След финансовата криза, Фед намалиха разходите по заеми до 300-годишно

След финансовата рецесия, Фед понижиха разноските по заеми до 300-годишно дъно – смъкна лихвените проценти с пет процентни пункта единствено за една година. Много специалисти имаха вяра, че разноските по заеми ще бъдат непрекъснато по-ниски.Това разбиране е към момента необятно публикувано. Икономистите – в това число от Английската централна банка и Международния валутен фонд – към момента настояват, че след този припадък на висока инфлация лихвите в последна сметка ще се върнат към дъното след финансовата рецесия.Но до момента в който борбата за изстудяване на стопанската система продължава, гласовете на недоволството стават все по-силни.Меган Грийн, икономист, който се причислява към панела за установяване на лихвените проценти на Bank of England, по-рано тази седмица предизвести, че свръхниските лихви никога не са обезпечени.Би било „ неточност централните банкери да се успокояват с концепцията, че инфлацията и лихвите автоматизирано ще се върнат към ниските равнища, които видяхме преди пандемията “, предизвести тя.Последствията от това кой е прав са големи за стопанската система.Постоянно по-високите лихвени проценти биха повишили цената на заемите за държавните управления, набъбнали с задължения след пандемията, и биха създали ипотеките доста по-скъпи за обслужване.Процентен пункт нарастване на разноските по заеми унищожава 20 милиарда английски лири разходна дарба за Министерството на финансите годишно, съгласно Службата за бюджетна отговорност.За да сложи това в вероятност, Джереми Хънт си е оставил единствено тъничък фискален буфер от 6,5 милиарда паунда до 2028 г.В Съединени американски щати определящите лихвените проценти във Федералния запас започнаха да покачват упованията си за това къде ще се открият разноските по заемите в дълготраен проект, като се изключи огромни разтърсвания.Всички тези фактори зависят от това на какво равнище централните банки могат да дефинират лихвените проценти, без те нито да подтикват, нито да лимитират търсенето.Един от най-известните икономисти, който твърди, че това равнище се движи нагоре, е Чарлз Гудхарт, някогашен член на Комитета по паричната политика на банката.Нарастващият протекционизъм на фона на напрежението сред Съединени американски щати и Китай и намаляващата работна мощ със застаряването на популацията са измежду основните фактори, които ще покачат цените и затова лихвените проценти, споделя той.Той има вяра, че в по-дългосрочен проект лихвените проценти ще се движат към 4,5% - единствено малко под настоящето равнище от 5%, което е най-високите разноски по заеми от финансовата рецесия насам.„ Ако желаете да разберете бъдещето, би трябвало да разберете предишното “, споделя той, представен от финансовото издание Bloomberg.Лихвените проценти падаха много устойчиво от 90-те години на предишния век до настъпването на Covid.Много икономисти считат, че това се е случило заради застаряването на популацията, което подтиква растежа на спестяванията за пенсиониране и забавя повишаването на продуктивността. Андрю Бейли, шефът на Bank of England, се обърна към този мотив в тирада през март.Домакинствата, които дейно заемат пари на банките, като подават спестяванията си при тях, ще го създадат в доста по-голяма степен.Следователно възнаграждението – което значи лихвите, които получават спестителите – ще падне.Други, като Гудхарт, чиято интерпретация на предишното се разграничава от тази на Бейли, настояват, че съотношението на работещите по отношение на неактивните хора ще спадне. Някои икономисти акцентират също, че възрастните хора са склонни да харчат по-голяма част от приходите си за услуги, защото нямат към този момент ипотечни отговорности.„ Последните три десетилетия от към 1990 година до към 2020 година бяха извънредно исторически необикновени “, споделя Гудхарт.Благоприятните геополитически развития като разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, възходът на Китай и възходящата работна мощ доведоха до „ доста по-ниски нараствания на цените и заплатите, в сравнение с нормално се случват “, споделя той.„ Вместо да продължим нормата от последните 30 години, ще попаднем в противоположна обстановка, в която трудът ще бъде доста по-тесен, доста по-труден “, прибавя той.Други трендове като по-високите разноски за защита и големите вложения, нужни за финансиране на чистия нулев преход, също ще допринесат за инфлационния напън, счита специалистът.Правителството усилва разноските за защита с 11 милиарда паунда през идващите пет години, решение последва нашествието на Русия в Украйна.Междувременно министрите са подложени на напън да разкрият английския отговор на Закона за понижаване на инфлацията в размер на 369 милиарда $ (290 милиарда паунда) на Съединени американски щати и Зелената договорка на Европейски Съюз – и двете насочват големи суми заеми към чистия нулев преход.Лейбъристите неотдавна се отхвърлиха от проектите си да заемат 28 милиарда паунда годишно за същата цел на фона на възходящите разноски за заеми.Калум Пикъринг от Berenberg споделя: „ Ние екологизираме нашите стопански системи доста по-бързо, в сравнение с биха създали относителните цени на зелените технологии, в случай че пазарът трябваше да бъде оставен на произвола на ориста, и затова това е инфлационно. “Пикъринг чака главният лихвен % на Bank of England да се откри на към 3% до 4% в по-дългосрочен проект – много над междинното за последните 15 години.Въпреки че софтуерният прогрес, като бързия напредък на изкуствения разсъдък, има капацитета да даде подтик на мудна продуктивност, той също има отражение върху лихвените проценти.„ Технологичното развиване има дезинфлационни резултати в бранша, който визира “, споделя Пикъринг. „ Но в случай че тези софтуерни разработки са задоволително огромни, с цел да подобрят доста виталния стандарт, това, което човек постоянно открива, е, че резултатът на доверието усилва търсенето с повече, в сравнение с технологията прибавя към предлагането.„ Следователно, колкото и да е необичайно, индустриалните революции в предишното са били по-скоро инфлационни, в сравнение с дезинфлационни. “Анализатори от BNP Paribas неотдавна предизвестиха, че макар че към момента имат вяра, че лихвените проценти ще се намаляват през идващите десетилетия заради по-високите пенсионни спестявания, в по-близко бъдеще те евентуално ще се покачат.Те твърдяха, че изненадващата резистентност на стопански системи като Обединеното кралство, Съединени американски щати и еврозоната в лицето на растящите лихви допуска, че равнището, при което лихвените проценти нито лимитират, нито подтикват търсенето, може да се е изместило нагоре.„ Това допуска стеснен обсег за понижаване на лихвените проценти без даване на несъразмерни тласъци за стопанската система, което покачва риска инфлацията да се форсира още веднъж, откакто централните банки провиснал спирачките “, споделиха те.„ В това отношение това би подкрепило нашето дългогодишно мнение, че връщането на инфлацията стабилно назад до 2% може да бъде предизвикателство. “Икономистите, които имат вяра, че лихвените проценти ще останат високи за непрекъснато, към момента са малцинство. Но в случай че са прави, това основава неуместен проблем.„ Вече имаме доста високи коефициенти на дълг и те ще стават по-високи. Това ще бъде фискален проблем, с който към момента не сме се сблъсквали “, споделя Гудхарт.