Сините униформи на кадетите от 20-те години на ХХ век

...
Сините униформи на кадетите от 20-те години на ХХ век
Коментари Харесай

Кадети се пъчат в царски униформи

Сините униформи на кадетите от 20-те години на ХХ век се възвръщат. Това става със заповед на министъра на защитата Красимир Каракачанов, а концепцията е на подп. Евгени Пенчев от Националния боен университет „ Васил Левски ” във Велико Търново. 
 14-6  14-3  14-1  14-2
„ Преди време наши курсанти посетиха Народното събрание, а след това бяха признати армейския министър. По този мотив аз повдигнах въпроса за възобновяване на остарялата им униформа. На министър Каракачанов като на историк концепцията незабавно му хареса. Вече има направен план на одеждите на курсантите по в детайли изложение по какъв начин са изглеждали преди 100 години ”, описа подп. Пенчев.

Предвижда се първите старинни униформи да бъдат ушити за новоприетите курсанти наесен. Те няма да са напълно идентични със старате, само че ще бъдат доста сходни с тях.

„ В предишното бъдещите офицери са носили ботуши – това в този момент няма по какъв начин да стане. Имали са тесни панталони и бричове. Ние ще им създадем тесни панталони и вталени куртки с високи затворени яки. Консултант на нашето начинание е Александър Вучков – откривател, който е издал книга за униформите в българската войска. С него изработихме дизайна на облеклото, като се посъветвахме с командването на армията и със самите курсантите. Те го утвърдиха, хареса им, че ще има и кортик. Изпратихме плана на министър Каракачанов и чакаме неговия отговор. 

Подп. Евгени Пенчев е прочут в старопрестолния град. Той дълги години командваше представителния блок на военният ВУЗ, чийто почетен ръководител е в този момент. Негово дело е иконостасът на храма „ Свети Седмочисленици ” в университета. Той е върл патриот, буен откривател, краевед, колекционер на старинно оръжие, реставратор. Членува в търновския клуб „ Традиция ”. 

„ Аз съм от първите членове на софийския клуб „ Традиция “, в който влязох през 1996 година Преди 10 ноември 1989 година колекционерството в България и изключително колекционерството на оръжие, беше тематика табу. Липсваше литература, старинни оръжия можеше да има единствено в музеите. В тази конюнктура се роди Клубът на феновете на старинни оръжия, който прерасна в Национално сдружение „ Традиция ”, споделя подп. Пенчев. Той от дете имал интерес към старинните оръжия и предмети. Чевръст апаш на старини със 17 престъпни и правосъдни регистрации отмъкнал скъпи експонати от сбирката му преди 2 години. Злосторникът – 31-годишният Юлиян Генчев от Габрово се промъкнал в дома на офицера, като употребявал фалшифициран ключ. Отнесъл златни украшения, автентичен балкански револвер от 18 – 19 век, реплики с истински елементи и истинска кутийка с капсули за него, нагръден сребърен часовник, възрожденски сребърни пръстени, сребърен щемпел, имитация на антична монета, позлатена игла за вратовръзка, куфар и 200 евро. Дръзкият причинител бе хванат няколко месеца по-късно след друга домова кражба, само че уникатите на подполковника не бяха открити в дома му. И до през днешния ден от тях няма и диря.

„ Заловиха го, пратиха го в пандиза, само че изчезнаха вечно кремъчните оръжия, украшения и аксесоари от Възраждането, които бях събрал. Останаха ми единствено само предмети от Руско-турската освободителна война. Към тях крадецът не е показал интерес ”, споделя с оскърбление подполковникът.

Той споделя с въодушевление за изгубените полезности – преднопълнещо се оръжие, друго – с съблечен куршум… „ Много са забавни оръжията от интервала на Възраждането – албанските гегали и пушки, сливенските бойлии. От тях има относително малко непокътнати в България, които са на доста високи цени. Възстановяването на старинни оръжия не е неразрешено. Голяма тръпка е да откриеш елементи в някоя плевня и да иу вдъхнеш живот ”, изяснява подп. Пенчев. Според него в прилежащите балкански страни имало непокътнати прелестни мостри. У нас оръжието от 19-ти и началото на 20-ти век е тотално обезобразено или унищожено. И сабите от въоръжението на българското офицерство до 9 септември 1944 година са в същото окаяно състояние.

„ Истинският колекционер не събира всевъзможни предмети. За него е забавно да вземем за пример оръжието, с което са воювали в Руско-турската освободителна война. И аз, и други членове на клуб „ Традиция ” постоянно демонстрираме наши експонати, като организираме музеи навън ”, споделя армеецът. 
Подп. Пенчев е от великотърновоското Ново село. Там е роден и отец Матей Преображенски-Миткалото. Офицерът изследва историята на родното си място.

„ Събирам мемоари и предмети на исторически персони. Преди 2 години направихме етнографска колекция в читалището и получихме скъп подарък – джезвето на отец Матей Преображенски. Запазено е от негови роднини, предавало се е от потомство на потомство “, споделя военният краевед. По думите му в последно време „ почнала да се подвига мъглата, паднала върху войните за национално избавление от 1912-1918 година – двете балкански и първата международна. 

„ Това преди две десетилетия беше тематика табу. Но в този момент, изключително след доближаването на България и Македония, доста хора откриха имената на прадядовците си по войнишките монументи. Започнаха да излизат уникати от така наречен войнишко творчество. Войниците са изработвали в окопите чашки, ножчета, украшения, пепелници, кани, цели сервизи от чаши, ножове за писма. Правили са ги от снаряди, гилзи и осколки. Това е било по времето, когато мъжете са мобилизирани всеобщо и измежду тях воиниците е имало разнообразни занаятчии, в това число златари. За това приказват находките от изящни предмети – пръстени и стакани, върху които са изобразени подиуми от военния живот. Повечето са правени от шрапнели и са събирали с години нерешителен по остарели къщи и изби. Напоследък хората започнаха да ги виждат и вадят ”, споделя подп. Пенчев. 

В момента той приготвя идни изяви на клуб „ Традиция ”, измежду които Фестивалът на средновековното изкуство във Велико Търново и „ Дни на предците ” в Плиска. През юли ще забележим възстановка, готова за 180 – годишнината от четата на Стефан Караджа.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР