Фалшивите новини в интернет: как да ги разпознаем?
Скрийншот демонстрира по какъв начин лидерката на Зелените Аналена Бербок през април приканва за възбрана на домашните любимци. Милиони известия, агитиращи за бразилския президент Болсонаро през 2018 година, изпратени посредством WhatsApp, предизвестяват, че левите възнамеряват комунистическа тирания и желаят да легализират педофилията. По време на пандемията постове и клипове на медицински специалисти, изказващи изказвания, противоречащи на науката, печелят необикновена известност.
Общото сред всички тези образци е, че става въпрос за подправени вести, познати още като " дезинформация ". Това са изказвания, отчасти или изцяло погрешни, които се популяризират, с цел да повлияят на политически позиции, или с цел да генерират огромен брой прочитания.
Как да се противопоставим на подправените вести?
Феноменът закупи толкоз съществени размери, че мнозина си дадоха сметка, че не умеят да разграничават достоверната от недостоверната информация. Ето някои от препоръките по какъв начин можем да се противопоставим на потока от подправени вести.
- Фалшивите вести постоянно се обръщат към страстите и инстинктите ни. Помислете за какво ви подхожда дадена вест.
- Ясно ли е от кое място е пристигнала информацията? Проверете дали е от първичния източник, който е упоменат. Ако не е оттова, би трябвало да сте скептични.
- Човекът или уебсайтът, разпространяващ информацията, наподобява ли ви меродавен? Ако не, коства си да проучите по-внимателно.
- Сензационният жанр, съмнителното форматиране и граматическите неточности са симптом, че би трябвало да гледате съмнително на тази информация.
- Потърсете повече данни по тематиката, с цел да сравните и извършите кръстосана инспекция.
Бъдете бдителни и се съмнявайте!
Потребителите в интернет следва да запазят здравословна степен на съмнение и да не одобряват всичко за чиста монета. Особено при прочувствени или противоречиви тематики, които наподобяват изключително ефектни, или се показват в сензационна светлина.
Точно подобен беше казусът с немската външна министърка Аналена Бербок, която в никакъв случай не е призовавала за възбраната на притежаването на домашни любимци. Но все пак мнозина повярваха на скрийншота, представящ неин фиктивен откъс.
Подобни клопки в интернет могат да бъдат избегнати. Потребителите на обществените мрежи би трябвало да си зададат следните въпроси:
- Има ли във въпросното изказване нещо, което ме визира персонално, да вземем за пример това, че владея домашни любимци?
- Мога ли да да стигна до източника на цитата?
- Информацията, която е показана, в тази ситуация изфабрикуваният откъс на Бербок, звучи ли достоверно?
- Възможно ли е някой да има интерес да популяризира подправена вест, с цел да дискредитира различен човек или хора, в тази ситуация Бербок и партията ѝ?
- Има ли и индикации за неразбираем или подозрителен източник като да вземем за пример позволени правописни неточности?
Кой стои зад подправените вести?
Дезинформацията постоянно доближава потребителите посредством постове в платформи като Фейсбук, Twitter или Instagram. Проучване на акаунта, разпространяващ съмнителната информация, дава визия за ползите и убежденията на индивида, който спри зад него. Понякога обаче профилите могат да се ръководят от така наречен ботове или от тролове. В предизборната акция в Бразилия през 2018 година, бяха разпратени огромен брой политически апели посредством услугата за връзки WhatsApp. Според локален вестник бразилски компании са наредили на снабдители на интернет всеобщо да пускат известия, агитиращи за Болсонаро.
Отговорът на WhatsApp на епидемията от подправени известия в платформата ѝ беше да сложи дребна стрелка, обозначаваща, когато дадена информация е била препратена. Две стрелки значат, че известието е минало през най-малко пет чата преди да доближи до крайния адресат. Оттам нататък компанията вкара и спомагателни рестрикции за спомагателни споделяния. Има и безскрупулни уеб сайтове, които не съблюдават журналистически правила и залагат на драматизация или пресиления, с цел да генерират кликове. Възможно е също по този начин да попаднете на платформа, следена от страна, на нечий персонален блог или на язвителен уебсайт.
Проверка на източниците
Изключително значимо е да проверим фактическото наличие на даден пост, препратено известие или различен тип текст, на който се натъкваме в обществените мрежи. Въпросът, който би трябвало да бъде задаван, е дали изказванията или изображенията са достоверни и реалистични?
Можете да употребявате интернет търсачки, с цел да ревизирате каква друга информация има по тематиката. Ако политик е направил запаметяващо се изявление или се е случило нещо значимо, други достоверни медии също би трябвало да са го отразили. Подобно наличие от време на време се намира в секция " вести " на търсачките. Добър източник на информация са и страниците на публични институции. Уебсайтовете на Световната здравна организация и института " Роберт Кох " са по-достоверни от видео клиповете на медицински лица в YouTube да вземем за пример. Дори те да са специалисти в своето поле, допустимо е да дават израз на персоналното си мнение, да нямат задоволително познание за общата картина или напряко да отхвърлят съществуването на пандемията.
Понякога се случва и даден откъс да бъде изваден от подтекст, което да му придава изцяло друго значение. При подозрения, в случай че е допустимо, намерете истинското изследване, което е представено, партийната стратегия, която е коментирана, или речта и изявлението, от които са взети цитати. Съществуват и разнообразни уеб сайтове, които се занимават с разкритие на дезинформация и с разграничение на обстоятелствата от измислицата. В немскоговорящите страни такива са да вземем за пример Correctiv, Hoaxsearch, както и Дъждовни води. Други достоверни интернационалните страници са FactCheck.org, Snopes и Full Fact (в България такава функционалност извършва уеб сайтът Factcheck.bg - б.р.).
Не препращайте автоматизирано!
Всеки консуматор може елементарно да се опълчи на подправените вести като просто като не препраща подозрително наличие без авансово да го изследва. Не е наложително неточната информация да ви е изпратена поради неприятни планове или убеждения. Възможно е тя да е достигнала до вас поради незадоволително зоркото око на някой от познатите ви или от несъразмерна емоционалност, която е сериозен мотор при шерването. Ако изпитате подозрения за достоверността на даден източник, не пускайте изказванията му в обществените мрежи. Вместо това говорете за терзанията си с индивида, който я е разгласил. Друг вид е да съобщите на обществената платформа, че сте се натъкнали на дезинформация, или да се обърнете към уебсайт за инспекция на обстоятелствата.
Автор: Инес Айзеле
Общото сред всички тези образци е, че става въпрос за подправени вести, познати още като " дезинформация ". Това са изказвания, отчасти или изцяло погрешни, които се популяризират, с цел да повлияят на политически позиции, или с цел да генерират огромен брой прочитания.
Как да се противопоставим на подправените вести?
Феноменът закупи толкоз съществени размери, че мнозина си дадоха сметка, че не умеят да разграничават достоверната от недостоверната информация. Ето някои от препоръките по какъв начин можем да се противопоставим на потока от подправени вести.
- Фалшивите вести постоянно се обръщат към страстите и инстинктите ни. Помислете за какво ви подхожда дадена вест.
- Ясно ли е от кое място е пристигнала информацията? Проверете дали е от първичния източник, който е упоменат. Ако не е оттова, би трябвало да сте скептични.
- Човекът или уебсайтът, разпространяващ информацията, наподобява ли ви меродавен? Ако не, коства си да проучите по-внимателно.
- Сензационният жанр, съмнителното форматиране и граматическите неточности са симптом, че би трябвало да гледате съмнително на тази информация.
- Потърсете повече данни по тематиката, с цел да сравните и извършите кръстосана инспекция.
Бъдете бдителни и се съмнявайте!
Потребителите в интернет следва да запазят здравословна степен на съмнение и да не одобряват всичко за чиста монета. Особено при прочувствени или противоречиви тематики, които наподобяват изключително ефектни, или се показват в сензационна светлина.
Точно подобен беше казусът с немската външна министърка Аналена Бербок, която в никакъв случай не е призовавала за възбраната на притежаването на домашни любимци. Но все пак мнозина повярваха на скрийншота, представящ неин фиктивен откъс.
Подобни клопки в интернет могат да бъдат избегнати. Потребителите на обществените мрежи би трябвало да си зададат следните въпроси:
- Има ли във въпросното изказване нещо, което ме визира персонално, да вземем за пример това, че владея домашни любимци?
- Мога ли да да стигна до източника на цитата?
- Информацията, която е показана, в тази ситуация изфабрикуваният откъс на Бербок, звучи ли достоверно?
- Възможно ли е някой да има интерес да популяризира подправена вест, с цел да дискредитира различен човек или хора, в тази ситуация Бербок и партията ѝ?
- Има ли и индикации за неразбираем или подозрителен източник като да вземем за пример позволени правописни неточности?
Кой стои зад подправените вести?
Дезинформацията постоянно доближава потребителите посредством постове в платформи като Фейсбук, Twitter или Instagram. Проучване на акаунта, разпространяващ съмнителната информация, дава визия за ползите и убежденията на индивида, който спри зад него. Понякога обаче профилите могат да се ръководят от така наречен ботове или от тролове. В предизборната акция в Бразилия през 2018 година, бяха разпратени огромен брой политически апели посредством услугата за връзки WhatsApp. Според локален вестник бразилски компании са наредили на снабдители на интернет всеобщо да пускат известия, агитиращи за Болсонаро.
Отговорът на WhatsApp на епидемията от подправени известия в платформата ѝ беше да сложи дребна стрелка, обозначаваща, когато дадена информация е била препратена. Две стрелки значат, че известието е минало през най-малко пет чата преди да доближи до крайния адресат. Оттам нататък компанията вкара и спомагателни рестрикции за спомагателни споделяния. Има и безскрупулни уеб сайтове, които не съблюдават журналистически правила и залагат на драматизация или пресиления, с цел да генерират кликове. Възможно е също по този начин да попаднете на платформа, следена от страна, на нечий персонален блог или на язвителен уебсайт.
Проверка на източниците
Изключително значимо е да проверим фактическото наличие на даден пост, препратено известие или различен тип текст, на който се натъкваме в обществените мрежи. Въпросът, който би трябвало да бъде задаван, е дали изказванията или изображенията са достоверни и реалистични?
Можете да употребявате интернет търсачки, с цел да ревизирате каква друга информация има по тематиката. Ако политик е направил запаметяващо се изявление или се е случило нещо значимо, други достоверни медии също би трябвало да са го отразили. Подобно наличие от време на време се намира в секция " вести " на търсачките. Добър източник на информация са и страниците на публични институции. Уебсайтовете на Световната здравна организация и института " Роберт Кох " са по-достоверни от видео клиповете на медицински лица в YouTube да вземем за пример. Дори те да са специалисти в своето поле, допустимо е да дават израз на персоналното си мнение, да нямат задоволително познание за общата картина или напряко да отхвърлят съществуването на пандемията.
Понякога се случва и даден откъс да бъде изваден от подтекст, което да му придава изцяло друго значение. При подозрения, в случай че е допустимо, намерете истинското изследване, което е представено, партийната стратегия, която е коментирана, или речта и изявлението, от които са взети цитати. Съществуват и разнообразни уеб сайтове, които се занимават с разкритие на дезинформация и с разграничение на обстоятелствата от измислицата. В немскоговорящите страни такива са да вземем за пример Correctiv, Hoaxsearch, както и Дъждовни води. Други достоверни интернационалните страници са FactCheck.org, Snopes и Full Fact (в България такава функционалност извършва уеб сайтът Factcheck.bg - б.р.).
Не препращайте автоматизирано!
Всеки консуматор може елементарно да се опълчи на подправените вести като просто като не препраща подозрително наличие без авансово да го изследва. Не е наложително неточната информация да ви е изпратена поради неприятни планове или убеждения. Възможно е тя да е достигнала до вас поради незадоволително зоркото око на някой от познатите ви или от несъразмерна емоционалност, която е сериозен мотор при шерването. Ако изпитате подозрения за достоверността на даден източник, не пускайте изказванията му в обществените мрежи. Вместо това говорете за терзанията си с индивида, който я е разгласил. Друг вид е да съобщите на обществената платформа, че сте се натъкнали на дезинформация, или да се обърнете към уебсайт за инспекция на обстоятелствата.
Автор: Инес Айзеле
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ