Механизъм за "тримата големи"? Не, за опазване на властта на единия
След двете обществени полемики в междуведомствената група за предлаганите законови промени за основаване на механизъм за търсене на наказателна отговорност от " тримата огромни " - ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор, се очерта: вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очите.
Промените, предлагани от правосъдния министър Данаил Кирилов, не вземат решение казуса, поставян към този момент десетилетие от институциите на Европейски Съюз и Венецианската комисия - да се постави завършек на неподсъдността на основния прокурор.
По-лошо: те
основават механизъм, усложняващ и объркващ търсенето на наказателна отговорност
от " тримата огромни ", тъй като плануват Пленумът на Висшия правосъден съвет (ВСС) да дава позволение, с цел да стартира следствие против тях. За разлика от настоящето състояние, при което всеки прокурор, без оглед на неговия сан, може да образува досъдебно произвеждане против ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) или този на Върховния административен съд (ВАС). А официално видяно - и против основния прокурор.
Защо няма казус и няма да има подобен - завеждане на дело против основния прокурор, го изясни на дебата на междуведомствената група в понеделник съдията от Върховен касационен съд Галина Тонева: " Теоретично е допустимо и във връзка с основния прокурор (да бъде инициирано наказателно произвеждане - бел. ред.) Но фактическото състояние от нормативната и институционална уредба трансформира основния прокурор в централна фигура на институцията – конституционно регламентирано е, че той реализира целият надзор на наказателното произвеждане. " Тази институционална уредба обаче, която слага в характерно състояние основния прокурор, е отвън предлаганите промени. А точно тази уредба има поради Венецианската комисия, когато предлага да се откри механизъм за търсене на отговорност и на основния прокурор.
Ако се осъществят концепциите на Кирилов, това пълномощие на всеки прокурор - за формиране на досъдебно произвеждане, се трансферира на Висш съдебен съвет, т.е. " тримата огромни " се отделят в специфичен режим от всички останали магистрати и за тях (тримата) ще би трябвало да даде позволение Висш съдебен съвет.
Но на какво съображение подобен специфичен режим? Извън подозрението дали подобен статут на неравнопоставеност е позволен от конституцията, стои въпросът
този ли е механизмът, за който от 10 години натякват от Брюксел, че липсва
в българската институционална и процесуална система за търсене на отговорност от основния прокурор?Не е този, ще ви кажат даже възпитаници от прогимназията, в случай че учителите им са ги научили да мислят в причинно-следствена поредност. Първо, нито в решенията на Европейския съд по правата на индивида, нито в мненията на Венецианската комисия, нито в мониторинговите отчети на Европейска комисия се засяга проблем с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, а се сочи точно неналичието на механизъм за ангажиране на отговорността на " единия огромен ".
Второ, и по-съществено - предлаганите промени по никакъв метод не подсигуряват, че при данни за закононарушение от страна на основния прокурор прокурорската гилдия, като част от пленума на Висш съдебен съвет, в която неговата дума, потвърдено от практиката, е решаваща, ще разреши старт на следствие против " основния ". Да напомним, че след неприемливото присъединяване на основния прокурор в сбирката в ЦУМ не се откри земна мощ (Инспекторатът към Висш съдебен съвет с големите си нови пълномощия не можа!) да го накара да опише защо са говорили, та да чакаме Висш съдебен съвет да се осмели да позволи следствие?
От друга страна, сегашната теоретична опция (всеки прокурор може да заведе дело против някого от " тримата огромни " ) е на практика неприложима за " единия огромен ", заради закрепената в конституцията пирамидална конструкция на прокуратурата (за разлика от тази на съдилищата), в която той стои на върха с право да анулира акта на всеки прокурор. Кой редови прокурор от по този начин конструираната система ще образува дело против висшия си началник, от който зависи кариерата му и даже ориста му? Остава неуместният научен вид самичък основният прокурор да стартира следствие против себе си. Но тези неприятни въпроси просто се пренебрегват.
С две думи: предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт са
следващата мистификация на Данаил Кирилов
само че към този момент като министър. Мистификация, пренесена от арсенала на правната парламентарна комисия, където неговите законодателни подвизи не познаваха юридически трудности. Понеже откъм Брюксел притискат държавното управление, а следва и идващ мониторингов отчет на Европейска комисия, би трябвало нещо да се прави. " Нещото ", каквото се прави от Кирилов, няма да реши нищо от казуса с безспорната безнаказаност на основния прокурор, само че пък ето - споделяме на народа и света, че транспарантно, обществено дискутираме, дебатираме, даже понякога излизаме от положителния звук, тъй като се вълнуваме, изобщо не стоим със скръстени ръце, а се стараем доста и шумно, откакто отлагахме 10 години да осъществим напътствията на Европейския съд за правата на индивида по делото " Колеви против България ". В решението по това дело той уточни, че би трябвало да се откри механизъм за дейно следствие, когато има данни против основния прокурор.
Нещото, което би свършило работа, е смяна на конституцията
в частта за пълномощията на основния прокурор за методическо управление на всички прокурори. Или основаване на самостоятелен орган отвън прокурорската институция, който да не бъде зависещ йерархично и в действителност на основния прокурор, с цел да стане допустимо осъществяване на без значение следствие против него. Но и основаване на подобен орган е допустимо единствено с смяна на Конституцията, защото съгласно настоящето устнройство само прокуратурата може да иниц;иира наказателно произвеждане.
Това го диктува не отношението към този или оня фактор във върховете на правосъдната власт; не личността на настоящия или на идващия основен прокурор; а елементарният факт, че функционалностите на прокурора и съдията - респективно - на ръководителя на Върховен съд и на основния прокурор, са фундаментално разнообразни, без значение от идентичния метод на тяхното избиране, назначение и освобождение от Висшия правосъден съвет. Диктува го - най-накрая, здравият разсъдък, оскърбяван методично от мимикриите на Данаил-Кириловци и от преливането от пусто в празно,
с едничката цел да бъде опазена едноличната власт и на идващия основен прокурор
Защото, другояче в случай че и милиметър от тази власт отпадне, ще се обезсмисли настоящето трескаво сноване зад завесата за авансово договаряне на бъдещия правоприемник на едноличната прокурорска власт с върховете на политическа власт за обезпечаване на безметежното бъдеще и на двете посредством взаимното търгуване на въздействието им.
Тази е задачата на измененията на Данаил Кирилов - не, не пресилвам с името му: да се знае и помни кой йезуитски обработва по малкия екран публичното мнение, че сякаш търси механизъм за ангажиране на наказателна отговорност на " тримата огромни " и че го търси тоя механизъм транспарантно, с обществени диспути, сиреч няма скрито-покрито.
Какво да се прави оттук насетне ли?
Най-добре Данаил Кирилов да се откаже (да го откажат) от измененията и да се резервира настоящето състояние
само че да продължат дебатите. Звучи неприятно, само че единствено звучи, спрямо парадокса, който ще бъде сътворен, в случай че планът му се одобри: вместо сегашната равнопоставеност на всички магистрати за търсене на наказателна отговорност от всички, ще бъдат изведени " тримата огромни " в специфичен статут пред Висш съдебен съвет. Извън подозрението дали Данаилкириловото нововъведение се вмества в конституцията, няма подозрение за другото - че няма да бъде решен въпросът с недосегаемостта на основния прокурор.
Така че или променете конституцията, или най-малко спрете Данаил Кирилов и не ни обиждайте повече с демагогията, че нещо рационално и потребно вършиме.
Промените, предлагани от правосъдния министър Данаил Кирилов, не вземат решение казуса, поставян към този момент десетилетие от институциите на Европейски Съюз и Венецианската комисия - да се постави завършек на неподсъдността на основния прокурор.
По-лошо: те
основават механизъм, усложняващ и объркващ търсенето на наказателна отговорност
от " тримата огромни ", тъй като плануват Пленумът на Висшия правосъден съвет (ВСС) да дава позволение, с цел да стартира следствие против тях. За разлика от настоящето състояние, при което всеки прокурор, без оглед на неговия сан, може да образува досъдебно произвеждане против ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) или този на Върховния административен съд (ВАС). А официално видяно - и против основния прокурор.
Защо няма казус и няма да има подобен - завеждане на дело против основния прокурор, го изясни на дебата на междуведомствената група в понеделник съдията от Върховен касационен съд Галина Тонева: " Теоретично е допустимо и във връзка с основния прокурор (да бъде инициирано наказателно произвеждане - бел. ред.) Но фактическото състояние от нормативната и институционална уредба трансформира основния прокурор в централна фигура на институцията – конституционно регламентирано е, че той реализира целият надзор на наказателното произвеждане. " Тази институционална уредба обаче, която слага в характерно състояние основния прокурор, е отвън предлаганите промени. А точно тази уредба има поради Венецианската комисия, когато предлага да се откри механизъм за търсене на отговорност и на основния прокурор.
Ако се осъществят концепциите на Кирилов, това пълномощие на всеки прокурор - за формиране на досъдебно произвеждане, се трансферира на Висш съдебен съвет, т.е. " тримата огромни " се отделят в специфичен режим от всички останали магистрати и за тях (тримата) ще би трябвало да даде позволение Висш съдебен съвет.
Но на какво съображение подобен специфичен режим? Извън подозрението дали подобен статут на неравнопоставеност е позволен от конституцията, стои въпросът
този ли е механизмът, за който от 10 години натякват от Брюксел, че липсва
в българската институционална и процесуална система за търсене на отговорност от основния прокурор?Не е този, ще ви кажат даже възпитаници от прогимназията, в случай че учителите им са ги научили да мислят в причинно-следствена поредност. Първо, нито в решенията на Европейския съд по правата на индивида, нито в мненията на Венецианската комисия, нито в мониторинговите отчети на Европейска комисия се засяга проблем с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, а се сочи точно неналичието на механизъм за ангажиране на отговорността на " единия огромен ".
Второ, и по-съществено - предлаганите промени по никакъв метод не подсигуряват, че при данни за закононарушение от страна на основния прокурор прокурорската гилдия, като част от пленума на Висш съдебен съвет, в която неговата дума, потвърдено от практиката, е решаваща, ще разреши старт на следствие против " основния ". Да напомним, че след неприемливото присъединяване на основния прокурор в сбирката в ЦУМ не се откри земна мощ (Инспекторатът към Висш съдебен съвет с големите си нови пълномощия не можа!) да го накара да опише защо са говорили, та да чакаме Висш съдебен съвет да се осмели да позволи следствие?
От друга страна, сегашната теоретична опция (всеки прокурор може да заведе дело против някого от " тримата огромни " ) е на практика неприложима за " единия огромен ", заради закрепената в конституцията пирамидална конструкция на прокуратурата (за разлика от тази на съдилищата), в която той стои на върха с право да анулира акта на всеки прокурор. Кой редови прокурор от по този начин конструираната система ще образува дело против висшия си началник, от който зависи кариерата му и даже ориста му? Остава неуместният научен вид самичък основният прокурор да стартира следствие против себе си. Но тези неприятни въпроси просто се пренебрегват.
С две думи: предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт са
следващата мистификация на Данаил Кирилов
само че към този момент като министър. Мистификация, пренесена от арсенала на правната парламентарна комисия, където неговите законодателни подвизи не познаваха юридически трудности. Понеже откъм Брюксел притискат държавното управление, а следва и идващ мониторингов отчет на Европейска комисия, би трябвало нещо да се прави. " Нещото ", каквото се прави от Кирилов, няма да реши нищо от казуса с безспорната безнаказаност на основния прокурор, само че пък ето - споделяме на народа и света, че транспарантно, обществено дискутираме, дебатираме, даже понякога излизаме от положителния звук, тъй като се вълнуваме, изобщо не стоим със скръстени ръце, а се стараем доста и шумно, откакто отлагахме 10 години да осъществим напътствията на Европейския съд за правата на индивида по делото " Колеви против България ". В решението по това дело той уточни, че би трябвало да се откри механизъм за дейно следствие, когато има данни против основния прокурор.
Нещото, което би свършило работа, е смяна на конституцията
в частта за пълномощията на основния прокурор за методическо управление на всички прокурори. Или основаване на самостоятелен орган отвън прокурорската институция, който да не бъде зависещ йерархично и в действителност на основния прокурор, с цел да стане допустимо осъществяване на без значение следствие против него. Но и основаване на подобен орган е допустимо единствено с смяна на Конституцията, защото съгласно настоящето устнройство само прокуратурата може да иниц;иира наказателно произвеждане.
Това го диктува не отношението към този или оня фактор във върховете на правосъдната власт; не личността на настоящия или на идващия основен прокурор; а елементарният факт, че функционалностите на прокурора и съдията - респективно - на ръководителя на Върховен съд и на основния прокурор, са фундаментално разнообразни, без значение от идентичния метод на тяхното избиране, назначение и освобождение от Висшия правосъден съвет. Диктува го - най-накрая, здравият разсъдък, оскърбяван методично от мимикриите на Данаил-Кириловци и от преливането от пусто в празно,
с едничката цел да бъде опазена едноличната власт и на идващия основен прокурор
Защото, другояче в случай че и милиметър от тази власт отпадне, ще се обезсмисли настоящето трескаво сноване зад завесата за авансово договаряне на бъдещия правоприемник на едноличната прокурорска власт с върховете на политическа власт за обезпечаване на безметежното бъдеще и на двете посредством взаимното търгуване на въздействието им.
Тази е задачата на измененията на Данаил Кирилов - не, не пресилвам с името му: да се знае и помни кой йезуитски обработва по малкия екран публичното мнение, че сякаш търси механизъм за ангажиране на наказателна отговорност на " тримата огромни " и че го търси тоя механизъм транспарантно, с обществени диспути, сиреч няма скрито-покрито.
Какво да се прави оттук насетне ли?
Най-добре Данаил Кирилов да се откаже (да го откажат) от измененията и да се резервира настоящето състояние
само че да продължат дебатите. Звучи неприятно, само че единствено звучи, спрямо парадокса, който ще бъде сътворен, в случай че планът му се одобри: вместо сегашната равнопоставеност на всички магистрати за търсене на наказателна отговорност от всички, ще бъдат изведени " тримата огромни " в специфичен статут пред Висш съдебен съвет. Извън подозрението дали Данаилкириловото нововъведение се вмества в конституцията, няма подозрение за другото - че няма да бъде решен въпросът с недосегаемостта на основния прокурор.
Така че или променете конституцията, или най-малко спрете Данаил Кирилов и не ни обиждайте повече с демагогията, че нещо рационално и потребно вършиме.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ