Депутатите приеха „с отвращение“ промените в ЗЗ за защита правата на психичноболните
След дълъг спор напълно всъщност народните представители одобриха на първо четене измененията в Закона за здравето, препоръчани след шестмесечна работа на краткотрайната комисия, която имаше задача да изготви законодателни промени в региона на психологичното здраве, свързани със отбрана правата на психичноболните.
Въпреки обстоятелството, че текстовете бяха признати, те бяха подложени на съществени рецензии даже от депутати, от чиито парламентарни групи имаше съвносители на законопроекта.
Основните рецензии пристигнаха от „ Възраждане “, „ ИТН “ и „ Българска социалистическа партия за България “, без значение от обстоятелството, че множеството депутати от тези партии в последна сметка гласоподаваха „ за “ и „ въздържал се “.
В началото на дебата Стела Николова от ПП-ДБ акцентира значимостта на измененията поради големия проблем в психиатричния бранш, неглижиран с десетилетия. Тя уточни, че промяната в сферата е закъсняла с години и изнесе статистика, доказваща крайното недофинансиране на бранша.
Стойността на един храноден в държавните психиатрични лечебни заведения през 2022 година в гр. Бяла е 2.01 лева, в Кърджали – 1,99 лева, даде образец Николова. Най-високата стойност на храноден в държавна психиатрична болница е тази в „ Св. Иван Рилски “ – 5.20 лева, уточни тя. Същата е обстановката и със цената на един лекарстводен. В Бяла той е 0,40 лева, в Ловеч – 1,32 лева, в Кърджали – 0,87 лева, регистрира депутатката.
Общият брой на смъртните случаи в държавните психиатрични лечебни заведения е 330, като за същия интервал е имало едвам 31 аутопсии, акцентира още тя, като добави, че към юни 2023 година 126 пациенти са сложени под забраняване с изразено единодушие на аставник, а не персонално на пациента. Същевременно се следи сериозен дефицит на личен състав в бранша.
Промените в Закона за здравето се вършат с концепцията всичко това да бъде променено, само че
той е единствено едно начало на промяната, която би трябвало да се случи в тази сфера,
сподели Николова.
Всички останали депутати, които взеха думата обаче, разкритикуваха голяма част от препоръчаните текстове. Според някои от народните представители по-голямата част от тях нямат място в Закона за здравето, защото засягат обществени действия. Проф. Андрей Чорбанов от „ ИТН “ съобщи: „ Този текст като подобен единствено условно е част от здравния закон, в голямата си част въобще не касае проблеми на опазването на здравето, а на обществените грижи, текстовете в него съвсем на 100% касаят точно обществени постулати. Единственото, което свързва този законопроект със опазването на здравето е фактът, че част от мненията касаят лечебните заведения за психиатрична помощ “.
Според други пък измененията се вършат, с цел да се дадат средства на неправителствени организации. „ Законопроектът има добра концепция, само че извънредно неприятно осъществяване, тъй като вие желаете да наместите вашите НПО-та да извършват резидентната грижа “, съобщи Цвета Рангелова от „ Възраждане “. Възражения против включването на неправителствените организации в текстовете бяха направени и от други депутати.
Колежката на Рангелова Маргарита Махаева пък назова огромна част от текстовете „ неуместни “ и съобщи, че те са на процедура неработещи. Смиляна Нитова-Кръстева от „ Българска социалистическа партия за България “ от своя страна бе безапелационна, че
основаването на комисии по психологичното здраве към общините е абдикиране на страната от отговорностите ѝ
Най-сериозните рецензии към предложенията пристигнаха от Цвета Рангелова. Тя уточни, че текстовете не са съпроводени с отчет за работата на краткотрайната комисия, нито пък към тях има мнения на заинтригувани страни. „ Няма професионално направено мнение от медицинските среди, от психиатрите. Няма мнение от страна на съда, към който имате специфични условия “, означи тя и упрекна вносителите, че употребяват популистки извънредно сензитивна тематика.
По думите ѝ в по-голямата си част предложенията демонстрират
„ надълбоко непознаване на материята “ – както в юридически, по този начин и в медицински аспект
В последна сметка Рангелова съобщи, че законопроектът ще бъде подсилен, „ с цел да дадем късмет на положителната концепция “, само че се нуждае от доста промени сред първо и второ четене.
Както тя, по този начин и други от изказалите се депутати приканиха срокът за промени сред първо и второ четене да бъде по-голям от три дни, каквато бе първичната концепция на вносителите.
Сериозността на рецензиите докара до това председателката на краткотрайната комисия за психичноболните Деница Сачева да разгласи в края на дебата, че след приемането на законопроекта на първо четене ще бъде оставен нормалният седемдневен период за внасяне на оферти сред първо и второ четене. „ Искаме да приемем законопроект, който да има стойност, смисъл, да бъде добре признат и от правосъдната система, и от психиатричната. Няма да пледираме за тридневен период. Ще оставим периода от 7 дни, който е за оферти сред първо и второ четене, и незабавно следи изборите ще създадем работна група, в която още един път да чуем мнението на всички експерти “, сподели тя и добави: „ От една страна би трябвало да създадем решителна крачка напред, само че от друга е реалност, че в случай че създадем нещо, което не се приема и няма да бъде прилагано, няма да сме създали същинска решителна крачка напред “.
Така законопроектът, въпреки и с явно „ омерзение “ от страна на по-голямата част от народните представители, бе признат със 148 гласа „ за “, 4 „ срещу “ и 23 „ въздържал се “.
Въпреки обстоятелството, че текстовете бяха признати, те бяха подложени на съществени рецензии даже от депутати, от чиито парламентарни групи имаше съвносители на законопроекта.
Основните рецензии пристигнаха от „ Възраждане “, „ ИТН “ и „ Българска социалистическа партия за България “, без значение от обстоятелството, че множеството депутати от тези партии в последна сметка гласоподаваха „ за “ и „ въздържал се “.
В началото на дебата Стела Николова от ПП-ДБ акцентира значимостта на измененията поради големия проблем в психиатричния бранш, неглижиран с десетилетия. Тя уточни, че промяната в сферата е закъсняла с години и изнесе статистика, доказваща крайното недофинансиране на бранша.
Стойността на един храноден в държавните психиатрични лечебни заведения през 2022 година в гр. Бяла е 2.01 лева, в Кърджали – 1,99 лева, даде образец Николова. Най-високата стойност на храноден в държавна психиатрична болница е тази в „ Св. Иван Рилски “ – 5.20 лева, уточни тя. Същата е обстановката и със цената на един лекарстводен. В Бяла той е 0,40 лева, в Ловеч – 1,32 лева, в Кърджали – 0,87 лева, регистрира депутатката.
Общият брой на смъртните случаи в държавните психиатрични лечебни заведения е 330, като за същия интервал е имало едвам 31 аутопсии, акцентира още тя, като добави, че към юни 2023 година 126 пациенти са сложени под забраняване с изразено единодушие на аставник, а не персонално на пациента. Същевременно се следи сериозен дефицит на личен състав в бранша.
Промените в Закона за здравето се вършат с концепцията всичко това да бъде променено, само че
той е единствено едно начало на промяната, която би трябвало да се случи в тази сфера,
сподели Николова.
Всички останали депутати, които взеха думата обаче, разкритикуваха голяма част от препоръчаните текстове. Според някои от народните представители по-голямата част от тях нямат място в Закона за здравето, защото засягат обществени действия. Проф. Андрей Чорбанов от „ ИТН “ съобщи: „ Този текст като подобен единствено условно е част от здравния закон, в голямата си част въобще не касае проблеми на опазването на здравето, а на обществените грижи, текстовете в него съвсем на 100% касаят точно обществени постулати. Единственото, което свързва този законопроект със опазването на здравето е фактът, че част от мненията касаят лечебните заведения за психиатрична помощ “.
Според други пък измененията се вършат, с цел да се дадат средства на неправителствени организации. „ Законопроектът има добра концепция, само че извънредно неприятно осъществяване, тъй като вие желаете да наместите вашите НПО-та да извършват резидентната грижа “, съобщи Цвета Рангелова от „ Възраждане “. Възражения против включването на неправителствените организации в текстовете бяха направени и от други депутати.
Колежката на Рангелова Маргарита Махаева пък назова огромна част от текстовете „ неуместни “ и съобщи, че те са на процедура неработещи. Смиляна Нитова-Кръстева от „ Българска социалистическа партия за България “ от своя страна бе безапелационна, че
основаването на комисии по психологичното здраве към общините е абдикиране на страната от отговорностите ѝ
Най-сериозните рецензии към предложенията пристигнаха от Цвета Рангелова. Тя уточни, че текстовете не са съпроводени с отчет за работата на краткотрайната комисия, нито пък към тях има мнения на заинтригувани страни. „ Няма професионално направено мнение от медицинските среди, от психиатрите. Няма мнение от страна на съда, към който имате специфични условия “, означи тя и упрекна вносителите, че употребяват популистки извънредно сензитивна тематика.
По думите ѝ в по-голямата си част предложенията демонстрират
„ надълбоко непознаване на материята “ – както в юридически, по този начин и в медицински аспект
В последна сметка Рангелова съобщи, че законопроектът ще бъде подсилен, „ с цел да дадем късмет на положителната концепция “, само че се нуждае от доста промени сред първо и второ четене.
Както тя, по този начин и други от изказалите се депутати приканиха срокът за промени сред първо и второ четене да бъде по-голям от три дни, каквато бе първичната концепция на вносителите.
Сериозността на рецензиите докара до това председателката на краткотрайната комисия за психичноболните Деница Сачева да разгласи в края на дебата, че след приемането на законопроекта на първо четене ще бъде оставен нормалният седемдневен период за внасяне на оферти сред първо и второ четене. „ Искаме да приемем законопроект, който да има стойност, смисъл, да бъде добре признат и от правосъдната система, и от психиатричната. Няма да пледираме за тридневен период. Ще оставим периода от 7 дни, който е за оферти сред първо и второ четене, и незабавно следи изборите ще създадем работна група, в която още един път да чуем мнението на всички експерти “, сподели тя и добави: „ От една страна би трябвало да създадем решителна крачка напред, само че от друга е реалност, че в случай че създадем нещо, което не се приема и няма да бъде прилагано, няма да сме създали същинска решителна крачка напред “.
Така законопроектът, въпреки и с явно „ омерзение “ от страна на по-голямата част от народните представители, бе признат със 148 гласа „ за “, 4 „ срещу “ и 23 „ въздържал се “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ