След имунизация срещу коронавирус броят на антителата постепенно намалява, поради

След имунизация против ковид броят на антителата последователно понижава, заради което шест месеца по-късно е нужна бустерна доза. Означава ли това, че ще би трябвало да се имунизираме непрекъснато?

Бустерните имунизации са нужни, защото. При mRNA-ваксините това по предписание се случва към шест месеца след първата имунизация против Ковид-19. А при другите ваксини, като да вземем за пример еднократната на Johnsоn&Johnson, Постоянната имунизационна комисия в Германия предлага бустерната доза да се сложи даже по-рано.
Редакцията предлага
Но дали оттук насетне ще е все по този начин? Трябва ли в бъдеще на всеки шест месеца или всяка есен да си слагаме бустерна ваксина, както при грипа? Медиците към този момент нямат отговор на този въпрос, защото им е необходим повече опит. А и би трябвало да се регистрират разнообразни аспекти: да вземем за пример, че в бъдеще ще се появят нови разновидности на ковид, към които имунизациите ще би трябвало да бъдат приспособени - още веднъж както при грипа.

Ще стане ли SARS-CoV-2 ендемичен?

Решаваща роля несъмнено ще изиграе развиването на пандемията. Не се знае дали пандемията ще отмре, или пък Ковид-19 с разновидностите си ще стане ендемичен, т.е. ще се появява постоянно в избрани райони и то в продължение на десетилетия.

Другият значим въпрос е този за груповия имунитет. Дали скоро ще успеем да го реализираме? И дали това ще стане посредством имунизиране или пък посредством несъзнателно всеобщо заразяване, каквото и в този момент се следи в огромни елементи от Африка? В подтекста на сегашните високи стойности на новозаразени, сходно нещо би могло да се случи и в Европа.

Ключовата роля на Т-клетките

Когато приказваме за имунитет, би трябвало да, а и Т-клетките. Повече информация по тематиката дава проучване на учени от Англия и Сингапур, което беше оповестено на 10-и ноември в профилираното списание Nature. Учените са разпознали чиновници от сферата на опазването на здравето, изправени пред огромен риск от болест, които в течение на месеци нито се разболяли от Ковид-19, нито PCR-тестовете им излизали позитивни. Нищо характерно не било открито и при направените серологични проби за антитела на тези 58 чиновници.

Но пък се оказало, че спрямо друга тестова група, изложена на по-малък риск от болест, всички тези 58 души са развили повече от така наречен Т-клетки - клетките на паметта, които са част от дълготрайния имунитет.

Същевременно при изследваните хора били открити по-големи количества от протеина IFI27, считан за знак на доста ранно заразяване със SARS-CoV-2. Оттам учените стигнали до извода, че всички те имат зад тила си прекарана лека или " абортивна " зараза.

Вероятно в този случай са се намесили точно Т-клетките и са прекъснали инфекцията. Но няма изясненост от кое място изследваните хора са сдобили със мощни Т-клетки: допустимо е това да е станало посредством предходна болест с различен ковид - да вземем за пример простуден.

Ще реализираме ли колективен имунитет?

Това би означавало, че поредното излагане на коронавируси може да оказва помощ на имунната система да развива по-добра отбрана - както с антитела, по този начин и с Т-клетки. Тази отбрана ни доближава до така наречен стаден имунитет.

Експертите обаче предизвестяват никой да не се усеща невредим, тъй като рискът от липса на имунитет продължава да е висок.

А въпросът дали идната есен ще би трябвало още веднъж да се имунизираме остава отворен.