Скъпи читатели, за нас е чест да ви срещнем, макар

Скъпи читатели, за нас е чест да ви срещнем, въпреки и задочно, с една жена, чието име е познато на доста хора, сблъскали се персонално с проблеми, свързани с психологичното здраве. Става въпрос за доктор Румяна Бонева – дълготраен доктор в ЦПЗ Проф.Д-р Ив.Темков – Бургас, от няколко години пенсионер. В своята дългогодишна процедура тя е съумяла да помогне на доста заболели и техните близки, които постоянно ще я помнят с признателност и любов. 

ЗАПОМНЕТЕ,  НЯМА БЕЗОПАСНА ДОЛНА  ГРАНИЦА!

За някои хора и едно- две общоприети напитки дневно са прекалено много. Бременните дами да вземем за пример не би трябвало да одобряват никакви количества алкохол, в случай че желаят да родят крепко дете. Децата под пет годишна възраст нямат развита ензимна система и не могат пълноценно да разграждат алкохола,което може да докара и до съдбовни последствия. В литературата са разказани смъртни случаи на деца, използвали алкохол. Ще премълчим за „ винената попара ”, с която са захранвани доста от нашите родители и  прародители…Хората с чернодробни болести също в никакъв случай  не би трябвало да използват алкохол.

Алкохолът даже и под „ легалния най-малко ” може да  провокира рискови промени във опцията за реагиране, контрола на мускулите и точното разбиране на заобикалящата реалност. Едно от първите неща, което трансформира алкохолът е опцията за правилна  преценка. Следователно, човек  не е в състояние  да реши до каква степен е повлиян от изпития алкохол, в случай че е нарушена точно опцията му за преценка. Неточната самокритика води  до ненужно самочувствие и убеденост, които от своя страна са изискване за предприемане на неоправдани опасности. За това в обстановки, в които човек би трябвало да бъде концентриран, когато има заплаха от допускане на неточност с нежелателни последствия, алкохолът безусловно би трябвало да се заобикаля. При направени проучвания, даже опитни водачи,само след няколко напитки позволяват неточности, които не биха позволили, в случай че не са консумирали алкохол!

По- горе споменахме термина СТАНДАРТНО ПИТИЕ. Но какво съставлява то?

Тъй като в различните  алкохолни  питиета се  съдържа друго количество алкохол, то в практиката е възприето понятието СТАНДАРТНА ЕДИНИЦА АЛКОХОЛ. Тя се равнява на 0,5 унции  чист етилов алкохол. За сведение, една унция е равна на 28,35 година И следователно излиза,че 0,5 унции алкохол се съдържа в следните количества използвани спиртни питиета:

10 унции бира с 5% наличие на алкохол    =    283,5 година бира

4 унции трапезно вино с 12% наличие на алкохол= 113 година вино

1,25 унции концентриран  40% алкохол = 35 година концентрат 40%

1 унция 50% съсредоточен алкохол = 28,35 година концентрат 50%

ИЛИ ЕДНО СТАНДАРТНО ПИТИЕ Е РАВНО НА:

283,5 година бира

113 година вино 12%

35 година концентрат 40%

28,5 година концентрат 50%

Трудно е да се дефинира безвредната дневна доза алкохол, защото това зависи от здравословното положение, пола, расата,възрастта, тежестта и други Някъде в литературата са дадени до три общоприети напитки като оптималната дневна доза,  само че като безвредна горна граница е може би по- разумно  да се одобряват до две стандарни напитки на ден, или:една бира от 500 г, 2 чаши  вино от 226 година и 60-70 година концентрат. Моля, не ги възприемайте като сумарно количество! При това за дамите дозата е 2/3 от тази за мъжете!

ПРИЧИНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО И РИСКОВИ ФАКТОРИ

Алкохолната болест е единствено един от публикуваните явления на пристрастяване към субстанции и на процедура е форма на наркотична взаимозависимост.А възникването на взаимозависимост, без значение към какво вещество, се обуславя от няколко фактора, като главните са: самото вещество/ в тази ситуация алкохол/, обществената среда и индивидът с неговите наследствени качества  и психически особености.

И в случай че се прекъсне една от брънките на веригата човек- обществена среда- алкохол, то няма да се развие и заболяване.

Да си представим свят без алкохол. Хората не са разкрили ферментиралия гроздов сок,  а от гроздето вършат, да кажем, мармалад.В подобен свят може да се появи взаимозависимост към доста други  субстанции / а за какво се получава по този начин е дълга тематика и не е въпрос на това изложение/,но особено към алкохола взаимозависимост няма по какъв начин да се породи.

Или пък да си представим, че обществото е непримиримо към алкохолната консумация, както е да вземем за пример в ислямските страни. Тогава също доста малко хора биха се осмелили да вкусят от неразрешения плод и това ще ги защищити от заболяването.

И въпреки всичко аз считам, че индивидът е най- значимото звено в тази верига. Защото индивидът може да бъде потънал в море от алкохол, да бъде подложен на неправдоподобен напън от страна на другари и близки да одобри от „ огнената течност “, само че в случай че той изрично е решил да се въздържа от пиянство на алкохол, то тогава неговото здраве е в най- сигурните ръце…

И въпреки всичко остава въпросът, за какво някои хора са по- податливи към алкохолно пристрастяване от други. Изследователите са открили няколко рискови фактора, които ще разгледаме по- долу. Това, че у обособения човек са открити рискови фактори не значи, че той безусловно ще развие алкохолна взаимозависимост. Или пък противоположното, че в случай че не са на разположение рискови фактори, то той е застрахован от заболяване.

На първо място желая да слага общото положение на организма. Изтощителните заболявания, душевен пренапрежения, които подкопават защитните сили доста постоянно предхождат алкохолния проблем. Случва се след прекаран хепатит, черепно- мозъчна контузия, оперативни интервенции, хората да открият, че им е все по- мъчно да спрат алкохолната приложимост, че алкохолът става нещо доста значимо за тях. Но отново дублирам, досегът с алкохола е от решаващо значение за развиването на пристрастяване, без значение от съществуването на каквато и да било предхождаща болест.

На второ място като рисков фактор ще слага алкохолната консумация- т. е. по какъв брой и какъв брой постоянно се употребява алкохол. Като рисков фактор нормално се приема изпиването на над две общоприети напитки на ден, освен това изпити за не по- дребен период от два часа. По- горе стана въпрос за термина общоприетоо пиво, само че отново държа да повторя, че едно общоприетоо пиво е равно на към 300 година бира, 113 година 12% вино и към 35 година 40% концентрат. Хората, които си разрешават по- огромни от тези количества към този момент носят риск да получат телесни увреждания / на черния дроб, сърцето, нервната система /  и да развият взаимозависимост към дрогата алкохол. В рамките на 2-5 общоприети напитки на ден рискът от увреждане е приблизително висок, а над тези стойности- висок! И не забравяйте за какъв брой време е изпито съответното количество…

Искам да ви обърна внимание и на едно изключително свойство на организма при хора, които генетично са белязани с заплахата да развият алкохолно заболяване. А това е нарасналият алкохолен толеранс, който ще разгледаме като трети рисков фактор. Обикновено хората, които пият умерено, след 1-2 напитки към този момент усещат въздействието на алкохола и стопират да пият. Но има различен вид хора, тези с нараснал толеранс към алкохола, които могат да изпият доста по- огромни количества алкохол, без да се усещат упоени. Това качество е от време на време вродено, само че може да се развие и след засилена алкохолна приложимост. Такъв човек си мисли, че организмът му е по- мощен, в сравнение с другите, че може да се освобождава от алкохол по- бърза, в сравнение с другите и за това огромните количества алкохол не водят при него до напиване. Но в действителност нещата не стоят тъкмо по този начин. По- скоро  тези хора нямат вътрешен механизъм, който да алармира, че алкохолът в кръвта им стига рисково равнище, над което могат да се увредят мозъка и вътрешните органи. Това е като да нямаш възприятие за болежка. От начало може да сметнеш, че това е преимущество, само че единствено си представете какво ще се случи, в случай че се опрете до гореща печка без да почувствате това и не се дръпнете на време?! Алкохолният толеранс може да се дефинира, като се изследва равнището на алкохол в кръвта, само че защото това е мъчно изпълнимо в всекидневието, то считам, че всеки самичък може да реши дали му е нужен повече алкохол, в сравнение с другите, с цел да се почувства замаян, или пък му трябват по- огромни дози алкохол, в сравнение с в предишното, с цел да доближи същото равнище на опиване, както преди.

А на четвърто място ще разгледаме рисковия фактор, който за огромна част от откривателите се счита за главен фактор, водещ до взаимозависимост. И това, може би се досещате, е фамилната обремененост. Доказано е, че хората, които имат алкохолици в фамилията си имат по- огромен късмет да се разболеят от алкохолна болест. Синовете на алкохолиците се разболяват четири пъти по- постоянно, в сравнение с синовете на здравите. Правени са проучвания на осиновени деца на алкохолици, при които се развива алкохолна болест толкоз постоянно, колкото и в случай че биха останали в рождените си фамилии. Това недвусмислено демонстрира генетичната предразположеност  към  болестта. Но отново дублирам, рисковият фактор не значи, че болестта е съдбовно и неизбежно. Просто човек би трябвало да е наясно с фамилната си предразположеност към избрани заболявания  и да се преценява с нея. Както наследствено обремененият със сърдечни болести би трябвало да се пази  от наднормено тегло, тютюнопушене и изтощеност, същото се отнася и до индивида, съкрушен с алкохолизъм. Просто би трябвало да се допира по- рядко, а по- добре и по никакъв начин до алкохолни питиета!

Всеки самичък може да дефинира наследствения си риск от заболяване, като си направи следния елементарен тест:

Ако татко ви е с алкохолен проблем                              2 т.

Ако майка ви е с алкохолен проблем                            2 т.

За всеки брат  с алкохолен проблем                             2 т.

За всяка сестра с алкохолен проблем                          2 т.

За всеки баба и дядо с алкохолен проблем                 1 т.

За всеки вуйчо, чичо или вуйна с алкохолен проблем   1 т.

Ако имате събрани следния брой точки вие имате:

0-1 т.    невисок риск от алкохолно заболяване

2-3 т.    междинен риск

4-6 т.    висок риск

7 + т.    мн. висок риск

Вярно е, че децата на алкохолиците са с присъщ висок толеранс към алкохола и че те се разболяват четири пъти по- постоянно, в сравнение с другите. Но по принцип е правилно и това, че младежите, изключително в юношеска възраст са изключително податливи на алкохолни увреждания и при тях проблемите стартират доста по- рано, в сравнение с при възрастните, употребяващи същите количества алкохол. Докато при възрастния субект са нужни към 10 години масирана алкохолна консумация, с цел да се развие взаимозависимост към алкохола, то при младежите под 20 година, а също по този начин и при дамите този период е към две години. За това като пети рисков фактор за заболяване ще посочим ранната алкохолна корист. Колкото в по- ранна възраст стартират алкохолните проблеми, толкоз по-сериозни са следствията. Вие сами можете да определите този рисков фактор, като попълните следния тест:

Посочете възрастта на първото си напиване.

Посочете възрастта на първата загуба на контрол/ невъзможността да спрете да пиете след 1-2 напитки, или пък когато другите спрат да пият./

Посочете възрастта на първите си проблеми  заради алкохола / например пострадвания в пияно положение, арест /.

Съберете посочените години и разделете цифрата на три. Ако липсва при вас една от деянията, например загуба на надзор, то тогава разделете на две.

Под 25.0  вие имате висок риск за алкохолни затруднения

25.0-39.9           –        междинен риск

40.0+                  –        по- дребен риск

На шесто място като рисков фактор ще разгледаме използването на други дроги. Хората, употребяващи други дроги с изключение на алкохол са подложени на тяхното засилено въздействие  с рискови последствия. Дори в случай че се понижи приема на една от дрогите, то неминуемо  за сметка на нея се усилва приемането на другата дрога.Има разказано и едно събитие, което се назовава кръстосана взаимозависимост. То се показва в това, че употребявайки едно вещество, човек автоматически получава взаимозависимост и към друго сходно вещество,без да го е употребявал дотогава. Такава кръстосана взаимозависимост има да вземем за пример сред алкохола и транквилантите. Неслучайно алкохолиците по- мъчно се поддават на анестезия спрямо неалкохолиците.

Предупреждение! Ако имате проблем с алкохола и ви се наложи да бъдете сложени под анестезия, то безусловно предупредете анестезиолога за това!

В взаимозависимост от това каква друга дрога се приема дружно с алкохола, то рискът от затруднения и насърчаване на взаимозависимост може да се реши катго невисок, междинен и висок.

Нисък риск има единствено при липса на приложимост на други дроги.

Средният риск е обвързван е   с използването на марихуана, хашиш, амфетамини, транквиланти, барбитурати  и  то за период по- пай от три месеца!

Висок риск носи едновременната приложимост на алкохол с кокаин, крек,хероин,метадон или други опиати. Но също по този начин и използването за период по- огромен от три месеца на марихуана, амфетамини, транквилизатори, барбитурати.

И на края, само че не като най- незначителен рисков фактор ще разгледаме психическата предразположеност на индивида към основаване на алкохолен проблем. Смята се, че хората, които са по- себенеуверени, реализират по- дребни триумфи в образованието и работата си, или пък са импулсивни, неорганизирани, са подложени на по- огромна опасност  да развият алкохолно заболяване. Такива хора от време на време пият, с цел да избягат от проблемите си и да облекчат неприятните си преживявания. Те доста постоянно се свързват и с лица, които също по този начин пият доста и одобряват алкохола като нещо, което им оказва помощ на  да бъдат по- отзивчиви, релаксирани, щастливи. При някои душевен заболявания- например Манио- депресивна неуравновесеност и епилепсия, рискът от насърчаване и на алкохолна взаимозависимост е доста огромен. В такива случаи лекуването при психиатър е наложително!

Но както беше очебийно и по- горе, не е належащо безусловно да си под въздействие на някои от рисковите фактори, с цел да заболееш от алкохолизъм. Рисковите  фактори единствено усилват опцията за бъдещи проблеми с алкохола. И то при приложимост на повече от две общоприети напитки на ден, нали?

Следва продължение

Из книгата “ Самопомощ при алкохолен проблем “ на доктор Румяна Бонева, психиатър