„Птиците“, които съпътстват подземния добив
След идването на в България през 2003 година рудник „ Челопеч “ търпи голяма промяна.
Иновациите, вложенията и желанието за развиване са извели „ Дънди Прешъс Металс “ до водач в минния отрасъл, що се отнася до околната среда и технологиите. Компанията е измежду 15-те водещи минни компании в ръководството на своите екологични и обществени въздействия съгласно оценката S&P Global Corporate Sustainability Assessment за 2021 година
В това годишно изследване на практиките за стабилно развиване на водещите компании в света вземат участие към 7,000 обособени компании от 61 промишлености. Постигнатият резултат освен усъвършенства капиталовия рейтинг на компанията и я прави доста по-привлекателна за огромните вложители, само че и потвърждава, че българската минна промишленост има своето място измежду международните водачи.
След идването на в България през 2003 година рудник „ Челопеч “ търпи голяма промяна. От съвсем банкрутирало дружество, през днешния ден той е напълно осъвременен. Една от най-важните стъпки към цифровизация е построената 100% надеждна wi-fi мрежа в целия рудник. Така всички процеси подземен стават забележими на повърхността, а наличната информация в действително време става естествен метод за взимане на решения.
„ Представете си един под земята град, чийто пътища са над 100 км. Във всяка една точка от тези 100 км, има надеждно wi-fi покритие. В момента огромна част от процесите в Челопеч са цифровизирани и автоматизирани, а ние продължаваме да се развиваме още в тази тенденция “, споделя инж. Сергей Михалев, основен инженер „ Технически служби “.
Само допреди няколко месеца Сергей е основен маркшайдер и управлява екип от маркшайдери, за които се споделя, че са „ Очите на миньора “. Това са хората, които картират минните изработки и основават 3D модели, споделят на всички останали миньори къде се намират и къде би трябвало да вървят. Днес, с цел да си маркшайдер в рудник „ Челопеч “, с изключение на уменията от университета, би трябвало да притежаваш и удостоверение за ръководство на дрон. Защото работата в рудник постанова прилагане на модерни принадлежности, скенери и дронове.
Работата със профилирани минни софтуери до огромна част постанова минният личен състав и маркшайдерите да прекарват работния си ден в офис, на компютър.
Сергей Михалев е главният човек в екипа, който създава първия самостоятелен, самообучаващ се дрон за работа в подземни условия с липса на GPS покритие. Той споделя още: „ Птиците, тъй като ние назоваваме нашия дрон „ птица “, дълго време съпътстват подземния рандеман на потребни изкопаеми. В предишното са били употребявани канарчета. Носени от миньорите в клетка на забоя, те са алармирали за съществуването на нездравословен газ – метан, преди концентрацията му да стане сериозна за човешкото здраве “.
Историята с летящата птица в рудник „ Челопеч “ стартира през 2020 година, когато представители на се срещат с екип на започващата американска компания Exyn Technologies на минно ревю в Канада. След едноседмични проби в индустриална среда в Челопеч излиза наяве, че има опция за взаимна работа и доста неща, които би трябвало да се подобрят в дрона. След като маркшайдерите схващат метода на работа на ИТ експертите и екипът на Exyn схваща потребностите за безвредна работа в рудника, в този момент екипът маркшайдери в Челопеч разполага с най-ново потомство от първите самостоятелни, самообучаващи се дронове в света, които се употребяват в подземни условия. Дронът сканира подземните камери с размер към 20 хиляди куб. м., което за съпоставяне е почти с размерите на една 10-етажна постройка. Самото сканиране трае от 2 до 3 мин. и са събрани няколко милиона точки. Това внезапно редуцира времето за престой на личния състав подземен, което усъвършенства както сигурността, по този начин и успеваемостта на работа.
С въвеждането на тази технология с изкуствен интелект минното дело придобива друго измерение. В бъдеще сходни дронове и роботи ще обезпечават по-качественото събиране на данни, с цел да могат експертите да вземат още по-точни решения. Възможността команди да им се задават от контролни центрове на повърхността към този момент разрешава подземен да се ръководят по няколко минни машини, и то от всяка точка на света. Минните експерти ще имат доста повече ИТ познания и характерни умения за работа от отдалеченост, а визията за минен инженер ще бъде по-близка до тази за геймър, в сравнение с до тази за миньор.
Минното дело към този момент пристъпва към това да бъде като компютърна игра. Всъщност бъдещето на технологиите зависи само от нашето лично въображение и предпочитание за развиване.
Повече за „ Вдъхновени от бизнеса “ можете да прочетете.
Иновациите, вложенията и желанието за развиване са извели „ Дънди Прешъс Металс “ до водач в минния отрасъл, що се отнася до околната среда и технологиите. Компанията е измежду 15-те водещи минни компании в ръководството на своите екологични и обществени въздействия съгласно оценката S&P Global Corporate Sustainability Assessment за 2021 година
В това годишно изследване на практиките за стабилно развиване на водещите компании в света вземат участие към 7,000 обособени компании от 61 промишлености. Постигнатият резултат освен усъвършенства капиталовия рейтинг на компанията и я прави доста по-привлекателна за огромните вложители, само че и потвърждава, че българската минна промишленост има своето място измежду международните водачи.
След идването на в България през 2003 година рудник „ Челопеч “ търпи голяма промяна. От съвсем банкрутирало дружество, през днешния ден той е напълно осъвременен. Една от най-важните стъпки към цифровизация е построената 100% надеждна wi-fi мрежа в целия рудник. Така всички процеси подземен стават забележими на повърхността, а наличната информация в действително време става естествен метод за взимане на решения.
„ Представете си един под земята град, чийто пътища са над 100 км. Във всяка една точка от тези 100 км, има надеждно wi-fi покритие. В момента огромна част от процесите в Челопеч са цифровизирани и автоматизирани, а ние продължаваме да се развиваме още в тази тенденция “, споделя инж. Сергей Михалев, основен инженер „ Технически служби “.
Само допреди няколко месеца Сергей е основен маркшайдер и управлява екип от маркшайдери, за които се споделя, че са „ Очите на миньора “. Това са хората, които картират минните изработки и основават 3D модели, споделят на всички останали миньори къде се намират и къде би трябвало да вървят. Днес, с цел да си маркшайдер в рудник „ Челопеч “, с изключение на уменията от университета, би трябвало да притежаваш и удостоверение за ръководство на дрон. Защото работата в рудник постанова прилагане на модерни принадлежности, скенери и дронове.
Работата със профилирани минни софтуери до огромна част постанова минният личен състав и маркшайдерите да прекарват работния си ден в офис, на компютър.
Сергей Михалев е главният човек в екипа, който създава първия самостоятелен, самообучаващ се дрон за работа в подземни условия с липса на GPS покритие. Той споделя още: „ Птиците, тъй като ние назоваваме нашия дрон „ птица “, дълго време съпътстват подземния рандеман на потребни изкопаеми. В предишното са били употребявани канарчета. Носени от миньорите в клетка на забоя, те са алармирали за съществуването на нездравословен газ – метан, преди концентрацията му да стане сериозна за човешкото здраве “.
Историята с летящата птица в рудник „ Челопеч “ стартира през 2020 година, когато представители на се срещат с екип на започващата американска компания Exyn Technologies на минно ревю в Канада. След едноседмични проби в индустриална среда в Челопеч излиза наяве, че има опция за взаимна работа и доста неща, които би трябвало да се подобрят в дрона. След като маркшайдерите схващат метода на работа на ИТ експертите и екипът на Exyn схваща потребностите за безвредна работа в рудника, в този момент екипът маркшайдери в Челопеч разполага с най-ново потомство от първите самостоятелни, самообучаващи се дронове в света, които се употребяват в подземни условия. Дронът сканира подземните камери с размер към 20 хиляди куб. м., което за съпоставяне е почти с размерите на една 10-етажна постройка. Самото сканиране трае от 2 до 3 мин. и са събрани няколко милиона точки. Това внезапно редуцира времето за престой на личния състав подземен, което усъвършенства както сигурността, по този начин и успеваемостта на работа.
С въвеждането на тази технология с изкуствен интелект минното дело придобива друго измерение. В бъдеще сходни дронове и роботи ще обезпечават по-качественото събиране на данни, с цел да могат експертите да вземат още по-точни решения. Възможността команди да им се задават от контролни центрове на повърхността към този момент разрешава подземен да се ръководят по няколко минни машини, и то от всяка точка на света. Минните експерти ще имат доста повече ИТ познания и характерни умения за работа от отдалеченост, а визията за минен инженер ще бъде по-близка до тази за геймър, в сравнение с до тази за миньор.
Минното дело към този момент пристъпва към това да бъде като компютърна игра. Всъщност бъдещето на технологиите зависи само от нашето лично въображение и предпочитание за развиване.
Повече за „ Вдъхновени от бизнеса “ можете да прочетете.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ