Славчо Нейков: Проблем с огромно социално значение беше оповестен по време на инициатива на Сергей Станишев
Славчо Нейков, ръководителят на УС на Института за енергиен мениджмънт, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия към този момент е Славчо Нейков – ръководителят на УС на Института за енергиен мениджмънт. Здравейте, господин Нейков.
Здравейте. Благодаря за поканата.
Какво съгласно вас е положението през днешния ден на националната енергийна политика, на фона на политическата рецесия в България?
Oт позиция на стратегическата рамка, положението е обезпокоително, да не кажа, че е трагично, тъй като има доста открити въпроси, които изискват стратегическа визия. Ще ви дам единствено няколко образеца. Тук можем да причислим несъмнено въпроса за развиването на нуклеарната енергетика, въпроса за последователното извеждане от употреба на въглищните мощности, с това с какво ще бъдат сменени. Въпросът е обвързван и с развиването на електроенергийния пазар особено. Има и други, тъй че от стратегическа позиция има доста основни проблеми. От позиция на законодателството има законодателство особено на равнище закон, което е обвързвано с работа на Народното събрание, и там казусът се свежда до това, че ние просто нямаме доста дълго време парламент, а има редица открити въпроси, които изискват несъмнено неговата интервенция. Първото нещо, което е – има няколко решения на Народното събрание, които по статут са наложителни за всички институции и лица, които се отнасят, които би трябвало да бъдат ревизирани. И тук още веднъж ще изтъквам такива решения, които се отнасят до развиването на нуклеарната енергетика. Знаете, че има едно решение, което беше обвързвано с въглищните централи. Те би трябвало да бъдат преоценени. А в същото време има и закони, които би трябвало да бъдат погледнати. Аз мога незабавно да дам образец с нуждата от формулировка на понятието " енергийна беднотия “, което би трябвало да влезе в закон.
Знаем, че в действителност България е на финалния стадий от приемането на публична формулировка за енергийна беднотия.
Точно по този начин. Има създадена формулировка. Там казусът е, че с изключение на изменението в закона, по-късно би трябвало да бъде призната и една разпоредба. Има план на разпоредба, само че първо би трябвало да бъде признат съответният текст в закона. Така че аз единствено изреждам няколко неща. Списъкът е много по-дълъг в това отношение. Още повече че редом с това, до момента в който ние нямаме парламент и нямаме постоянно държавно управление, настъпват промени в европейското законодателство, които също би трябвало да бъдат отразявани. Така че откровено се надяваме Народното събрание да проработи оптимално бързо и да имаме постоянно държавно управление, с цел да може целият този законодателен развой да бъде извървян. Но хубавото е, че има една позитивна страна, която не е по никакъв начин за подценяване – като цяло фактическото положение на енергийния бранш е доста положително. Ние имахме една безпроблемна зима и за жителите, и за бизнеса. Цената на природния газ пада, нямаме никакви проблеми от позиция на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, с газ. Има някои тематики, които са свързани с петрола, които би трябвало да бъдат преоценени, само че като цяло секторът е в положително положение. И това се дължи до доста огромна степен на бизнеса – и на държавния, и на частния бизнес, и също по този начин на отличната работа на енергийния регулатор, и на служебното държавно управление.
Г-н Нейков, желая да се върнем още веднъж на дефиницията за енергийна беднотия в България. Ако ми позволите да ви попитам, съгласно вас какво тъкмо би трябвало да съдържа тя?
Аз незабавно желая да подчертая едно доста значимо събитие – терминът " енергийна беднотия “ насочва естествено вниманието към енергийния бранш, само че в действителност става дума за едно обществено разбиране. Енергийната беднотия не е енергийна категория, тя е обществена категория, тъй като става дума по-скоро за подоходна беднотия. И в действителност задачата на въвеждане на тази формулировка, за която приказваме от доста време, е да се сътвори една съответна, съответстваща на актуалните разбирания и на актуалното развиване рамка, на база на която да бъдат подпомагани тези, които имат проблеми с покриване на своите сметки за енергетиката. Но желая да подчертая, че проблемите, които те имат, са свързани не толкоз с цените на електрическата енергия или на газа, а по-скоро с това, че те имат ниски приходи. И от такава позиция, понятието за енергийна беднотия се свързва, отново наблягам, с ниските приходи, а не с цените на съответните енергоресурси. Искам да напомня, че към 1 декември предходната година, 2022 година, когато беше извършен едни доста огромен конгрес в България по самодейност на…
Сергей Станишев.
Да, на Сергей Станишев, тогава излезе публична информация в границите на едно изследване на Българската академия на науките, според което застрашените от енергийна беднотия лица в България са повече от 2,8 милиона души. Това на процедура е към 40% от действително живеещото население в страната. Т.е. казусът е с голямо обществено значение.
Г-н Нейков, ще си поговорим още малко и за това, за ограниченията в енергийния бранш, които би трябвало да са свързани, несъмнено, и с смяна в подоходната политика в тази връзка.
Това, което съгласно мен би трябвало да стане преди всичко, е да се структурира една цялостна визия за по-нататъшното развиване на бранша в стратегически проект. Служебното държавно управление направи една значима стъпка в това отношение, която беше значително подложена на критика, съгласно мен безпричинно. То приготви една визия за развиване на електроенергийния бранш, само че в действителност ние имаме потребност от Национална енергийна тактика, която да обхване и другите секторни политики във връзка с природния газ и във връзка с въглищата, където е един от огромните въпроси, и във връзка с топлофикациите, ограниченията, свързани с подкрепяне на енергийната успеваемост.
Нека да не забравяме, че енергийният пазар доста внезапно се трансформира в посока на това, че мястото на произвеждане на електрическа енергия особено се приближава от ден на ден до мястото на ползване. Виждаме го в големия взрив на ВЕИ мощности. Но тук желая да споделя с вас един абсурд, да вземем за пример, който има потребност тъкмо от стратегически взор, подплатен и със надлежно законодателство. В момента има повече от 30 000 мегавата нови ВЕИ мощности, които чакат присъединение, а това присъединение мъчно може да бъде осъществено, просто тъй като електроенергийните мрежи не могат да поемат тези мощности. И от такава позиция е нужна доста по-целенасочена политика на страната за развиване на електроенергийните мрежи, както тези на Електроенергийния систематичен оператор, по този начин и на електроразпределителните сдружения, тези, които назоваваме в разговорния език ЕРП-та.
Бяха подхванати някои стъпки в това отношение, само че тази политика би трябвало доста по-бързо да бъде задвижена напред. На второ място това, което бих подчертал, е доста съществено превръщане на внимание на тематиката за въглищата. Вие знаете, че съгласно Плана за възобновяване и резистентност и съгласно някои експлицитни нормативни условия на Европейския съюз, които България е приела, е нужна проверка на бъдещето на въглищните ни мощности. Този проблем се подценява и в случай че предходната година тези ТЕЦ-ове, които работеха на въглища, бяха всичките на голяма облага заради конюнктурата с цената на тока, тази година това към този момент не е по този начин и наклонността е за смяна в това отношение. Така че доста бързо би трябвало да се реши какъв ще бъде методът. Да не забравяме също по този начин, че следващата година, през 2024 година, изтича един от дълготрайните контракти с една от американските централи, а другият контракт изтича през 2026 година Става дума за 18% от тока на страната, който се създава от тези централи. Собствениците ще решат какво да вършат с тях, само че би трябвало да е ясна и държавната политика, държавната позиция в това отношение – нещо, което към момента липсва.
Г-н Нейков, а вие имате ли предложение какъв би трябвало да бъде методът?
Ние сме изразявали неведнъж освен наши оферти, ние сме изразявали и виждане на хората по места. В рамките на по-малко от 6 месеца организирахме няколко събития, отдадени на въпроса за зеления преход и въглищата, за електроенергийните мрежи, за петрола и газа и аз персонално изпратих с писмо на служебния министър председател обобщенията в това отношение, какво мислят хората, какво мисли бизнесът, какво мислят синдикатите. Но в последна сметка въпросът е на решение на държавно управление и на парламент. Но като цяло това, което съгласно мен би трябвало да се вземе поради, е, че действителностите в енергийния бранш се трансформират доста бързо и страната не би трябвало да стои встрани посредством своите институции, с цел да не изпаднем в състояние, в което къщата от карти ще се срути внезапно и доста хора ще бъдат директно наранени, ще бъде наранена и национаАЕЦ " Белене “ от 7 години – наблягам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откогато те са доставени, и повече от 10 години, откогато са създадени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори._лната стопанска система. Един различен въпрос, който стои на напред във времето, който също изисква доста бързо решение, за което също сме изразявали виждане, това е въпросът за нуклеарната енергетика. Ние имаме на площадката на АЕЦ " Белене “ от 7 години – наблягам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откогато те са доставени, и повече от 10 години, откогато са създадени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори . Има визии на обособени специалисти – едни споделят да се строи, други споделят да не се строи, само че всичко това изисква ясна икономическа аргументация. Така че първото нещо, което би трябвало да се направи съгласно нас и това сме го предложили, е преоценка на трендовете в развиването на пазара и икономическа оценка на другите разновидности, тъй като оттук насетне със обществени заклинания и с общи пожелания няма да стане. Необходима е ясна икономическа картина за действителностите в това отношение, тъй като става дума за доста пари.
Точно по този начин. България би трябвало да реши какво ще прави с двата реактора за АЕЦ " Белене “, които костват над 1 милиард лв..
1,4 милиарда бяха, когато ги платихме. А те имат през това време разноски по поддръжка, по консервация, има защита и така нататък Т.е. тези суми се натрупат, по този начин да се каже, ние нямаме никаква визия в това отношение. По отношение на централите, на въглищните централи, има няколко хрумвания, които бяха стартирани, в това число и в границите на доста съществени изследвания, само че като цяло наклонността е такава, че би трябвало да се гледа с един реален взор за това, че въглищата последователно си отиват и те си отиват не тъй като някой в Брюксел е споделил това или тъй като някой в България желае това, те си отиват просто тъй като доста мъчно ще устоят на конкуренцията на другите източници на сила. И това би трябвало да се възнамерява. Не става въпрос за на следващия ден, само че това би трябвало да се огледа реалистично. А подобен реален взор няколко пъти го предлагаме. Между другото, оферират го и синдикатите, оферират го и неправителственият бранш, бизнес асоциации. Така че визии има, само че казусът е, че липсва цялостна държавна политика, а по закон, наблягам, по закон тази политика се образува посредством енергийната тактика, която се изготвя от министъра на енергетиката, утвърждава се от държавното управление, само че се утвърждава от Народното събрание. Така че отново стигаме до държавните институции, които за жалост, изключително Народното събрание го няма никакъв.
Да, бих желала да обсъдим с вас още нещо любопитно. До 30 април тази година Европейската комисия и страните членки са упълномощени, знаете, да извършат обзор на правилник на Съвета от 6 октомври 2022 година С този правилник бяха въведени редица изключителни ограничения за справяне с високите цени на силата, в това число и използването на тавани на инфрамаргиналните доходи на пазара на електрическата енергия. Разкажете ни малко повече за това.
Както вие казахте, това е една краткотрайна мярка. Всъщност Европейският съюз посредством своите институти, особено Европейската комисия сътвори правна рамка, която е общовалидна за всички страни, макар че и страните членки имат свои пълномощия в тази рамка, надлежно за справяне с рецесията. И аз, почтено да ви кажа, доста се веселя, е наближава краят на този интервал. Причината за това, че съм удовлетворен за тази развръзка, е обвързвана с обстоятелството, че това са първо изключителни ограничения, които са на ръба на пазарните, а енергийният бранш по своята същина е пазарен бранш, той не е обществен, не е бранш, който разчита по принцип на държавни помощи. И от такава позиция е добре, че към този момент излизаме от тази обстановка. Проблемът, който породи в България и който породи известно неодобрение измежду бизнеса, тъй като тези ограничения са ориентирани главно към бизнеса, беше обвързван с това, че както се споделя, доста постоянно се раздаваха пари на калпак. И в действителност от позиция на този уравниловъчен метод, естествено, че имаше представители на бизнеса, които се усещаха незадоволително обезпечени, и такива, за които се счита, че получават подкрепяне, макар че действително нямат потребност от него. Пак споделям, това, което е значимо, е, че ние в последна сметка излизаме от този интервал, освен в България, а изобщо в границите на Европейския съюз, в една релативно добра цялостна обстановка на енергийния бранш, тъй като аз постоянно съм казвал, че в региона на енергетиката ние в Европейския съюз споделяме общи цели, само че имаме самостоятелни проблеми. И популярност богу, в България в последна сметка, като теглим чертата, тези проблеми не бяха толкоз доста. Те бяха по-скоро от оперативно естество. Тези, които трябваше да бъдат подкрепени, бяха подкрепени. Пак споделям, имаше и такива, които не бяха изключително удовлетворени, и такива, които са по-доволни, само че в последна сметка, резултатът е добър.
Така че в умозаключение, за България – наблягам, не за Европейския съюз, аз персонално считам, че този правилник изигра своята позитивна роля и което е най-важното – натрупахме в народен мащаб и някакъв опит. Дано да не ни се постанова отново сходна обстановка, само че видяхме по какъв начин работи и системата и видяхме какво не работи добре в нея. Важното е обаче, че нещата потеглят към този момент на оправяне, на изцяло оправяне и да се върнем към естественото пазарно русло, в което би трябвало да работи енергийният бранш.
Към енергийната дипломация, нали по този начин?
Точно по този начин, енергийната дипломация. Между другото, има доста място за енергийна дипломация. Аз персонално показвам в последно време мнение, че в границите на енергийната дипломация от ден на ден има място за енергиен шовинизъм, в което няма нищо неприятно. Това е да си отстояваме по-силно съответните национални ползи и в случай че би трябвало, даже да се борим за това да се трансформират правила. Ние, апропо, имахме подобен образец наскоро. Ако си спомняте, имаше опит в границите на Европейския съюз да се наложат наказания във връзка с Русия, в това число по отношение на нуклеарното гориво, и от българската страна имаше доста сериозна и добре обоснована опозиция в това отношение и в последна сметка, както заради нашата позиция, по този начин и заради позицията на още две страни, тези наказания в това отношение не бяха признати.
На директната ни телефонна линия към този момент е Славчо Нейков – ръководителят на УС на Института за енергиен мениджмънт. Здравейте, господин Нейков.
Здравейте. Благодаря за поканата.
Какво съгласно вас е положението през днешния ден на националната енергийна политика, на фона на политическата рецесия в България?
Oт позиция на стратегическата рамка, положението е обезпокоително, да не кажа, че е трагично, тъй като има доста открити въпроси, които изискват стратегическа визия. Ще ви дам единствено няколко образеца. Тук можем да причислим несъмнено въпроса за развиването на нуклеарната енергетика, въпроса за последователното извеждане от употреба на въглищните мощности, с това с какво ще бъдат сменени. Въпросът е обвързван и с развиването на електроенергийния пазар особено. Има и други, тъй че от стратегическа позиция има доста основни проблеми. От позиция на законодателството има законодателство особено на равнище закон, което е обвързвано с работа на Народното събрание, и там казусът се свежда до това, че ние просто нямаме доста дълго време парламент, а има редица открити въпроси, които изискват несъмнено неговата интервенция. Първото нещо, което е – има няколко решения на Народното събрание, които по статут са наложителни за всички институции и лица, които се отнасят, които би трябвало да бъдат ревизирани. И тук още веднъж ще изтъквам такива решения, които се отнасят до развиването на нуклеарната енергетика. Знаете, че има едно решение, което беше обвързвано с въглищните централи. Те би трябвало да бъдат преоценени. А в същото време има и закони, които би трябвало да бъдат погледнати. Аз мога незабавно да дам образец с нуждата от формулировка на понятието " енергийна беднотия “, което би трябвало да влезе в закон.
Знаем, че в действителност България е на финалния стадий от приемането на публична формулировка за енергийна беднотия.
Точно по този начин. Има създадена формулировка. Там казусът е, че с изключение на изменението в закона, по-късно би трябвало да бъде призната и една разпоредба. Има план на разпоредба, само че първо би трябвало да бъде признат съответният текст в закона. Така че аз единствено изреждам няколко неща. Списъкът е много по-дълъг в това отношение. Още повече че редом с това, до момента в който ние нямаме парламент и нямаме постоянно държавно управление, настъпват промени в европейското законодателство, които също би трябвало да бъдат отразявани. Така че откровено се надяваме Народното събрание да проработи оптимално бързо и да имаме постоянно държавно управление, с цел да може целият този законодателен развой да бъде извървян. Но хубавото е, че има една позитивна страна, която не е по никакъв начин за подценяване – като цяло фактическото положение на енергийния бранш е доста положително. Ние имахме една безпроблемна зима и за жителите, и за бизнеса. Цената на природния газ пада, нямаме никакви проблеми от позиция на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, с газ. Има някои тематики, които са свързани с петрола, които би трябвало да бъдат преоценени, само че като цяло секторът е в положително положение. И това се дължи до доста огромна степен на бизнеса – и на държавния, и на частния бизнес, и също по този начин на отличната работа на енергийния регулатор, и на служебното държавно управление.
Г-н Нейков, желая да се върнем още веднъж на дефиницията за енергийна беднотия в България. Ако ми позволите да ви попитам, съгласно вас какво тъкмо би трябвало да съдържа тя?
Аз незабавно желая да подчертая едно доста значимо събитие – терминът " енергийна беднотия “ насочва естествено вниманието към енергийния бранш, само че в действителност става дума за едно обществено разбиране. Енергийната беднотия не е енергийна категория, тя е обществена категория, тъй като става дума по-скоро за подоходна беднотия. И в действителност задачата на въвеждане на тази формулировка, за която приказваме от доста време, е да се сътвори една съответна, съответстваща на актуалните разбирания и на актуалното развиване рамка, на база на която да бъдат подпомагани тези, които имат проблеми с покриване на своите сметки за енергетиката. Но желая да подчертая, че проблемите, които те имат, са свързани не толкоз с цените на електрическата енергия или на газа, а по-скоро с това, че те имат ниски приходи. И от такава позиция, понятието за енергийна беднотия се свързва, отново наблягам, с ниските приходи, а не с цените на съответните енергоресурси. Искам да напомня, че към 1 декември предходната година, 2022 година, когато беше извършен едни доста огромен конгрес в България по самодейност на…
Сергей Станишев.
Да, на Сергей Станишев, тогава излезе публична информация в границите на едно изследване на Българската академия на науките, според което застрашените от енергийна беднотия лица в България са повече от 2,8 милиона души. Това на процедура е към 40% от действително живеещото население в страната. Т.е. казусът е с голямо обществено значение.
Г-н Нейков, ще си поговорим още малко и за това, за ограниченията в енергийния бранш, които би трябвало да са свързани, несъмнено, и с смяна в подоходната политика в тази връзка.
Това, което съгласно мен би трябвало да стане преди всичко, е да се структурира една цялостна визия за по-нататъшното развиване на бранша в стратегически проект. Служебното държавно управление направи една значима стъпка в това отношение, която беше значително подложена на критика, съгласно мен безпричинно. То приготви една визия за развиване на електроенергийния бранш, само че в действителност ние имаме потребност от Национална енергийна тактика, която да обхване и другите секторни политики във връзка с природния газ и във връзка с въглищата, където е един от огромните въпроси, и във връзка с топлофикациите, ограниченията, свързани с подкрепяне на енергийната успеваемост.
Нека да не забравяме, че енергийният пазар доста внезапно се трансформира в посока на това, че мястото на произвеждане на електрическа енергия особено се приближава от ден на ден до мястото на ползване. Виждаме го в големия взрив на ВЕИ мощности. Но тук желая да споделя с вас един абсурд, да вземем за пример, който има потребност тъкмо от стратегически взор, подплатен и със надлежно законодателство. В момента има повече от 30 000 мегавата нови ВЕИ мощности, които чакат присъединение, а това присъединение мъчно може да бъде осъществено, просто тъй като електроенергийните мрежи не могат да поемат тези мощности. И от такава позиция е нужна доста по-целенасочена политика на страната за развиване на електроенергийните мрежи, както тези на Електроенергийния систематичен оператор, по този начин и на електроразпределителните сдружения, тези, които назоваваме в разговорния език ЕРП-та.
Бяха подхванати някои стъпки в това отношение, само че тази политика би трябвало доста по-бързо да бъде задвижена напред. На второ място това, което бих подчертал, е доста съществено превръщане на внимание на тематиката за въглищата. Вие знаете, че съгласно Плана за възобновяване и резистентност и съгласно някои експлицитни нормативни условия на Европейския съюз, които България е приела, е нужна проверка на бъдещето на въглищните ни мощности. Този проблем се подценява и в случай че предходната година тези ТЕЦ-ове, които работеха на въглища, бяха всичките на голяма облага заради конюнктурата с цената на тока, тази година това към този момент не е по този начин и наклонността е за смяна в това отношение. Така че доста бързо би трябвало да се реши какъв ще бъде методът. Да не забравяме също по този начин, че следващата година, през 2024 година, изтича един от дълготрайните контракти с една от американските централи, а другият контракт изтича през 2026 година Става дума за 18% от тока на страната, който се създава от тези централи. Собствениците ще решат какво да вършат с тях, само че би трябвало да е ясна и държавната политика, държавната позиция в това отношение – нещо, което към момента липсва.
Г-н Нейков, а вие имате ли предложение какъв би трябвало да бъде методът?
Ние сме изразявали неведнъж освен наши оферти, ние сме изразявали и виждане на хората по места. В рамките на по-малко от 6 месеца организирахме няколко събития, отдадени на въпроса за зеления преход и въглищата, за електроенергийните мрежи, за петрола и газа и аз персонално изпратих с писмо на служебния министър председател обобщенията в това отношение, какво мислят хората, какво мисли бизнесът, какво мислят синдикатите. Но в последна сметка въпросът е на решение на държавно управление и на парламент. Но като цяло това, което съгласно мен би трябвало да се вземе поради, е, че действителностите в енергийния бранш се трансформират доста бързо и страната не би трябвало да стои встрани посредством своите институции, с цел да не изпаднем в състояние, в което къщата от карти ще се срути внезапно и доста хора ще бъдат директно наранени, ще бъде наранена и национаАЕЦ " Белене “ от 7 години – наблягам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откогато те са доставени, и повече от 10 години, откогато са създадени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори._лната стопанска система. Един различен въпрос, който стои на напред във времето, който също изисква доста бързо решение, за което също сме изразявали виждане, това е въпросът за нуклеарната енергетика. Ние имаме на площадката на АЕЦ " Белене “ от 7 години – наблягам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откогато те са доставени, и повече от 10 години, откогато са създадени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори . Има визии на обособени специалисти – едни споделят да се строи, други споделят да не се строи, само че всичко това изисква ясна икономическа аргументация. Така че първото нещо, което би трябвало да се направи съгласно нас и това сме го предложили, е преоценка на трендовете в развиването на пазара и икономическа оценка на другите разновидности, тъй като оттук насетне със обществени заклинания и с общи пожелания няма да стане. Необходима е ясна икономическа картина за действителностите в това отношение, тъй като става дума за доста пари.
Точно по този начин. България би трябвало да реши какво ще прави с двата реактора за АЕЦ " Белене “, които костват над 1 милиард лв..
1,4 милиарда бяха, когато ги платихме. А те имат през това време разноски по поддръжка, по консервация, има защита и така нататък Т.е. тези суми се натрупат, по този начин да се каже, ние нямаме никаква визия в това отношение. По отношение на централите, на въглищните централи, има няколко хрумвания, които бяха стартирани, в това число и в границите на доста съществени изследвания, само че като цяло наклонността е такава, че би трябвало да се гледа с един реален взор за това, че въглищата последователно си отиват и те си отиват не тъй като някой в Брюксел е споделил това или тъй като някой в България желае това, те си отиват просто тъй като доста мъчно ще устоят на конкуренцията на другите източници на сила. И това би трябвало да се възнамерява. Не става въпрос за на следващия ден, само че това би трябвало да се огледа реалистично. А подобен реален взор няколко пъти го предлагаме. Между другото, оферират го и синдикатите, оферират го и неправителственият бранш, бизнес асоциации. Така че визии има, само че казусът е, че липсва цялостна държавна политика, а по закон, наблягам, по закон тази политика се образува посредством енергийната тактика, която се изготвя от министъра на енергетиката, утвърждава се от държавното управление, само че се утвърждава от Народното събрание. Така че отново стигаме до държавните институции, които за жалост, изключително Народното събрание го няма никакъв.
Да, бих желала да обсъдим с вас още нещо любопитно. До 30 април тази година Европейската комисия и страните членки са упълномощени, знаете, да извършат обзор на правилник на Съвета от 6 октомври 2022 година С този правилник бяха въведени редица изключителни ограничения за справяне с високите цени на силата, в това число и използването на тавани на инфрамаргиналните доходи на пазара на електрическата енергия. Разкажете ни малко повече за това.
Както вие казахте, това е една краткотрайна мярка. Всъщност Европейският съюз посредством своите институти, особено Европейската комисия сътвори правна рамка, която е общовалидна за всички страни, макар че и страните членки имат свои пълномощия в тази рамка, надлежно за справяне с рецесията. И аз, почтено да ви кажа, доста се веселя, е наближава краят на този интервал. Причината за това, че съм удовлетворен за тази развръзка, е обвързвана с обстоятелството, че това са първо изключителни ограничения, които са на ръба на пазарните, а енергийният бранш по своята същина е пазарен бранш, той не е обществен, не е бранш, който разчита по принцип на държавни помощи. И от такава позиция е добре, че към този момент излизаме от тази обстановка. Проблемът, който породи в България и който породи известно неодобрение измежду бизнеса, тъй като тези ограничения са ориентирани главно към бизнеса, беше обвързван с това, че както се споделя, доста постоянно се раздаваха пари на калпак. И в действителност от позиция на този уравниловъчен метод, естествено, че имаше представители на бизнеса, които се усещаха незадоволително обезпечени, и такива, за които се счита, че получават подкрепяне, макар че действително нямат потребност от него. Пак споделям, това, което е значимо, е, че ние в последна сметка излизаме от този интервал, освен в България, а изобщо в границите на Европейския съюз, в една релативно добра цялостна обстановка на енергийния бранш, тъй като аз постоянно съм казвал, че в региона на енергетиката ние в Европейския съюз споделяме общи цели, само че имаме самостоятелни проблеми. И популярност богу, в България в последна сметка, като теглим чертата, тези проблеми не бяха толкоз доста. Те бяха по-скоро от оперативно естество. Тези, които трябваше да бъдат подкрепени, бяха подкрепени. Пак споделям, имаше и такива, които не бяха изключително удовлетворени, и такива, които са по-доволни, само че в последна сметка, резултатът е добър.
Така че в умозаключение, за България – наблягам, не за Европейския съюз, аз персонално считам, че този правилник изигра своята позитивна роля и което е най-важното – натрупахме в народен мащаб и някакъв опит. Дано да не ни се постанова отново сходна обстановка, само че видяхме по какъв начин работи и системата и видяхме какво не работи добре в нея. Важното е обаче, че нещата потеглят към този момент на оправяне, на изцяло оправяне и да се върнем към естественото пазарно русло, в което би трябвало да работи енергийният бранш.
Към енергийната дипломация, нали по този начин?
Точно по този начин, енергийната дипломация. Между другото, има доста място за енергийна дипломация. Аз персонално показвам в последно време мнение, че в границите на енергийната дипломация от ден на ден има място за енергиен шовинизъм, в което няма нищо неприятно. Това е да си отстояваме по-силно съответните национални ползи и в случай че би трябвало, даже да се борим за това да се трансформират правила. Ние, апропо, имахме подобен образец наскоро. Ако си спомняте, имаше опит в границите на Европейския съюз да се наложат наказания във връзка с Русия, в това число по отношение на нуклеарното гориво, и от българската страна имаше доста сериозна и добре обоснована опозиция в това отношение и в последна сметка, както заради нашата позиция, по този начин и заради позицията на още две страни, тези наказания в това отношение не бяха признати.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ