Скучната парламентарна атмосфера около все по-яловите опити на политиците да

Скучната парламентарна атмосфера към все по-яловите опити на политиците да конструират ръководещо болшинство бе раздвижена от опита на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев да влезе под светлината на прожекторите. 

Началникът на вътрешното ведомство си разреши от най-високата естрада в страната да влезе в ролята на кръчмарски анализатор, размахващ прочетените в обществените мрежи и уеб страниците за подправени вести теории на конспирацията. 

Всъщност работата на вътрешния министър надалеч не е да се прави на конспиратор и анализатор на постове в обществените мрежи, а да разкрива закононарушения. И освен това - в реда на нещата е Демерджиев да си даде сметка, че като министър носи отговорност за това против основен прокурор на страна членка на Европейския съюз да не се вършват покушения. Поведението и реакцията на служебния вътрешен министър на невиждания атентат против основния прокурор Иван Гешев от 1 май т.г. обаче дотук демонстрира единствено едно - че институциите, които не би трябвало да позволяват сходни отвратителни случаи, са пред разпад. А самият той – не знае или се прави, че не знае какви са отговорностите му по закон и конституция. Войната на Министерство на вътрешните работи, държавното управление и Народното събрание против правосъдната власт през последните две години докара до всичко, на което сме очевидци през днешния ден, в това число и този атентат, наказан от цялата интернационална общественост. 

С държанието си от парламентарната естрада в петъчния предпразничен ден вътрешният министър Демерджиев се изживя като своего рода екстрасенс и фейсбук-конспиратор. А наблюдаващите и слушащите го стартират да се питат - по кое време стана Демерджиев длъжностен министър, по кое време стартира да схваща от гърмежи. Без подозрение с изявленията си за случилото се на 1 май, без даже да има достъп до материалите от следствието, той компрометира работата на прокурорите и следователите, които работят по случая. 

Очевидно служебният министър Демерджиев не желае и Европол да взе участие в разкриването на случилото се. И тук неизбежно идва въпросът - няма ли той доверие на нашите европейски сътрудници? Или просто не желае да излезе нескрито, че се води целенасочена акция от политици и обществени фигури за омаловажаване на обстановката и манипулиране на обществото с лъжата, че „ нищо съществено не е станало “.
Възниква и въпросът за какво въобще без да е част от следствието служебният вътрешен министър прави обществени внушения по тематиката, откакто нито взе участие в работата по случая, нито има позволение от наблюдаващ прокурор да разгласява данни от следствието. 

Нали точно Демерджиев сякаш имаше славата, че е добър юрист, даже в избран интервал бе ръководител на колегията във втория по величина град в България – Пловдив? Едва ли тъкмо той не знае по какъв начин се води едно следствие и по какъв начин се съблюдават процедурите по закон. Тогава за какво самичък позволява да нарушава закона?  Най-лесният отговор е, че не му пука. Какво от това, че погазва нормативните актове и разпоредбите, откакто спуснатата му от някъде поръчка е изпълнена? А поръчката обещано от това „ някъде “ на цяла поредност вътрешни и правосъдни министри е повече от ясна - събаряне на неуместния основен прокурор Иван Гешев, който се трансформира в бодил в петата на олигарси, мутри и техните пионки в политиката.

Нека споменем главната тематика в експозето на Демерджиев по време на чуването в Народното събрание - Гешев бил самичък по време на атентата против него от 1 май. Въобще толкоз ли е значима тематиката бил ли е основният прокурор самичък или със фамилията си? Какво значение има с изключение на за жълтата преса и конспираторите като МВР-министъра? Отговорът е – няма никакво значение за правото и за следствието на случая. 

Нещо повече - атентатът против „ обвинител номер 1 “ бе остро наказан от редица европейски и интернационалните сътрудници на България. Бе жигосан от Европейската комисия, от европейския основен прокурор Лаура Кьовеши, от един куп фактори на високо равнище в европейската и международна политика. У нас обаче самият вътрешен министър Иван Демерджиев персонално налива вода в мелницата на безконечните врагове на основния прокурор, които от първата секунда след покушението шумно обявиха, че той се е взривил самичък. Можете ли да повярвате на сходен парадокс?  

Това, което очевидно министър Демерджиев се прави, че не схваща е пределно ясно - работата на институциите е да излъчват непоклатимост, а задача на Министерство на вътрешните работи е да се бори с престъпността. Обратното – министърът да употребява министерството, с цел да се бори в интерес на престъпността против прокуратурата, е в несъгласие със законите на страната и със здравия разсъдък. За страдание Иван Демерджиев се подреди в позорната редица на Янаки Стоилов, Надежда Йорданова, Крум Зарков, Бойко Рашков - провалени министри в ролята на кукли на конци, изпълняващи поръчка за обезглавяване на прокуратурата и с това за завладяване на правосъдната система. Докато мигрантската вълна ни залива, до момента в който българските служители на реда умират по пътищата, премазани от нарушители, до момента в който битовата престъпност ескалира Иван Демерджиев и Бойко Рашков водиха война с неуместния за олгиархията основен прокурор – Иван Гешев. Това ще остане в учебниците по история за поколенията.
А те двамата ще бъдат запомнени като най-слабите вътрешни министри. Каквито и интриги да въртят. Колкото и изявленията пред микрофоните на комфортните публицисти да дават. Така и не разбрахме те какво работят - ръководители на вътрешното ведомство или анализатори на подправените вести от деня. Ако е второто - да си създадат телевизионно предаване за конспирации в някоя кабеларка - този род е изключително известен напоследък. 

Сметката обаче ще платим всички ние. Защото в България сигурност в последните две години няма. Пловдивският юрист Иван Демерджиев носи съществена виновност за това.