`Скоро Царската гара ще е само спомен`
" Скоро от Царската гара ще остане единствено един незадълбочен спомен. Ако желаете да се вземат ограничения и тя да бъде избавена - молим да ни подкрепите ".
С тези думи петиция упорства за незабавното възстановяване на Царската гара сигнализира за следващата историческа постройка, която е пред съсипия. Подписката е основана от продуцентите на документалния филм " Имало едно време една Царска гара " и вече е подкрепена от над 120 души.
" Въпросът е дали този път ще спасим едно историческо място. В последно време заговаряме за културното завещание и историческите здания след " инцидентен пожар " или едвам откакто от тях останат търкалящи се тухли или сажди от следващ огън. Дано най-малко този път да обърнем наклонността в изгодата на историческата памет ", разяснява пред OFFNews Деа Манолова - един от продуцентите на кино лентата за Царската гара.
Сградата, която се намира в Казичане, е оповестена за недвижима полезност с локално значение от февруари 2009 година, само че и по-късно никой не се е погрижил за нея и тя продължава да се разрушава. През последните години тематиката за положението на постройката е била повдигана няколко пъти, само че реакция от институциите няма.
През ноември предходната година Гражданска самодейност за публичен и релсов превоз алармира прокуратурата за занемареност по повод на историческата постройка. Копие от сигнала беше изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по просвета и превоз Народното събрание, министерството на културата, Директива за птиците НКЖИ и други Досега обаче развиване по тематиката няма.
Сградата е издигната от цар Фердинанд във виенски жанр. От нея е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до двореца Врана. От тази гара Фердинанд напуща България завинаги, откакто абдикира. Години по-късно отново от нея цар Симеон II и останалите от царското семейство поемат пътя си в заточение.
Ето какво написа в петицията:
В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на остарял турски чифлик, а след това по декар – два от обособени селяни - части земя, тъй че оформя огромен парцел. Решава да го назова на тази птица, която първа кацне на покрива му, и по този начин извънградската царска резиденция се снабдява с името „ Врана “, която той употребява изключително когато идват непознати посетители.
При гара Казичене, на десетина км от София и близо до „ Врана “, Фердинанд издига кокетна дребна гара, която от този момент до през днешния ден е известна като „ Царската гара “ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „ Врана “....
Някога правоъгълната постройка във виенски жанр е имала салон чакалня с две странични пространства, имала е превъзходни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, изключително пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „ крепящи “ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специфични цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки...
Днес всичко това е разрушено и на всички места се въргалят зарязани изкъртени плочки, празни бирени и други бутилки, потрошена стъклария и всевъзможни отпадъци, на няколко места е пален и огън...
А в миналото „ Царската гара “ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, британския крал Джордж V, британския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „ Цар Освободител “, с великата княгиня Мария Павловна, както и „ бащата “ на световна Турция Кемал Ататюрк и още и още, когато са идвали на публично посещаване или на персонално на цар Фердинанд, а след това и на сина му цар Борис III....
Скоро от Царската гара ще остане единствено един незадълбочен спомен. Ако желаете да се вземат ограничения и тя да бъде избавена - молим да ни подкрепите.
С тези думи петиция упорства за незабавното възстановяване на Царската гара сигнализира за следващата историческа постройка, която е пред съсипия. Подписката е основана от продуцентите на документалния филм " Имало едно време една Царска гара " и вече е подкрепена от над 120 души.
" Въпросът е дали този път ще спасим едно историческо място. В последно време заговаряме за културното завещание и историческите здания след " инцидентен пожар " или едвам откакто от тях останат търкалящи се тухли или сажди от следващ огън. Дано най-малко този път да обърнем наклонността в изгодата на историческата памет ", разяснява пред OFFNews Деа Манолова - един от продуцентите на кино лентата за Царската гара.
Сградата, която се намира в Казичане, е оповестена за недвижима полезност с локално значение от февруари 2009 година, само че и по-късно никой не се е погрижил за нея и тя продължава да се разрушава. През последните години тематиката за положението на постройката е била повдигана няколко пъти, само че реакция от институциите няма.
През ноември предходната година Гражданска самодейност за публичен и релсов превоз алармира прокуратурата за занемареност по повод на историческата постройка. Копие от сигнала беше изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по просвета и превоз Народното събрание, министерството на културата, Директива за птиците НКЖИ и други Досега обаче развиване по тематиката няма.
Сградата е издигната от цар Фердинанд във виенски жанр. От нея е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до двореца Врана. От тази гара Фердинанд напуща България завинаги, откакто абдикира. Години по-късно отново от нея цар Симеон II и останалите от царското семейство поемат пътя си в заточение.
Ето какво написа в петицията:
В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на остарял турски чифлик, а след това по декар – два от обособени селяни - части земя, тъй че оформя огромен парцел. Решава да го назова на тази птица, която първа кацне на покрива му, и по този начин извънградската царска резиденция се снабдява с името „ Врана “, която той употребява изключително когато идват непознати посетители.
При гара Казичене, на десетина км от София и близо до „ Врана “, Фердинанд издига кокетна дребна гара, която от този момент до през днешния ден е известна като „ Царската гара “ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „ Врана “....
Някога правоъгълната постройка във виенски жанр е имала салон чакалня с две странични пространства, имала е превъзходни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, изключително пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „ крепящи “ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специфични цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки...
Днес всичко това е разрушено и на всички места се въргалят зарязани изкъртени плочки, празни бирени и други бутилки, потрошена стъклария и всевъзможни отпадъци, на няколко места е пален и огън...
А в миналото „ Царската гара “ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, британския крал Джордж V, британския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „ Цар Освободител “, с великата княгиня Мария Павловна, както и „ бащата “ на световна Турция Кемал Ататюрк и още и още, когато са идвали на публично посещаване или на персонално на цар Фердинанд, а след това и на сина му цар Борис III....
Скоро от Царската гара ще остане единствено един незадълбочен спомен. Ако желаете да се вземат ограничения и тя да бъде избавена - молим да ни подкрепите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ