Кои са общините с най-голям ръст и спад на наетите лица
След като преди две седмици представихме данни за размера на междинната брутна заплата на равнище община, анализът ни на пазара на труда продължава с обзор на динамичността на броя на наетите лица. Тъй като разликите в броя на наетите лица на общинско равнище са обилни и са в мощна взаимозависимост от броя на локалното население, картата по-долу демонстрира относителната смяна на броя на наетите лица през 2017 година по отношение на 2011 година Този метод към разглеждането на данните също допуска известна конвенционалност, заради което в коментара насочваме вниманието единствено към общини, в които се следят трайни трендове на пазара на труда, без значение от демографското развиване.
Важно е да уточним, че данните показани на картата демонстрират наетите лица според от тяхната месторабота, а не от тяхното местоживеене. Затова да вземем за пример не е изненадващо, че в общините към Пловдив, където се намират по-голямата част от новооткритите индустриални мощности в Тракия икономическа зона, записват по-голям условен растеж на наетите лица от регионалния център.
Спрямо 2011 година общият брой на наетите лица в страната през 2017 година се усилва с 2,9%. На общинско равнище картината е следната:
78 общини записват по-голямо нарастване от междинното за страната: от регионалните центрове тук попадат Столична община, Пловдив, Сливен, Търговище и Кърджали;
29 общини записват растеж, въпреки и по-малък от междинния за страната: от регионалните центрове тук са Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас;
В останалите 155 общини броят на наетите лица понижава, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от регионалните центрове тук са Ловеч и Добрич.
Добрите образци
Най-голям растеж на броя на наетите по отношение на 2011 година отбелязва община Летница в област Ловеч (близо 70%), придружен и от сензитивен растеж на възнагражденията за наетите там към този момент близо 1500 души. Средната брутна заплата в общината се усилва с 56%, достигайки 1425 лева, което е с 18% над междинните равнища за страната. Една от главните аргументи зад положителното показване на Летница е наличието на " УОЛТОПИЯ " ООД, само че в общината оперират и редица компании от керамичната и хранително-вкусовата индустрия.
На второ място по растеж на наетите се подрежда община Божурище (с 62%), като междинната заплата на работещите там 2500 души доближава близо 1150 лева през 2017 година, надхвърляйки с 10% междинните за страната равнища. В непосредственост до столицата, с изключение на в Божурище, забележителен растеж на наетите лица (с към една трета) записва и община Ботевград, където годишно наетите се усилват с близо 500 души, достигайки 12,6 хиляди души. Тази позитивна наклонност е непрекъсната от 2012 година насам и е придружена с растеж на заплатите над междинния ритъм за страната. Нещо повече - от 2017 година равнището на възнагражденията в общината е към този момент над междинното за страната. Само в границите на 2017 година внезапно се усилва и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души), посредством най-много на производството на авточасти. Заплатите в региона обаче остават ниски, а безработицата - относително висока.
Успехът на Тракия икономическа зона е ясно забележим и на тази карта. Общините към Пловдив реализират едни от най-хубавите резултати в страната, като през 2017 година растежът на броя на наетите е 48% в община Родопи спрямо 2011 година, 39% в община Съединение, 28% в община Раковски, 23% в община Куклен, 15% в община Марица. Във всяка една от тези общини, като се изключи Куклен, равнището на възнаграждение се усилва по-бързо от междинното за страната, като междинната заплата в община Марица, където работят и най-вече хора (ако изключим самия Пловдив), към този момент е с 1% над междинното за страната.
С над 50% нараства относителният дял на наетите в общините Аксаково и Суворово (област Варна).В Аксаково наклонността към нарастване е трайна, а капиталовият интерес към региона продължава да е забележителен. Същевременно резултатът за по-малкия локален пазар на труда в Суворово се дължи главно на еднократна агресия през 2012 година, следвана от интервал на застоялост в броя на наетите лица.
Общините в " алено "
Негативното демографско развиване на забележителна част от българските общини оказва сериозен резултат върху опцията им да реализират увеличение на броя на наетите лица на тяхна територия. В същото време, също както и при сполучливите общини, този резултат може да бъде облекчен или интензивен според от положението на локалната стопанска система.
Най-голям спад на наетите лица се следи в плевенската община Мизия (с 40%), както и в общините Бобов дол и Трън (с по 33,8%). Важното е, че в тази ситуация ръка за ръка вървят община, провела референдум против развиването на тежката индустрия, както и община, в която съществени проблеми в компании от същия бранш водят до затваряне на рудници и всеобщи съкращения.
Близо 1400 от общо изгубените в община Бобов дол 1700 работни места изчезват през 2016 и 2017 година, което е обвързвано с рецесията във въгледобива - затварянето на рудник " Бабино " и съкращенията в рудник " Фундаментал " (на собствен ред затворен през 2018 г.). Дъното за пазара на труда в община Трън идва относително късно - през 2015 година, а последвалото повишение на броя на наетите е по-скоро алегорично и мъчно може да се приказва за действително възобновяване. В същото време в Трън, и в други относително дребни общини, като упоменатата към този момент Мизия, Георги Дамяново, Брегово, Брусарци и така нататък, размерът на трудовите хонорари се покачва по-бързо от междинното за страната, най-много поради непосредствения резултат от нарастванията на минималната заплата.
Въпреки това във всички тези общини междинното брутно заплащане остава под 65% от междинното за страната, като в множеството " застигането " е единствено от няколко процентни пункта, а както към този момент споменахме, наетите лица понижават доста.
Силно притеснителна е обстановката в Болярово (област Ямбол), където спадът на броя на наетите с 25% е съпроводен и с условен спад на възнагражденията - от 69% на 59% от междинното. Предвид проблемите в основния за общината животновъден бранш през 2018 година (евтаназията на хиляди дребни преживни животни) може да се чака, че обстановката е още по-неприятна. Още по-значителен спад на междинното заплащане, още веднъж придружен и с сензитивен спад на броя на наетите лица, е регистриран в Бобов дол и Белене - надлежно от 109% на 83% от междинното за страната и от 97% на 66% от междинното за страната.
Данните за равнищата на брутните заплати и за броя на наетите лица на равнище община демонстрират, че възобновяване на трудовия пазар и последвалата агресия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа обстановка няма кой знае какъв позитивен резултат върху пазара на труда в доста от по-бедните общини, изключително в тези, в които се следят и трайни отрицателни демографски процеси. Въпреки че огромна част от увеличението на наетите се случва най-вече на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се локални пазари на труда са на север. Както е очевидно от картата обаче, мъчно може да се приказва за някакво хомогенно развиване в Северозападния и Северния централен региони за обмисляне. Впечатлението за съществуване единствено на обособени " острови " на икономическа интензивност се удостоверява и от тези данни. /money.bg
Важно е да уточним, че данните показани на картата демонстрират наетите лица според от тяхната месторабота, а не от тяхното местоживеене. Затова да вземем за пример не е изненадващо, че в общините към Пловдив, където се намират по-голямата част от новооткритите индустриални мощности в Тракия икономическа зона, записват по-голям условен растеж на наетите лица от регионалния център.
Спрямо 2011 година общият брой на наетите лица в страната през 2017 година се усилва с 2,9%. На общинско равнище картината е следната:
78 общини записват по-голямо нарастване от междинното за страната: от регионалните центрове тук попадат Столична община, Пловдив, Сливен, Търговище и Кърджали;
29 общини записват растеж, въпреки и по-малък от междинния за страната: от регионалните центрове тук са Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас;
В останалите 155 общини броят на наетите лица понижава, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от регионалните центрове тук са Ловеч и Добрич.
Добрите образци
Най-голям растеж на броя на наетите по отношение на 2011 година отбелязва община Летница в област Ловеч (близо 70%), придружен и от сензитивен растеж на възнагражденията за наетите там към този момент близо 1500 души. Средната брутна заплата в общината се усилва с 56%, достигайки 1425 лева, което е с 18% над междинните равнища за страната. Една от главните аргументи зад положителното показване на Летница е наличието на " УОЛТОПИЯ " ООД, само че в общината оперират и редица компании от керамичната и хранително-вкусовата индустрия.
На второ място по растеж на наетите се подрежда община Божурище (с 62%), като междинната заплата на работещите там 2500 души доближава близо 1150 лева през 2017 година, надхвърляйки с 10% междинните за страната равнища. В непосредственост до столицата, с изключение на в Божурище, забележителен растеж на наетите лица (с към една трета) записва и община Ботевград, където годишно наетите се усилват с близо 500 души, достигайки 12,6 хиляди души. Тази позитивна наклонност е непрекъсната от 2012 година насам и е придружена с растеж на заплатите над междинния ритъм за страната. Нещо повече - от 2017 година равнището на възнагражденията в общината е към този момент над междинното за страната. Само в границите на 2017 година внезапно се усилва и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души), посредством най-много на производството на авточасти. Заплатите в региона обаче остават ниски, а безработицата - относително висока.
Успехът на Тракия икономическа зона е ясно забележим и на тази карта. Общините към Пловдив реализират едни от най-хубавите резултати в страната, като през 2017 година растежът на броя на наетите е 48% в община Родопи спрямо 2011 година, 39% в община Съединение, 28% в община Раковски, 23% в община Куклен, 15% в община Марица. Във всяка една от тези общини, като се изключи Куклен, равнището на възнаграждение се усилва по-бързо от междинното за страната, като междинната заплата в община Марица, където работят и най-вече хора (ако изключим самия Пловдив), към този момент е с 1% над междинното за страната.
С над 50% нараства относителният дял на наетите в общините Аксаково и Суворово (област Варна).В Аксаково наклонността към нарастване е трайна, а капиталовият интерес към региона продължава да е забележителен. Същевременно резултатът за по-малкия локален пазар на труда в Суворово се дължи главно на еднократна агресия през 2012 година, следвана от интервал на застоялост в броя на наетите лица.
Общините в " алено "
Негативното демографско развиване на забележителна част от българските общини оказва сериозен резултат върху опцията им да реализират увеличение на броя на наетите лица на тяхна територия. В същото време, също както и при сполучливите общини, този резултат може да бъде облекчен или интензивен според от положението на локалната стопанска система.
Най-голям спад на наетите лица се следи в плевенската община Мизия (с 40%), както и в общините Бобов дол и Трън (с по 33,8%). Важното е, че в тази ситуация ръка за ръка вървят община, провела референдум против развиването на тежката индустрия, както и община, в която съществени проблеми в компании от същия бранш водят до затваряне на рудници и всеобщи съкращения.
Близо 1400 от общо изгубените в община Бобов дол 1700 работни места изчезват през 2016 и 2017 година, което е обвързвано с рецесията във въгледобива - затварянето на рудник " Бабино " и съкращенията в рудник " Фундаментал " (на собствен ред затворен през 2018 г.). Дъното за пазара на труда в община Трън идва относително късно - през 2015 година, а последвалото повишение на броя на наетите е по-скоро алегорично и мъчно може да се приказва за действително възобновяване. В същото време в Трън, и в други относително дребни общини, като упоменатата към този момент Мизия, Георги Дамяново, Брегово, Брусарци и така нататък, размерът на трудовите хонорари се покачва по-бързо от междинното за страната, най-много поради непосредствения резултат от нарастванията на минималната заплата.
Въпреки това във всички тези общини междинното брутно заплащане остава под 65% от междинното за страната, като в множеството " застигането " е единствено от няколко процентни пункта, а както към този момент споменахме, наетите лица понижават доста.
Силно притеснителна е обстановката в Болярово (област Ямбол), където спадът на броя на наетите с 25% е съпроводен и с условен спад на възнагражденията - от 69% на 59% от междинното. Предвид проблемите в основния за общината животновъден бранш през 2018 година (евтаназията на хиляди дребни преживни животни) може да се чака, че обстановката е още по-неприятна. Още по-значителен спад на междинното заплащане, още веднъж придружен и с сензитивен спад на броя на наетите лица, е регистриран в Бобов дол и Белене - надлежно от 109% на 83% от междинното за страната и от 97% на 66% от междинното за страната.
Данните за равнищата на брутните заплати и за броя на наетите лица на равнище община демонстрират, че възобновяване на трудовия пазар и последвалата агресия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа обстановка няма кой знае какъв позитивен резултат върху пазара на труда в доста от по-бедните общини, изключително в тези, в които се следят и трайни отрицателни демографски процеси. Въпреки че огромна част от увеличението на наетите се случва най-вече на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се локални пазари на труда са на север. Както е очевидно от картата обаче, мъчно може да се приказва за някакво хомогенно развиване в Северозападния и Северния централен региони за обмисляне. Впечатлението за съществуване единствено на обособени " острови " на икономическа интензивност се удостоверява и от тези данни. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ