Психологът Катя Кръстанова: Историята на Диана Димитрова е като по учебник
След като Софийската районна прокуратура отхвърли да образува дело по случая с актрисата Диана Димитрова, която съобщи, че е била жертва на принуждение, и Юлиан Вергов проговори и разгласи своята версия. Актьорът отхвърли да е правил физическо принуждение и стана ясно, че обмисля дали да заведе дело за клюка. От своя страна Диана Димитрова също разгласи, че ще ще съди Юлиан Вергов за клюка.
За да представим значимите гледни точки за тематиката, продължаваме да търсим мнението на експертите. Ето какво сподели особено за " Момичетата от града " Катя Кръстанова - клиничен психолог и психотерапевт във Фондация " Асоциация Анимус ".
Какъв е вашият коментар по случая от позицията ви на психолог с дългогодишна процедура?
От позиция на моята процедура това е един елементарен типичен случай, който се случва на десетки дами в страната. Става дума за връзка или интимни връзки, без общуване, без общо домакинство, които завършват в един миг, и едната, и другата страна упражнява експанзия заради разнообразни вътрешни прочувствени аргументи, свързани с раздялата. В последна сметка тези случаи не са предпазени от българското законодателство, предвид на това, че за тях не могат да бъдат постановени ограничаващи заповеди, които да опазят пострадалия от следващи дейности на причинителя. А въпреки това, когато имаме такива - от вида лека телесна щета в изискванията на история на интимни връзки - всички тези случаи се преглеждат под частна просба на потърпевшото лице, както прокуратурата е предложила на Диана Димитрова да направи, в случай че желае (прокуратурата е открила, че няма данни за закононарушение от общ характер).
Какво е развиването на случая от тук нататък?
Никой не знае по какъв начин наподобява обстановката, защото не сме очевидци на случилото се, само че това, че прокурорската инспекция е приключила без формиране на дело за закононарушение от общ темперамент, не значи че Диана Димитрова не може да потърси правата си по частна просба, както самия прокурор написал.
Прочетох мнението, качено от Диана Димитрова на персоналния ѝ профил във Facebook, и там ясно се вижда, че няма да има гонене от общ темперамент, само че тя би могла да продължи с просба от частен темперамент тъй като излиза наяве, че в този подтекст има лека телесна щета и има случай. Какъв тъкмо е бил случаят и дали новата инспекция на прокуратурата и полицията няма да откри нещо друго, ние не знаем - просто би трябвало да изчакаме.
Специфичното при този случай е най-много необятният медиен отзив. Какви заключения можем да създадем?
За страдание, най-тъжният извод не е тъкмо от историята, а по-скоро от реакцията на обществеността, обвързвана със нея, и и той е почти, че: българското общество към момента живее 100 години обратно, във времето на „ Гераците ”. Нагласата измежду дамите е от вида свекървите тормозят снахите - след това снахите в качеството си на свекърви стартират да тормозят идващото потомство. Идентифицираме се с насилника като форма на справяне със личния си травматизъм, личното си чувство за беззащитност - това е предпазен механизъм, който работи в фамилии, в които се упражнява домашно принуждение, там и децата влизат в това прекарване.
Жените в България са доста уязвими и избират да се разпознават с агресора, вместо да поддържат жертвата.
Това виждам от всичко, което се случи в общественото пространство. Неразбирането по какъв начин тъкмо това се е случило по този метод, е доста тъжно, тъй като това, което показва Диана Димитрова в общественото пространство, е в действителност една доста банална история на една жена жертва на принуждение, учредено на пола, като част от интимни връзки. Факт е, че дамите като Диана са десетки, най-малко аз съм срещала доста такива дами, чиито прекарвания и истории са аналогични на това, което тя описа.
Как, съгласно Вас, този засилен обществен интерес към случая би се отразил на други жертви в сходна обстановка?
Нашата организация дава услуги за поддръжка на жертви на домашно принуждение и принуждение, учредено на пола, и жертвите са в действителност доста, доста - нашите клиенти са надалеч над потенциала на опциите ни да покрием всички потребности.
От тази гласност страдат жертвите на принуждение, които ще бъдат разколебани дали да потърсят помощ и поддръжка от боязън дали ще им се повярва, дали ще могат да получат отбрана, дали ще могат да получат отмъщение - в действителност това е казусът.
Има райони в страната в които жертвите на домашно принуждение мълчат, не търсят помощ, не си търсят правата и не се пробват да се оправят с домашното принуждение. За 2022 година нямаме нито една искова молба по Закона за отбрана на домашно принуждение в региона на Крумовград, нямаме нито една и в Момчилград. Това демонстрира, че жертвите на домашно принуждение в тези райони мълчат. След като в столицата една жертва на принуждение, учредено на пола, не може да получи поддръжка какво остава в едно малко обитаемо място с обичайни патриархални настройки. Това е огромната тъжна последица, че доста жертви ще продължат да мълчат.
Катя Кръстанова
Снимка: персонален архив
За да представим значимите гледни точки за тематиката, продължаваме да търсим мнението на експертите. Ето какво сподели особено за " Момичетата от града " Катя Кръстанова - клиничен психолог и психотерапевт във Фондация " Асоциация Анимус ".
Какъв е вашият коментар по случая от позицията ви на психолог с дългогодишна процедура?
От позиция на моята процедура това е един елементарен типичен случай, който се случва на десетки дами в страната. Става дума за връзка или интимни връзки, без общуване, без общо домакинство, които завършват в един миг, и едната, и другата страна упражнява експанзия заради разнообразни вътрешни прочувствени аргументи, свързани с раздялата. В последна сметка тези случаи не са предпазени от българското законодателство, предвид на това, че за тях не могат да бъдат постановени ограничаващи заповеди, които да опазят пострадалия от следващи дейности на причинителя. А въпреки това, когато имаме такива - от вида лека телесна щета в изискванията на история на интимни връзки - всички тези случаи се преглеждат под частна просба на потърпевшото лице, както прокуратурата е предложила на Диана Димитрова да направи, в случай че желае (прокуратурата е открила, че няма данни за закононарушение от общ характер).
Какво е развиването на случая от тук нататък?
Никой не знае по какъв начин наподобява обстановката, защото не сме очевидци на случилото се, само че това, че прокурорската инспекция е приключила без формиране на дело за закононарушение от общ темперамент, не значи че Диана Димитрова не може да потърси правата си по частна просба, както самия прокурор написал.
Прочетох мнението, качено от Диана Димитрова на персоналния ѝ профил във Facebook, и там ясно се вижда, че няма да има гонене от общ темперамент, само че тя би могла да продължи с просба от частен темперамент тъй като излиза наяве, че в този подтекст има лека телесна щета и има случай. Какъв тъкмо е бил случаят и дали новата инспекция на прокуратурата и полицията няма да откри нещо друго, ние не знаем - просто би трябвало да изчакаме.
Специфичното при този случай е най-много необятният медиен отзив. Какви заключения можем да създадем?
За страдание, най-тъжният извод не е тъкмо от историята, а по-скоро от реакцията на обществеността, обвързвана със нея, и и той е почти, че: българското общество към момента живее 100 години обратно, във времето на „ Гераците ”. Нагласата измежду дамите е от вида свекървите тормозят снахите - след това снахите в качеството си на свекърви стартират да тормозят идващото потомство. Идентифицираме се с насилника като форма на справяне със личния си травматизъм, личното си чувство за беззащитност - това е предпазен механизъм, който работи в фамилии, в които се упражнява домашно принуждение, там и децата влизат в това прекарване.
Жените в България са доста уязвими и избират да се разпознават с агресора, вместо да поддържат жертвата.
Това виждам от всичко, което се случи в общественото пространство. Неразбирането по какъв начин тъкмо това се е случило по този метод, е доста тъжно, тъй като това, което показва Диана Димитрова в общественото пространство, е в действителност една доста банална история на една жена жертва на принуждение, учредено на пола, като част от интимни връзки. Факт е, че дамите като Диана са десетки, най-малко аз съм срещала доста такива дами, чиито прекарвания и истории са аналогични на това, което тя описа.
Как, съгласно Вас, този засилен обществен интерес към случая би се отразил на други жертви в сходна обстановка?
Нашата организация дава услуги за поддръжка на жертви на домашно принуждение и принуждение, учредено на пола, и жертвите са в действителност доста, доста - нашите клиенти са надалеч над потенциала на опциите ни да покрием всички потребности.
От тази гласност страдат жертвите на принуждение, които ще бъдат разколебани дали да потърсят помощ и поддръжка от боязън дали ще им се повярва, дали ще могат да получат отбрана, дали ще могат да получат отмъщение - в действителност това е казусът.
Има райони в страната в които жертвите на домашно принуждение мълчат, не търсят помощ, не си търсят правата и не се пробват да се оправят с домашното принуждение. За 2022 година нямаме нито една искова молба по Закона за отбрана на домашно принуждение в региона на Крумовград, нямаме нито една и в Момчилград. Това демонстрира, че жертвите на домашно принуждение в тези райони мълчат. След като в столицата една жертва на принуждение, учредено на пола, не може да получи поддръжка какво остава в едно малко обитаемо място с обичайни патриархални настройки. Това е огромната тъжна последица, че доста жертви ще продължат да мълчат.
Катя Кръстанова Снимка: персонален архив
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ