Там, където бе тя, бе Рая ♥ Марк ТВЕН и „Дневникът на Ева”
След Грехопадението
Сега, като се обърна назад, Градината е единствено фантазия за мен. Той ме обича, толкоз колкото може, аз го обичам със цялата пристрастеност на естеството си и това е заради младостта и пола ми. Питам се, за какво го обичам толкоз, само че намирам, че нямам отговор, само че не ме и интересува в действителност, допускам, че тази обич не е плод на разсъдъка и статистиката, както любовта към влечугите и животните. Мисля, че би трябвало да е по този начин. Обичам избрани птички, заради сладостта на песните им, само че не обичам гласа на Адам, тъй като пее, даже в противен случай, колкото повече пее, толкоз повече не желая да чувам. И въпреки всичко го карам да пее, тъй като желая да се науча да одобрявам всичко, което го интересува. Сигурна съм, че мога да се науча, първо не желаех, само че в този момент мога. Разваля млякото, само че това не ме интересува, мога да употребявам и това мляко.
Не! Не го обичам, заради разсъдъка му. Той не е отговорен за разсъдъка си, не го е направил той, той е подобен, какъвто го е основал Бог и може би това е най-важното. Има някаква огромна причина за това, знам. По времето, когато е бил основан, не е било небрежно, премислено е било и заради това, той си е задоволителен подобен какъвто е.
Не го обичам и заради неговата тактичност и елегантност. Не, те като, че ли му липсват, само че той ми е задоволителен подобен, какъвто е и се усъвършенства.
Не го обичам и поради неговото усърдие, не! не е и това. Мисля си, че то му е вродено и не знам за какво го прикрива от мен. Това е единствената ми болежка. Иначе е добър и отворен към мен. Мисля, че той не крие друго от мен, също така. Боли ме, че има секрети от мен, от време на време не мога да дремя, мислейки за това, само че аз ще го скрия в някое кътче на мозъка си и няма да разреша да ми унищожи щастието, което другояче е толкоз цялостно.
Не го обичам и заради галантността му към мен, не е и това същинската причина. Вика ми, само че аз не го упреквам, това е характерна линия на пола му, мисля, само че той не го е основал самичък. Разбира се, аз не му викам, по-скоро бих умряла, само че това е също линия на моя пол, само че не спечелвам с това, защото и аз не съм се основала сама.
И за какво, въпреки всичко, го обичам? Вероятно, тъй като е мъж…
По принцип е добър и го обичам поради това, само че бих го обичала и другояче. Дори и да ме биеше и наскърбяваше, аз отново щях да го обичам. Знам това. Мисля, че е въпрос на пол.
Той е хубав и мощен и аз го обичам, заради това, удивлявам му се и се гордея с него, само че бих го обичала и без тези му черти. Ако беше слаб отново щях да го обичам, в случай че беше противен, отново. Щях да работя за него, да се грижа за него, да се апелирам за него, до момента в който не умра.
Да!, мисля, че го обичам, тъй като е мой, тъй като е мъж. Няма друга причина. И заради това мисля, че е правилно казаното от мен преди, че тази обич не е плод на разсъдъка и статистиката. Тя просто е, никой не знае от кое място и не може да се изясни. Не е належащо. Така мисля. Но аз съм единствено едно момиче, първата която изследва този въпрос и може би някой различен ще промени нещата, в случай че в моето неведение и неумелост съм сбъркала.
40 години по-късно
Това е моята молитва, това е моят блян, дано продължим живота си дружно, блян, който няма да почине на земята, а ще бъде в сърцето на всяка жена, която обича, до края на дните и ще бъде посочена с моето име.
Но в случай че някой от нас би трябвало да си отиде по-скоро от другия, то дано бъда аз, той е мощен, аз – слаба, не съм му толкоз нужна, колкото той на мен, живот без него, не би бил живот, по какъв начин бих могла да го пребивавам! Тази молитва е безсмъртна и няма да погине, дружно с мен. Аз съм първата жена, само че и последната ще я повтаря.
На Гроба на Ева
Там, където бе тя, бе Рая.
Превод ~ Валери Петров
От „ Дневникът на Ева ”, Марк Твен
Илюстрация: The Garden of Eden with the Fall of Man by Jan Brueghel the Elder and Pieter Paul Rubens
