Конете на Аспарух и крахът на българската икономика
„ След 1989 година стартира икономическо раздробяване във всички браншове на икономиката”. До този извод стига годишния отчет за 2017 година на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
Като доказателство в документа се ползва таблица, в която се съпоставя производството на „ значими за България продукти” през 1988 и 2015 година
Констатация, несъмнено, е сама по себе си вярна и, да, в немалка степен е разследване от директния конфликт с пазарната конкуренция, разяснява Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система.
От Българска академия на науките признават тясната специализация на стопанската система в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ, само че наподобява не вършат връзка сред изначалните недостатъци на този „ пазар” и последвалия конфликт с икономическата действителност. Най-просто казано, внезапно се оказа, че германците могат да вършат по-добри коли от българите, а японците – по-добри тв приемници.
Таблицата на Българска академия на науките въпреки всичко включва някои артикули, чието произвеждане през 2015 година надвишава това от 1988 година Такива са производството на електрическа енергия, както и на пшеницата и царевицата, където последните данни (за 2016 г.) демонстрират надлежно с 20% и 37% по-голям размер от този през 1988 година
Незнайно за какво обаче в таблицата не е включено производството на слънчоглед – 374 хиляди тона през 1988 година спрямо 1 699 хиляди т. през 2015 година и 1 838 хиляди т през 2016 година Това, повече от всичко друго, демонстрира по какъв метод са били дефинирани „ значимите за България производства” – т.е. значимите към 1988 година
Цветната металургия също е „ заобиколена”, макар че настоящото годишно произвеждане е на стойност близо 3 милиарда лева – т.е. е „ значима част” от стопанската система на страната. Производството на електролитна мед в България през 2015 година (230 хиляди т) е 4 пъти по-високо от това през 1988 година, а при алуминия разликата е близо 10 пъти в интерес на 2015 година Дори производството на олово (97 хиляди т) и цинк (75 хиляди т) резервират размерите си, като са надлежно с 4% и 8% по-ниски от тези през 1988 година
В таблицата на Българска академия на науките обаче участват редица тъжни констатации, като прекратеното произвеждане на автоматизирани телефонни централи. Не произвеждаме още радиоприемници, грамофони и магнетофони, въпреки по някаква причина те да не участват тук. Няма ги и 166-те хиляди пишещи машини създадени през 1988 година, които очевидно също не са били толкоз „ важни”, че да намерят своето място измежду определените артикули.
Удар понася и производството на цимент, което е спаднало от 5,4 млн. тона през 1988 година на 1,8 млн. тона през 2015 година, нищо че сред 2006 и 2008 година (по конюнктурни аргументи – т.е. връзка с действителността и взривът в строителството, а не с петилетката) то е съвсем сравнимо с това през 1988 година Кратък интернационален обзор демонстрира, че по последни данни Чехия също създава към три пъти по-малко цимент, в сравнение с през 1988 година Във Англия, Унгария и даже Русия спадът е близо два пъти. Ръст обаче има в Бразилия, освен това троен. Може би това е икономическият модел, водещ към разцвет?
Защо такива съпоставения са безумни? Икономиката в наши дни е ориентирана към браншове, чиито аналог мъчно ще намерим в таблиците от 1988 година Огромната част от добавената стойност в актуалните европейски стопански системи се генерира в бранша на услугите. България не е изключение. Достатъчно е да дадем образец с 5-те милиарда лева в ИТ бранша, само че за тази цел може да послужи и нещо друго – туризмът. Чуждестранните туристи, посетили България за отмора или работа през последните 12 месеца, за които има данни, са 7,03 млн. при 3,16 млн. за цялата 1988 година
Успешни образци съществуват даже в преработващата индустрия, стига да желаеме да ги потърсим. Например, през 2016 година България е произвела близо 1 млн. колела, което е 10 пъти повече в сравнение с създадените през 1988 година Съвсем скоро в България ще отворят първите фабрики за произвеждане на части и за самолети. Положителни са трендовете и в по-широкия бранш на производството на транспортни средства и елементи за тях. Между 2001 и 2016 година броят на наетите в този бранш нараства 3,6 на 22,6 хиляди души, а износът – от 44,5 на 1 379 млн. лева Относителният дял на бранша в общия експорт се покачва от 0,4% на 3,0%. Да, може да не сглобяваме по (точно) 15 хиляди Москвича годишно, само че пък и на българските водачи не им се постанова да чакат с години, до момента в който се снабдят с нова кола.
Всички тези съпоставения обаче са безумни, без значение дали стоката „ Х” се създава в пъти повече или по-малко през 1988 или 2015 година Теоретично, таблицата на Българска академия на науките щеше да наподобява „ доста по-добре”, в случай че младите българи вместо да си губят времето да създават софтуерни артикули, затваряха консерви. Може да звучи спекулативно, само че съвсем сигурно през 681 година броят на конете на глава от популацията е бил по-висок от този през 1988 година Причината надали е по-развитата стопанска система по времето на Аспарух. По същия метод, както овцете в страната през 1939 година са повече от тези през 1988 година, макар че популацията на страната е с над 2 млн. души по-малко. Икономиката се трансформира, време е и Българска академия на науките да се промени с нея, счита Явор Алексиев.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още забавни вести последвайте страницата ни в Instagram.
Като доказателство в документа се ползва таблица, в която се съпоставя производството на „ значими за България продукти” през 1988 и 2015 година
Констатация, несъмнено, е сама по себе си вярна и, да, в немалка степен е разследване от директния конфликт с пазарната конкуренция, разяснява Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система.
От Българска академия на науките признават тясната специализация на стопанската система в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ, само че наподобява не вършат връзка сред изначалните недостатъци на този „ пазар” и последвалия конфликт с икономическата действителност. Най-просто казано, внезапно се оказа, че германците могат да вършат по-добри коли от българите, а японците – по-добри тв приемници.
Таблицата на Българска академия на науките въпреки всичко включва някои артикули, чието произвеждане през 2015 година надвишава това от 1988 година Такива са производството на електрическа енергия, както и на пшеницата и царевицата, където последните данни (за 2016 г.) демонстрират надлежно с 20% и 37% по-голям размер от този през 1988 година
Незнайно за какво обаче в таблицата не е включено производството на слънчоглед – 374 хиляди тона през 1988 година спрямо 1 699 хиляди т. през 2015 година и 1 838 хиляди т през 2016 година Това, повече от всичко друго, демонстрира по какъв метод са били дефинирани „ значимите за България производства” – т.е. значимите към 1988 година
Цветната металургия също е „ заобиколена”, макар че настоящото годишно произвеждане е на стойност близо 3 милиарда лева – т.е. е „ значима част” от стопанската система на страната. Производството на електролитна мед в България през 2015 година (230 хиляди т) е 4 пъти по-високо от това през 1988 година, а при алуминия разликата е близо 10 пъти в интерес на 2015 година Дори производството на олово (97 хиляди т) и цинк (75 хиляди т) резервират размерите си, като са надлежно с 4% и 8% по-ниски от тези през 1988 година
В таблицата на Българска академия на науките обаче участват редица тъжни констатации, като прекратеното произвеждане на автоматизирани телефонни централи. Не произвеждаме още радиоприемници, грамофони и магнетофони, въпреки по някаква причина те да не участват тук. Няма ги и 166-те хиляди пишещи машини създадени през 1988 година, които очевидно също не са били толкоз „ важни”, че да намерят своето място измежду определените артикули.
Удар понася и производството на цимент, което е спаднало от 5,4 млн. тона през 1988 година на 1,8 млн. тона през 2015 година, нищо че сред 2006 и 2008 година (по конюнктурни аргументи – т.е. връзка с действителността и взривът в строителството, а не с петилетката) то е съвсем сравнимо с това през 1988 година Кратък интернационален обзор демонстрира, че по последни данни Чехия също създава към три пъти по-малко цимент, в сравнение с през 1988 година Във Англия, Унгария и даже Русия спадът е близо два пъти. Ръст обаче има в Бразилия, освен това троен. Може би това е икономическият модел, водещ към разцвет?
Защо такива съпоставения са безумни? Икономиката в наши дни е ориентирана към браншове, чиито аналог мъчно ще намерим в таблиците от 1988 година Огромната част от добавената стойност в актуалните европейски стопански системи се генерира в бранша на услугите. България не е изключение. Достатъчно е да дадем образец с 5-те милиарда лева в ИТ бранша, само че за тази цел може да послужи и нещо друго – туризмът. Чуждестранните туристи, посетили България за отмора или работа през последните 12 месеца, за които има данни, са 7,03 млн. при 3,16 млн. за цялата 1988 година
Успешни образци съществуват даже в преработващата индустрия, стига да желаеме да ги потърсим. Например, през 2016 година България е произвела близо 1 млн. колела, което е 10 пъти повече в сравнение с създадените през 1988 година Съвсем скоро в България ще отворят първите фабрики за произвеждане на части и за самолети. Положителни са трендовете и в по-широкия бранш на производството на транспортни средства и елементи за тях. Между 2001 и 2016 година броят на наетите в този бранш нараства 3,6 на 22,6 хиляди души, а износът – от 44,5 на 1 379 млн. лева Относителният дял на бранша в общия експорт се покачва от 0,4% на 3,0%. Да, може да не сглобяваме по (точно) 15 хиляди Москвича годишно, само че пък и на българските водачи не им се постанова да чакат с години, до момента в който се снабдят с нова кола.
Всички тези съпоставения обаче са безумни, без значение дали стоката „ Х” се създава в пъти повече или по-малко през 1988 или 2015 година Теоретично, таблицата на Българска академия на науките щеше да наподобява „ доста по-добре”, в случай че младите българи вместо да си губят времето да създават софтуерни артикули, затваряха консерви. Може да звучи спекулативно, само че съвсем сигурно през 681 година броят на конете на глава от популацията е бил по-висок от този през 1988 година Причината надали е по-развитата стопанска система по времето на Аспарух. По същия метод, както овцете в страната през 1939 година са повече от тези през 1988 година, макар че популацията на страната е с над 2 млн. души по-малко. Икономиката се трансформира, време е и Българска академия на науките да се промени с нея, счита Явор Алексиев.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още забавни вести последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ