След като пак се започна виенето на умряло, плашенето с

...
След като пак се започна виенето на умряло, плашенето с
Коментари Харесай

Кратък списък с паметници, разрушени от комунистите

След като отново се стартира виенето на умряло, плашенето с имагинерен фашизъм, говоренето в абсолюти и крайности (те комунделите друго не умеят), стигнахме и до агресивното прекъсване на работата на Народното събрание от шепа „ депутати “. Агресивно малцинство, което има само врякането като „ гений “.

Те са бранители на МОЧА. Така се пишат. Според мен са бранители на банковите си сметки, тъй като рублата може и да е евтина валута, само че в случай че е с доста нули, си им харесва – те незабавно  ги обменят в евро, нямат грижа. 

Казват, че били представители на 1 000 000 българи. Лъжат. Както нормално. Процентите им са жалки, даже събрани дружно. Имат „ % “ поради дребното дали своят вот. Но да кажем, че в действителност са „ представители “ на 1 милион. Защо те ще стопират значимата работа на Народното събрание, който останалите 5 000 000 чакаме да направи бюджет и Конституция?

Какви са те? 

Какви ли…? Копейки, по какъв начин какви. Шумно малцинство с гений и лъчение на счупена пощенска кутия, които друго с изключение на да врякат не умеят. И залагат на единствения си гений. 

И говоренето в абсолюти им оказва помощ да имат „ позиция “ … „ през днешния ден режат главата на паметника, на следващия ден ще отрежат вашата; през днешния ден бутат паметника, на следващия ден ще ви бутнат къщата “. 

Къде е логиката в това – никой не знае. Знае се единствено, че фàща дикиш измежду техните почитатели и те сипват нелепости с лопатата крепко. 

Но тъй като полемиката в този момент е „ разрушават паметниците “, да забележим техните какво са свършили през годините обратно. Ето един доста учебен текст, който може би доста от вас към този момент са видели, само че несъмнено си коства да се види от всички:



„ Приятели, последните дни се изписа доста за паметника на Съветската войска в София и неговата орис. Построен като тотем на непозната войска, окупирала и безчинствала в България през интервала от септември 1944г до декември 1947г.

Искам да припомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази войска към нашите, българските монументи. Издигани през годините, с цел да почетат героите, починали за национално обединяване и съдействали за построяването на модерна България.

Същата орис сполетява и доста храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините.

И по този начин, дано стартираме с дребна част от разрушените български монументи и храмове в интервала 1944-1989г. Разчитам да допълните листата.

1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.

Открит е на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. Състоял се е от три огромни мраморни стени, ситуирани във формата на буквата „ П “, на които са изписани имената на над 3000 починали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Пред централната стена е подложен на фундамент лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически контури. След деветосептемврийския прелом комунистическата власт отстранява статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е дефинитивно опустошен.

2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.

Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на Българска комунистическа партия.

3. Паметник на Ботев във Враца.

Изработен по план на австрийския ваятел Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година откакто подразнил Вълко Червенков.

4. Паметник на доктор Страшимир Дочков в Свиленград.

Български бунтовник, одрински деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, доктор. Завършва с отличие българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий " в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, лекар на медицинските науки в Женева и по-късно Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града. 

След гибелта му през 1936 година със средства, събрани от признателните жители е издигнат монумент. Унищожен след  9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и още веднъж хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на сметище, близо до гробищния парк.

5. Паметник на незнайния македонски въстаник в Благоевград.

Открит през 1933г. Статуя на въстаник от Вътрешна македонска революционна организация на огромен фундамент, на който с железни букви е изписана годината на основаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е опустошен.

6. Войнишкият монумент в Панагюрище

Издигнат в центъра на Панагюрище – против околийското ръководство. Преместен през 1933 на Горната чаршия заради промени в градоустройствения проект. Демонтиран при започване на 1961 г с решение на Околийския съвет.

7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево

Построен през 1924 година. През 1944г е разрушен, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, изработен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възобновен през 1993г.

8. Църква   " Всех Святих " в Русе

Построена е през 1898 година по план на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 година храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „ Св. Троица “. На 16 април 1975 година са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, заровени във „ Всех Святих “, а храмът е опустошен. Построен е наоколо още веднъж през 2012г.

9. Църквата " Света Богородица " в с. Яна (Софийско).

Построена през Х в. и разрушена през 1948 година

10. Църквата " Св. Неделя ", гр. Стрелча.

Построена през Възраждането и разрушена през 1969 година

11. Църквата " Св. Николай " в с. Железна, община Чипровци

Построена през междинните епохи, разрушена през 1944 година Била е монумент на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.

12. Манастирът " Св. Йоан Предтеча " в гр. Ахтопол

Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, изцяло опустошен в средата на 60-те години.

13. Габровският девически манастир " Св. Благовещение "

Разрушен до основи през 1959 година

14. Църквата " Рождество Богородично " в с. Голям извор, Хасковско;

Разрушена през 1981 година

15. Църквата " Св. Димитър " в с. Пастух, Кюстендилско

Разрушена след 1944 година Местен комунистически водач употребява камъните от храма, с цел да си построи къща.

16. Горнобанският манастир " Св. св. Кирил и Методий "

Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 година

17. Манастирът " Св. Марина " край с. Каран Върбовка, Русенско

Превърнат в пионерски лагер

18. Раковишкият манастир " Света Троица ", Видинско

Превърнат в застава на гранични войски

19. Църквата " Успение на Пресвета Богородица " в с. Попово

Взривена през 1953 г, във връзка градежа на бент. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят покрай ловната резиденция “.

 



___________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР