Притча за тухлите
След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош... Бяхме небогати монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха задоволително скъпи. Затова трябваше да се науча да строя...
Да редиш тухли наподобява елементарно: плясваш хоросан изпод, след това леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, с цел да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, с цел да я изравня, първият край още веднъж щръкваше. Пробвайте и ще разберете защо приказвам.
Като духовник, разполагах с голям ресурс от самообладание и време. Стараех се всяка тухла да е напълно положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-сетне приключих първата си тухлена стена, отстъпих обратно, с цел да є се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно подредени, а тези двете стояха изкривено. Изглеждаха извънредно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.
По това време циментовият хоросан към този момент се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, по тази причина помолих настоятеля да ми позволи да съборя цялата стена и да стартира още веднъж – най-добре напряко да я взривя. Бях я оплескал и се усещах извънредно неудобно. Настоятелят беше безапелационен: стената остава.
Когато показвах новостроящия се манастир на първите гости, постоянно се пробвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не желаех никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването, развеждах един клиент и той я видя.
– Хубава стена – подмятна той доброволно.
– Господине – отвърнах ненадейно, – да не сте си не запомнили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли тези две криви тухли, които скапват цялата стена?
Неговият отговор промени напълно визията ми за стената, за мен самия и за живота изобщо.
– Да, виждам двете криви тухли – удостовери той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.
Стоях като замаян. За първи път от месеци виждах другите тухли, настрана от двете " сбъркани ". Отгоре, изпод, отляво и отдясно на тях имаше все прелестни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха доста, доста повече от двете, които ми " бодяха " очите. Досега погледът ми оставаше вторачен в моите две неточности – за всичко друго бях кьорав. Затова и не желаех да поглеждам стената и още по-малко – да я демонстрирам на други. Ето за какво желаех да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената към този момент не изглеждаше толкоз неприятна – както посетителят бе споделил, това бе една " хубава тухлена стена ". Двайсет години по-късно тя към момента си е там, а аз даже съм не запомнил къде тъкмо се намират тези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.
Колко хора поставят завършек на връзката си или се развеждат, тъй като виждат в колегата си само " двете криви тухли "? Колко от нас изпадат в меланхолия и даже мислят за самоубийство, тъй като виждат в себе си единствено " двете неприятни тухли "? Всъщност, положителните, съвършените тухли са неимоверно повече – от горната страна, изпод, отляво и отдясно на слабостите, – само че от време на време не ги виждаме. Вместо това, погледът ни всякога се втренчва в грешките. И тъй като виждаме единствено минусите, настойчиво мислим, че с изключение на тях няма нищо друго, и ни се желае да ги унищожим. И за жалост, от време на време в действителност разрушаваме една " доста хубава стена ".
Всички имаме своите две криви тухли, само че съвършените тухли в нас са извънредно повече от " сбърканите ". Когато прогледнем за тях, нещата към този момент не наподобяват толкоз неприятни. Тогава можем освен да живеем в мир със себе си, без да изключваме минусите си, само че и да се радваме на съжителството с сътрудник. За юристите по бракоразводни каузи това е неприятна вест, само че за вас е добра.
Разказвал съм тази преживелица доста пъти. Веднъж при мен пристигна един строител, който ми довери професионална загадка.
– Ние, строителите, постоянно позволяваме неточности – стартира той, – само че на клиентите споделяме, че това е " белег за автентичност ", който никоя от къщите в близост няма. След което им вземаме още няколко хилядарки от горната страна!
Така че има възможност " неповторимите характерности " на къщата ви да са били в началото неточности. По същия метод това, което приемате за неточности и дефекти в себе си, в своя сътрудник или в живота по принцип, може да се трансформира в " неповторими черти ", които ще обогатят живота ви на този свят – стига да престанете да се вторачвате в тях.
из " Отвори сърцето си - будистки приказки за благополучие " от Аджан Брам
