След близо две десетилетия властта на ГЕРБ в София е

След близо две десетилетия властта на ГЕРБ в София е разколебана. Кандидатурата на журналиста Антон Хекимян за кмет демонстрира, че водачът на ГЕРБ се е заел да управлява вредите от символната загуба на столицата. Загубата няма да бъде приписана на водеща фигура от ГЕРБ, което би имало по-трайни следствия за партията.

Предвид този сигнал от страна на партията, какво подхващат главните ѝ съперници?

Коалицията „ Демократична България “ (ДБ) е правоприемник на демократичната десница, наричана иронично „ градска “. Тя е и предстоящият претендент за властта на гласоподавателите в София – център, където всекидневно печели избори в регионите „ Средец “, „ Триадица “ и „ Оборище “.

Първата изненада е отводът на Демократична България да издигне собствен претендент за кмет.

През 2019 година имаше неудачна кандидатура, а в този момент и неудачна няма. Това е освен мотив за чудене на гласоподавателя в „ Средец “, „ Триадица “, „ Оборище “. За доста хора от градския център това е удивително.

Демократична България е дребна коалиция на „ Да, България “, която е по-либерална (при цялата конвенционалност на тези обозначения), „ Демократи за мощна България “, която се декларира като по-откровено дясна, и „ Зелено придвижване “. Първите две партии в обединението отварят ветрило, което може да помести повече и по-капризни гласоподаватели. При такава композиция няма учредения Демократична България да се откаже от собствен претендент за кмет.

С този си жест на отвод тя споделя, сходно на ГЕРБ, че тихомълком се отдръпва от тези избори. Основанието може да е отмалялост, липса на сили за толкоз борби или, както при Бойко Борисов, фактът, че властта на национално равнище е по-важна.

Разбираемо е, в случай че ставаше дума за пропускане на тенис шампионат, с цел да се завоюва идващият. Но тук отводът от присъединяване е непонятен с аналогии от спорта. Гласовете в София на локални и парламентарни избори идват от едни и същи гласоподаватели и неявяване от едните има последствия за другите.

Друга причина, несъмнено, е обединението с „ Продължаваме промяната “ (ПП). Тя не е сериозна, тъй като Демократична България има собствен личен електорат, част от който е скептична към Политическа партия. Дори той да се е свил през 2019 година, би трябвало да се направи изпитание за връщане на гласовете. Този гласоподавател е обичайно афектиран, капризен и придирчив. Но не гледа към ГЕРБ и Българска социалистическа партия, а мърмори, до момента в който се увери, че неговите хора са на терена. А те не са.

В коалиция с Политическа партия и „ Спаси София “ Демократична България номинира за кмет Васил Терзиев. Шумът към роднинството му с Държавна сигурност (ДС) може да бъде преглътнат, макар че нанесе вреди с издигане на различния претендент Вили Лилков.

Шансовете на Терзиев са положителни, само че с тази стартова позиция успеха не му е обезпечена. В акцията би трябвало да се потвърждава. А да надприказва в диспути издигнатата от Българска социалистическа партия Ваня Григорова или Хекимян ще му е мъчно. Ще би трябвало да ги избегне, което е добре, в случай че имаш преднината на Тръмп. Тази уязвимост проличава в срещите в града, на които Борис Бонев постоянно му взима думата. Има и друга уязвимост, която за колебаещия се гласоподавател е по-сериозна.

Необяснимо за какво, Васил Терзиев е отказал да бъде включен в листите за общински съветници.

Това ни споделя, че кандидатурата му е вид „ желая да съм кмет, друго не ме интересува “ и „ в случай че не съм кмет, си потеглям “, толкова. Казано по-директно, „ градът не ме интересува, желая за обществено по-знаковата (макар и не по-силна) позиция от ръководител на Столичния общински съвет (СОС) “. Ако съществено се интересуваше от града, щеше да е лидер на листата за съветници.

Именно тук се натъкваме на най-странното. Как Демократична България може да легитимира такава листа за съветници?

Първо, Демократична България можеше да издигне претендент за кмет в коалиция с Политическа партия, само че да остане със своя листа за съветници. Отказва се, неразбираемо за какво. И както до момента имат 11 съветници, по този начин след изборите ще имат трима, което ги свежда до условно наличие в СОС.

Но по-нататък, за какво коалиция със „ Спаси София “?

Доскоро тази организация беше въздушно Неправителствени организации с съществена цел политическа промоция на водача си Борис Бонев. Наскоро стана партия, номинално, без партиен запас и мащаб. Сега „ Демократична България “ дава на „ Спаси София “ неоценимата помощ да стане партия за сметка на самата Демократична България. Коалицията е второ равнище на отвод от изборите в София.

И най-после, Демократична България не може да изясни рационално слагането преди всичко в листата на самия Бонев. Минимумът допустима композиция беше Демократична България да има собствен претендент за ръководител на СОС. Ако има нещо малко даже, което може да се регистрира като наличие в София, то би било битка за тази позиция. Дори да бъде изгубена, щеше да има декларирана воля за вдишване на столичния парламент. Няма такава воля, животът е тежък, изборите ни идват допълнително. Това е известието.

Ето и една догадка за какво Демократична България влизат в акция с бяло знаме и вдигнати ръце.

Те са приели съществено опасността от Бонев, че в случай че не го слагат отпред на листата, а по-късно не стане ръководител на СОС, ще се яви самичък на вота, както през 2019 година, и ще вземе 40 000 гласа. Ако обаче е лидер на общата листа, тези гласове ще са общи. И на Демократична България им олеква, има рационално пояснение, решението е законно, тежестта пада.

Хората всеобщо се заблуждават, че градът се ръководи от кмет. Градът се ръководи от Столичния общински съвет преди всичко . В Закона за локалната власт има мощни несъответствия и кметът нищо не може да направи без решение на СОС. Съветът не е еднолична институция и това основава заблуда, че кметът държи локалната власт. За съпоставяне: сходен дисбаланс няма сред Народното събрание и Министерския съвет. (Същият резултат имаме с президента.)

Съветът е повече скрита власт. Но той е действителната власт в града. И ръководителят му взе участие като медиатор във всевъзможни ad hoc обединения. Без него кметът е с вързани ръце. Всичко това прави тактиката на неявяване на Демократична България необяснима.

www.dnevnik.bg