Унгарската дилема на Борисов
След като Европейският парламент взе решение за пускане на наказателна процедура против Унгария, резонно породи въпросът по какъв начин ще гласоподава нашата страна, когато въпросът влезе в Съвета на Европейски Съюз. От Българска социалистическа партия се оповестиха в отбрана на Виктор Орбан, от " Демократична България " приканиха да се гласоподава в поддръжка на глобите. " Обединени патриоти " внесоха в Министерски съвет предложение да се изготви позиция на България, която не поддържа решението на Европарламента. Предложението бе разисквано на оперативно съвещание, за което се оказа, че решенията му нямат правна стойност.
Засега публична позиция по какъв начин ще гласоподава България няма. Има настройка да се поддържа Унгария - ясно изразена от " Патриотите " и много по-мъгляво дефинирана от премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов. Сигналите, които министър-председателят даде от Залцбург, са много спорни. От една страна, той посочи, че евродепутатите от ГЕРБ са се противопоставили на отчета " Саргентини " (петима гласоподаваха " срещу ", един - " въздържал се " ). От друга, Борисов насочи рецензия към Орбан във връзка с дейностите му по отношение на Централноевропейския университет и изрази неразбиране за какво унгарският му сътрудник не желае да допусне наблюдаващи на " Фронтекс " по границите на страната си. От трета страна, нашият министър председател прокарва внушението, че сега въпросът с Унгария не е на дневен ред в Европейски Съюз.
Тази колебливост значително се разграничава от бързите и безапелационни реакции, с които Полша и Чехия застанаха на страната на Орбан. Борисов явно все още не желае да се декларира еднопосочно - нито в поддръжка на Унгария (както го приканват съдружните му сътрудници, Корнелия Нинова и президентът Румен Радев), нито в поддръжка на Брюксел (както желаят от " Демократична България " и евентуално от Движение за права и свободи, в случай че се съди по вота на техните евродепутати).
Най-вероятната причина за това е желанието на Борисов да завоюва време. Още на 1 март тази година Европейският парламент гласоподава сходна резолюция и против Полша, която обаче към момента не е стигнала до Съвета на Европейски Съюз и не е ясно по кое време тъкмо ще й пристигна времето. Съществува огромна възможност процедурата против Унгария да доближи своята кулминационна точка едвам след изборите за Европейски парламент следващата година. А дотогава всяко заявяване на ясна и недвусмислена позиция (в която и да е от двете посоки) крие своите опасности.
Ако Бойко Борисов разгласи, че в Съвета на Европейски Съюз ще гласоподава за активиране на чл.7 (1), по този метод ще внесе сериозен разкол в ръководещата коалиция. Само по себе си това надали ще докара до държавна рецесия, само че може да повлияе на изборните резултати през май следващата година. В момента наподобява, че болшинството български жители като че ли симпатизират на Унгария в спора й с Брюксел. 11 години след приемането на България, Европейският съюз от дълго време към този момент не е " свещена крава " в очите на доста българи и въпреки че откритите апели за овакантяване на Евросъюза са маргинални, все по-често и по-силно се чуват гласове на отчаяние от настоящето положение на Европейски Съюз и потребността от неговото реформиране. В случая даже измежду твърдите последователи на ГЕРБ съществува раздвояване - хем утвърждават досегашната преданост на Борисов към Меркел и Юнкер, хем считат, че лишаването на Унгария от право на глас би било прекомерно последна мярка.
Възможно е на идващите избори ГЕРБ да загуби гласове в посока " Обединени патриоти ", а в това време не се вижда от кое място партията би могла да ги компенсира. Привърженици на " Демократична България " няма единствено поради това да се преориентират към ГЕРБ, откакто тяхната групировка гради еднаквост главно, в случай че не и само на анти-ГЕРБ реторика. А с оповестяването си " на контра " на позицията на Българска социалистическа партия няма по какъв начин да притегли спомагателни анти-БСП гласове заради простата причина, че към този момент ги събра на последните парламентарни избори. А и като цяло немалка част от съществуващата все още социална поддръжка се дължи на страха Българска социалистическа партия да не стане първа политическа сила).
Ако това се случи, " Патриотите " или ще изискат предоговаряне на съдружното съглашение в тяхна изгода (респективно, в ущърб на ГЕРБ) или ще провокират предварителни парламентарни избори (вероятно в една дата с местните), отново с цел да реализиран същото - засилено въздействие в идващия парламент и в идната управническа коалиция (ако се стигне още веднъж до съглашение ГЕРБ-ОП). Ясно е за какво Борисов не би поел този риск.
В случай, че министър председателят застане изрично на страната на Орбан, ще се изправи пред други, само че не по-малко тежки провокации. Ще настрои против себе си огромна част от европейския политически хайлайф (не бива да забравяме, че резолюцията против Унгария бе подкрепена с над 2/3 болшинство, а досега сходна храброст са изразили само Чехия и Полша, като втората е застрашена също от процедура). И тук не става въпрос за заплахата от аналогична акция против България (Орбан би върнал жеста). Проблемът ще бъде, че европейската легитимност на ГЕРБ и персонално на Борисов ще бъде сложена под сериозна въпросителна. Охладняването на връзките с европейски водачи неизбежно ще докара и до някаква форма на интернационална изолираност. Не чак такава, на която бе подложен Пламен Орешарски, само че въпреки всичко...
Като става дума за европейската легитимност на Бойко Борисов, не би трябвало да се не помни, че тя се крепи най-много на участието на ГЕРБ в Европейската национална партия и добре поддържаните персонални контакти на Борисов с редица политици от ЕНП. А точно ЕНП се оказа най-разделената европейска парламентарна секта по проблема " Орбан ", чието болшинството зае страната на докладчика. Въздържането от внезапни придвижвания може да е подбудено и от отвращение да се задълбочава вътрешния спор в ЕНП (който за по-наблюдателните беше забележим и преди, само че в този момент към този момент е невероятно да бъде игнориран). Дори и Съветът на Европейски Съюз да се произнесе по отношение на Унгария след евроизборите, значимо е по какъв начин ще действа ЕНП по отношение на ФИДЕС преди тях. Нито възможното изключване на партията на Орбан от европейското й политическо семейство, нито окуражителни сигнали към него да напусне ЕНП и да я разцепи, отмъквайки със себе си съидейници от други държави-членки, би било в интерес на ЕНП. За европейската обичайната десница е жизненоважно още веднъж да завоюва евроизборите (и да оглави Европейската комисия), а това мъчно би се получило, в случай че тя е разединена.
За Бойко Борисов е от изключителна значимост да бъде в положителни връзки със идващия ръководител на Европейска комисия. А вероятността това да е тъкмо Виктор Орбан не е огромна (ЕНП ще номинира консенсусна, а не конфликтна фигура, а даже Орбан да премине към Европейските консерватори и реформисти, те надали имат капацитета да станат първа мощ в Европарламента). По-скоро това би бил някой като Манфред Вебер или Себастиан Курц (при победа на ЕНП, схваща се). Дали пък Борисов не се стреми да се хареса най-много на тях, загърбвайки, въпреки и страхливо, Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер?
Разбира се, що се отнася до евроизборите, това са единствено спекулации. Резултатите от май-юни 2019 година са доста мъчно предвидими, защото в уравнението има прекалено много незнайни. Единственото, което може да се твърди сигурно е, че съотношението на силите в него няма да е същото и смяната най-вероятно ще бъде в интерес на реформистките и евроскептичните сили за сметка на обичайното ляво и дясно.
В целия този подтекст неуверените сигнали на Борисов по проблема " Орбан " въобще не са лишени от логичност. " Унгарската алтернатива " е отсрочена, само че остава висяща. Интересно обаче за какво никой не пита по какъв начин ще гласоподава България, когато процедурата против Полша влезе в Съвета на Европейски Съюз?
Засега публична позиция по какъв начин ще гласоподава България няма. Има настройка да се поддържа Унгария - ясно изразена от " Патриотите " и много по-мъгляво дефинирана от премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов. Сигналите, които министър-председателят даде от Залцбург, са много спорни. От една страна, той посочи, че евродепутатите от ГЕРБ са се противопоставили на отчета " Саргентини " (петима гласоподаваха " срещу ", един - " въздържал се " ). От друга, Борисов насочи рецензия към Орбан във връзка с дейностите му по отношение на Централноевропейския университет и изрази неразбиране за какво унгарският му сътрудник не желае да допусне наблюдаващи на " Фронтекс " по границите на страната си. От трета страна, нашият министър председател прокарва внушението, че сега въпросът с Унгария не е на дневен ред в Европейски Съюз.
Тази колебливост значително се разграничава от бързите и безапелационни реакции, с които Полша и Чехия застанаха на страната на Орбан. Борисов явно все още не желае да се декларира еднопосочно - нито в поддръжка на Унгария (както го приканват съдружните му сътрудници, Корнелия Нинова и президентът Румен Радев), нито в поддръжка на Брюксел (както желаят от " Демократична България " и евентуално от Движение за права и свободи, в случай че се съди по вота на техните евродепутати).
Най-вероятната причина за това е желанието на Борисов да завоюва време. Още на 1 март тази година Европейският парламент гласоподава сходна резолюция и против Полша, която обаче към момента не е стигнала до Съвета на Европейски Съюз и не е ясно по кое време тъкмо ще й пристигна времето. Съществува огромна възможност процедурата против Унгария да доближи своята кулминационна точка едвам след изборите за Европейски парламент следващата година. А дотогава всяко заявяване на ясна и недвусмислена позиция (в която и да е от двете посоки) крие своите опасности.
Ако Бойко Борисов разгласи, че в Съвета на Европейски Съюз ще гласоподава за активиране на чл.7 (1), по този метод ще внесе сериозен разкол в ръководещата коалиция. Само по себе си това надали ще докара до държавна рецесия, само че може да повлияе на изборните резултати през май следващата година. В момента наподобява, че болшинството български жители като че ли симпатизират на Унгария в спора й с Брюксел. 11 години след приемането на България, Европейският съюз от дълго време към този момент не е " свещена крава " в очите на доста българи и въпреки че откритите апели за овакантяване на Евросъюза са маргинални, все по-често и по-силно се чуват гласове на отчаяние от настоящето положение на Европейски Съюз и потребността от неговото реформиране. В случая даже измежду твърдите последователи на ГЕРБ съществува раздвояване - хем утвърждават досегашната преданост на Борисов към Меркел и Юнкер, хем считат, че лишаването на Унгария от право на глас би било прекомерно последна мярка.
Възможно е на идващите избори ГЕРБ да загуби гласове в посока " Обединени патриоти ", а в това време не се вижда от кое място партията би могла да ги компенсира. Привърженици на " Демократична България " няма единствено поради това да се преориентират към ГЕРБ, откакто тяхната групировка гради еднаквост главно, в случай че не и само на анти-ГЕРБ реторика. А с оповестяването си " на контра " на позицията на Българска социалистическа партия няма по какъв начин да притегли спомагателни анти-БСП гласове заради простата причина, че към този момент ги събра на последните парламентарни избори. А и като цяло немалка част от съществуващата все още социална поддръжка се дължи на страха Българска социалистическа партия да не стане първа политическа сила).
Ако това се случи, " Патриотите " или ще изискат предоговаряне на съдружното съглашение в тяхна изгода (респективно, в ущърб на ГЕРБ) или ще провокират предварителни парламентарни избори (вероятно в една дата с местните), отново с цел да реализиран същото - засилено въздействие в идващия парламент и в идната управническа коалиция (ако се стигне още веднъж до съглашение ГЕРБ-ОП). Ясно е за какво Борисов не би поел този риск.
В случай, че министър председателят застане изрично на страната на Орбан, ще се изправи пред други, само че не по-малко тежки провокации. Ще настрои против себе си огромна част от европейския политически хайлайф (не бива да забравяме, че резолюцията против Унгария бе подкрепена с над 2/3 болшинство, а досега сходна храброст са изразили само Чехия и Полша, като втората е застрашена също от процедура). И тук не става въпрос за заплахата от аналогична акция против България (Орбан би върнал жеста). Проблемът ще бъде, че европейската легитимност на ГЕРБ и персонално на Борисов ще бъде сложена под сериозна въпросителна. Охладняването на връзките с европейски водачи неизбежно ще докара и до някаква форма на интернационална изолираност. Не чак такава, на която бе подложен Пламен Орешарски, само че въпреки всичко...
Като става дума за европейската легитимност на Бойко Борисов, не би трябвало да се не помни, че тя се крепи най-много на участието на ГЕРБ в Европейската национална партия и добре поддържаните персонални контакти на Борисов с редица политици от ЕНП. А точно ЕНП се оказа най-разделената европейска парламентарна секта по проблема " Орбан ", чието болшинството зае страната на докладчика. Въздържането от внезапни придвижвания може да е подбудено и от отвращение да се задълбочава вътрешния спор в ЕНП (който за по-наблюдателните беше забележим и преди, само че в този момент към този момент е невероятно да бъде игнориран). Дори и Съветът на Европейски Съюз да се произнесе по отношение на Унгария след евроизборите, значимо е по какъв начин ще действа ЕНП по отношение на ФИДЕС преди тях. Нито възможното изключване на партията на Орбан от европейското й политическо семейство, нито окуражителни сигнали към него да напусне ЕНП и да я разцепи, отмъквайки със себе си съидейници от други държави-членки, би било в интерес на ЕНП. За европейската обичайната десница е жизненоважно още веднъж да завоюва евроизборите (и да оглави Европейската комисия), а това мъчно би се получило, в случай че тя е разединена.
За Бойко Борисов е от изключителна значимост да бъде в положителни връзки със идващия ръководител на Европейска комисия. А вероятността това да е тъкмо Виктор Орбан не е огромна (ЕНП ще номинира консенсусна, а не конфликтна фигура, а даже Орбан да премине към Европейските консерватори и реформисти, те надали имат капацитета да станат първа мощ в Европарламента). По-скоро това би бил някой като Манфред Вебер или Себастиан Курц (при победа на ЕНП, схваща се). Дали пък Борисов не се стреми да се хареса най-много на тях, загърбвайки, въпреки и страхливо, Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер?
Разбира се, що се отнася до евроизборите, това са единствено спекулации. Резултатите от май-юни 2019 година са доста мъчно предвидими, защото в уравнението има прекалено много незнайни. Единственото, което може да се твърди сигурно е, че съотношението на силите в него няма да е същото и смяната най-вероятно ще бъде в интерес на реформистките и евроскептичните сили за сметка на обичайното ляво и дясно.
В целия този подтекст неуверените сигнали на Борисов по проблема " Орбан " въобще не са лишени от логичност. " Унгарската алтернатива " е отсрочена, само че остава висяща. Интересно обаче за какво никой не пита по какъв начин ще гласоподава България, когато процедурата против Полша влезе в Съвета на Европейски Съюз?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ