, армията, медиите и прочие са се оказали по-силни и от преди.
Получила се е следната инверсия без аналог: репресивният уред на една тоталитарна страна след историческия ѝ край се е запазил и е станал самата страна. Все едно на гущера, вместо да му порасне опашка, в случай че му я откъснеш, на опашката да ѝ порасне гущер. И този режим е по-опасен и от комунистическия, тъй като тогава над Комитет за Държавна сигурност (на СССР) въпреки всичко е имало обществени структури, на чийто връх е било допустимо да се появи човек като Горбачов. Докато в този момент над Комитет за Държавна сигурност (на СССР) няма никой, с изключение на Путин, който самичък е Комитет за Държавна сигурност (на СССР). На власт е пристигнала репресията в чистия си тип.
Тайните служби, сходно на войната, легитимират и в спокойно време отнемането на човешки живот без съд и присъда (да не приказваме за останалите човешки права). А щом това е разрешено на сътрудниците им, значи всичко им е разрешено, което отключва в тях нагон към експанзия и опустошение, слага ги отвън реда на естествените човешки връзки и е в положение да им сътвори налудно самочувствие на „ ръка на ориста “. Те и нарушителите от юридическа позиция могат да наподобяват от двете страни на закона, само че от антропологична позиция са от една и съща страна – тази на жестокостта и безчовечността. Книгата на Белтън оставя съмнението, че Путин, още като чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден, по лична воля се намесва в терористичен акт в Западна Германия, а по-късно и в Русия, провокирали голям брой почтени жертви. Както и че не стопира да поръчва похищенията над политици, публицисти, бизнесмени…
Защо Русия не стана " втора Америка "
Такава власт, която произлизаща от тайните служби, е програмирана да плаши, санкционира и унищожава, а не да гради. И това ясно проличава по разликата сред благосъстоянието и гражданските свободи на съветския народ и народите от западните страни, които са го изпреварили с десетилетия в цивилизационното си развиване. Вярно е, че първоначално желанието на Путин като че ли е да вкара стандартите на западния метод на живот в Русия и да я трансформира във „ втора Америка “, което подготвя западните политици и те го кредитират с доверие чак до нашествието му в Украйна. А някои дори и до момента. А и евентуално им е мъчно да си дадат сметка какво значи против теб в ролята на държавен глава да стои главата на наказателен уред, който гледа къде да те удари.
В книгата си Белтън изяснява за какво Путинова Русия няма по какъв начин даже малко да се приближи към стандартите на западния метод на живот: просто огромният дял от ресурсите ѝ не стига до елементарните хора, а отива за хората на Путин. Така Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ги държи в послушание и ги прави част от себе си, даже официално да не ѝ принадлежат. Но пък точно те живеят съгласно най-високите западни стандарти и то основно на Запад, като избират Лондон, който назовават Лондонград. Става дума за кражба в невиждани другаде размери, която никоя стопанска система не може да понесе.
Народът от своя страна би трябвало да бъде баламосван с някакви мистични съветски полезности, прозорливо изключили двете съществени за християнството: не кради и не убивай. Но би трябвало да се откри и провинен за какво Русия е зле, а Западът добре, в какъвто, естествено, още веднъж е трансфорат самият Запад. Тренираната в нанасяне на удари зад граница власт на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), без да жали средства, на първо време взема решение да го завладява от вътрешната страна, разчитайки на доверчивостта на едни, алчността на други и наивната увереност и на едните, и на другите, че времето на Втората международна война не може да се повтори.
Книгата на Белтън в поредност от показателни епизоди споделя по какъв начин режимът на Путин изнася в Европа и Съединени американски щати корупция, активи, газ и агитация, с цел да направи, доколкото и където е допустимо, елитите им подвластни. С влизането в Белия дом на Доналд Тръмп тази необявена война, чиято цел е инсталирането на Запад на „ другарски “ към Русия държавни управления, стартира да наподобява извоювана. И надлежно с рухването на Тръмп излиза наяве, че войната ще би трябвало да се разгласи. Първият ѝ парещ фронт е Украйна, само че няма подозрение, че тя е със Запада като цяло – малко евентуално е някой в Кремъл да си е правил илюзии, че НАТО ще гледа безучастно по какъв начин Путин срутва до основи една страна с евроатлантическа ориентировка.
Руските проксита в България
Войната в Украйна отваря и тихи фронтове, тъй като е сигнал към основаните в Европа съветски проксита да минат в нахлуване. Ние първи чухме сигнала и се задейства проект за промяната на държавното управление на Кирил Петков, подкрепящо Украйна, с ново, подкрепящо Русия. И тази добра звучност на Кремъл у нас надали се дължи толкоз на красивите ни усеща към Дядо Иван, пресъздадени в читанките, колкото на дългогодишната работа на Държавна сигурност в съгласуваност с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ако Катрин Белтън реши да напише книга за българския преход, бързо ще откри, че и Държавна сигурност като Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не е някогашна, а това е слух, пуснат за прикритие от самите секрети служби.
Автор: Георги Лозанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ