Силвия Лулчева е готова да се бори до последния си

Силвия Лулчева е подготвена да се бори до последния си евроцент за една булчинска рокля. Актрисата влиза в невъобразими кавги и комплицирани схеми в името на дрехата, която може да се окаже и по-важна от самата женитба. Това е в резюме сюжетът на новата комедия „ Булчинската рокля “ от Щефан Фьогел, чиято премиера беше преди дни в Сатиричния спектакъл в София.

Кое е по-важно за една младоженка – мъжът, на който ще каже „ Да! ”, или булчинската рокля, в която ще отиде до олтара с него? За някои дами дрехата е в пъти по-важна от индивида, на който дават обещание безконечна честност. В същото време пък за някои мъже сумата, изхарчена за една булчинска рокля, може да провокира по-тежки душевни терзания от един неочакван бракоразвод, настъпил дни след сватбата.

Всичко това се случва, когато любовта не е същинска.

Тази концепция е залегнала в новото зрелище на сатиричния спектакъл, в което Силвия Лулчева влиза в ролята на булка, влюбена в роклята си п-силно в сравнение с в своя брачен партньор. Неговата роля е поверена на сътрудника й Петър Калчев, прочут на необятната аудитория главно от облика на Йордан Парушев от сериала на Нова тв „ Ол инклузив ”.

Комбинацията сред двамата на сцената се оказва същинско буре с барут, от което цялата аудитория е подготвена да избухне в смях във всеки миг от спектакъла.

Когато към тях се прибавят актьорите Полин Лалова и Мартин Каров в функциите на други двама влюбени, които възнамеряват женитба, се получава нещо като театрално хапче против отрицателни страсти и меланхолия.

В представлението на режисьора Съни Сънински няма нищо, което би могло да натовари душeвността. То е леко и занимателно – класическа комедия, която служи за разтоварване. В същото време представлението е основано с доста добър усет. Никой на сцената не приказва нелепости, с цел да забавлява публиката, и не прави нищо самоцелно единствено, с цел да провокира смях. Всичко, което вижда фенът е естетически издържано и подчинено на главната концепция – стартират ли детайлите в една връзка да наподобяват по-важни от любовта, значи обич в нея просто не съществува. И противоположното – същинската обич не се нуждае нито от доказателства за съществуването си, нито от спомагателни детайли, с които да бъде допълвана. За да бъде достигната тази концепция обаче, се минава през толкоз непредвидени о6рати и занимателни обстановки, че на финала фенът си потегля ухилен, зареден с положително въодушевление и по-леко сърце.

Трябва да се означи работата на сценографа Никола Тороманов, разделил сцената на

четири пространства, които съгласно потребностите на представлението могат да кореспондират между тях, само че и да съществуват без значение едно от друго. Костюмите са на Свила Величкова, а музиката, която е превъзходен подчертаващ концепциите на спектакъла детайл, е на Милен Кукошаров.

Инфо: Уикенд