Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) са последният голям празник

Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) са последният огромен празник на зимата съгласно старите български традиции.

Празникът Сирни Заговезни не е на непрекъсната дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, постоянно в неделя. Тази година се уважава на 26 февруари.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.

На Сирни заговезни всички родственици се " простят ", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и така нататък Самата амнистия се желае като по-младите вършат три поклона, целуват ръка на по-възрастните и споделят " Прощавай! ". Затова празникът се назовава още и Прощални заговезни. При това вървене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се " сладки заговезни " и " леки пости ". Денят е прочут още и като „ Неделя на Всеопрощението " или просто „ Прошка ". На този ден съгласно църковния канон се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".

Сирни Заговезни е празник, който е публикуван в цяла България, заради това той има разнообразни названия. В Западна България той се назовава Сирни поклади или ората. В същото време в Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се прави ритуално засяване на земята оттова идва и това наименование на празника в Родопите и югозападните региони на страната. В Североизточна България този празник е прочут като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е обвързвана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.

Един от главните детайли в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите естествени стихии, заради това той е трайно обвързван с българския обичаен светоглед. Той заема значимо място освен в българските пролетни празници, само че и в тези на прилежащите ни нации.

В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, горящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля изключително във връзка с човешкото схващане.

Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник.

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман. Този огън в другите краища на България носи разнообразни наименования. Най-често той е именуван катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.

Празничната софра на Срини Заговезни също е доста богата на ритуали и обреди. На нея наложително участват ястия, приготвени от млечни артикули, яйца и бяла халва. Тогава за финален път се заговява преди строгия пост.

Един от най-интересните ритуали е по този начин нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг към тази шнур деца би трябвало да го захапят без помощта на ръцете. След като това завърши, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се възпламенява. Тогава възрастните членове на фамилията стартират да гадаят. Тези гадания са свързани с очакванията за по-добра селскостопанска година, здраве и възможна бъдеща сватба на младите членове на фамилията.