Сирни заговезни не е на постоянна дата и се пада

Сирни заговезни не е на непрекъсната дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, постоянно в неделя. Тази година се уважава на 18 февруари.

Празникът се назовава още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават между тях за всевъзможни прегрешения през миналата година. На някои места в България след вечерното свещенодействие става опрощаване на църковните чиновници с християните. Така те следват предизвестието на Иисус Христос: "Ако не простите на индивидите прегрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви." В неделя се палят огньове (клади) и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади. В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата. Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е наложителният отговор. Затова празникът е прочут още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да желае амнистия от по-млад член от фамилията. В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и изобилие. В групата нормално има лидер, именуван "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски облекла и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи концепцията за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни заговезни също е алегорична. Постът не значи единствено вегетарианство. Сексът също е строго неразрешен. Постенето е самобитна магия, която би трябвало да провокира плодородието. В традицията той значи краткотрайна гибел, след която наложително следва ново раждане. Така се символизира безконечният кръговрат, завъртане на цикъла от неплодородие към плодовитост. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функционалност на ритуалите. /БГНЕС