111 години Славия!
Славия отбелязва 111 години от основаването на клуба. " Бялата " приказка стартира на 10 април 1913 година след обединяването на състезателен клуб Ботев (1909) и гимнастическо сдружение Развитие (1910). През годините отборът носи имената: Славия’45 (1945-1946), Строител ” (1949-1950), Ударник (1951-1957) и ЖСК-Славия (1968-1971). За пръв ръководител е определен Димитър Благоев (Пальо).
„ Белите “ са най-успелия и титулуван български клуб до края на Втората международна война и дружно с Левски един от двата най-популярни в София и страната. За 111-годишното си към този момент битие Славия съумява да стане 7 пъти първенец на България и печели 8 пъти националната купа. Тимът от " Овча купел " е първият български тим достигнал полуфинал в Европа на 8 март 1967 година, когато " белите " отстраняват на 1/4-финалите Сервет Женева. Това става след победа с 3:0 и загуба в първия мач с 0:1. На полуфиналите те отпадат след две загуби от шотландския гранд Глазгоу Рейнджърс с по 0:1.
Четирима играчи на Славия са избирани за Футболист №1 на година в България. Това са легендите на " белите " - Александър Шаламанов (Шами) – 1963 и 1966 година, Симеон Симеонов (Мони) – 1968 година, Божидар Григоров (Боби Григ) – 1976 година и Андрей Желязков (Жужо) – 1980 година
Жужо, който в следствие играе във Фейенорд с великия Йохан Кройф, е и състезателят с най-вече мачове (338) и най-вече голове за отбора.
Последният огромен триумф на Славия е Златният дубъл през 1996 година
Тогава играчите на „ белите ” водени от Стоян Коцев сбъдват фантазията на генерации последователи и се окичват с купата, написа формалният уебсайт на клуба. В добавка славистите печелят и националната купа. Правят го безапелационно. В началото на сезона, никой не поставя в сметките си „ белите ”, а и те потеглят мъчно - с две загуби в първите три кръга, само че последователно тимът набра скорост и се намесва в борбата за челните места. На полусезона съставът дели трета четвърта позиция и изостава на цели 5 точки от върха. Грешни стъпки при започване на пролетния дял на лидера Левски и безпогрешни изяви на славистите водят до това, тим и почитатели да мечтаят за освен това от продобиване на медали. Селекцията на Славия няма слаб пост, а и взаимозаменяемостта сред играчите, както и мощният колектив, с който отбора разполага са гаранция за победи. Така е записана серия от 16 следващи срещи без загуба през сезона и след три гросмайсторски ремита в заключителните мачове се стигна и до купата! Един изцяло подобаващ триумф, дело на целия състав и на управлението на клуба, подсигурило всичко належащо за преследването и постигането на заветната цел на славистите! Междувременно в конкуренцията за националната купа съставът на Славия преодолява тим след тим. За да пристигна финалът на 1 май с най-стария състезателен противник Левски. Славистите повеждат в резултата, а 12-13 минути преди края, противникът напусна терена по команда на тогавашния си необут Томас Лафчис. Купата е „ бяла ”. Записан е златен дубъл!
В състава личат имената на футболисти като Наско Сираков, Стоян Ацаров, Здравко Здравков, Атанас Киров, Мариус Уруков, Владимир Иванов-Фугата, Кирил Качаманов, Стефан Колев, Владко Шаламанов и други
В момента Славия е надалеч от най-хубавите си времена. " Бялата " приказка обаче по един или различен метод продължава, а почитателите са в очакване на нови радостни мигове.
„ Белите “ са най-успелия и титулуван български клуб до края на Втората международна война и дружно с Левски един от двата най-популярни в София и страната. За 111-годишното си към този момент битие Славия съумява да стане 7 пъти първенец на България и печели 8 пъти националната купа. Тимът от " Овча купел " е първият български тим достигнал полуфинал в Европа на 8 март 1967 година, когато " белите " отстраняват на 1/4-финалите Сервет Женева. Това става след победа с 3:0 и загуба в първия мач с 0:1. На полуфиналите те отпадат след две загуби от шотландския гранд Глазгоу Рейнджърс с по 0:1.
Четирима играчи на Славия са избирани за Футболист №1 на година в България. Това са легендите на " белите " - Александър Шаламанов (Шами) – 1963 и 1966 година, Симеон Симеонов (Мони) – 1968 година, Божидар Григоров (Боби Григ) – 1976 година и Андрей Желязков (Жужо) – 1980 година
Жужо, който в следствие играе във Фейенорд с великия Йохан Кройф, е и състезателят с най-вече мачове (338) и най-вече голове за отбора.
Последният огромен триумф на Славия е Златният дубъл през 1996 година
Тогава играчите на „ белите ” водени от Стоян Коцев сбъдват фантазията на генерации последователи и се окичват с купата, написа формалният уебсайт на клуба. В добавка славистите печелят и националната купа. Правят го безапелационно. В началото на сезона, никой не поставя в сметките си „ белите ”, а и те потеглят мъчно - с две загуби в първите три кръга, само че последователно тимът набра скорост и се намесва в борбата за челните места. На полусезона съставът дели трета четвърта позиция и изостава на цели 5 точки от върха. Грешни стъпки при започване на пролетния дял на лидера Левски и безпогрешни изяви на славистите водят до това, тим и почитатели да мечтаят за освен това от продобиване на медали. Селекцията на Славия няма слаб пост, а и взаимозаменяемостта сред играчите, както и мощният колектив, с който отбора разполага са гаранция за победи. Така е записана серия от 16 следващи срещи без загуба през сезона и след три гросмайсторски ремита в заключителните мачове се стигна и до купата! Един изцяло подобаващ триумф, дело на целия състав и на управлението на клуба, подсигурило всичко належащо за преследването и постигането на заветната цел на славистите! Междувременно в конкуренцията за националната купа съставът на Славия преодолява тим след тим. За да пристигна финалът на 1 май с най-стария състезателен противник Левски. Славистите повеждат в резултата, а 12-13 минути преди края, противникът напусна терена по команда на тогавашния си необут Томас Лафчис. Купата е „ бяла ”. Записан е златен дубъл!
В състава личат имената на футболисти като Наско Сираков, Стоян Ацаров, Здравко Здравков, Атанас Киров, Мариус Уруков, Владимир Иванов-Фугата, Кирил Качаманов, Стефан Колев, Владко Шаламанов и други
В момента Славия е надалеч от най-хубавите си времена. " Бялата " приказка обаче по един или различен метод продължава, а почитателите са в очакване на нови радостни мигове.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ