Берат - Албания, с дъх на прастара България
Сигурно ви се е случвало да попаднете на място, на което в никакъв случай преди не сте били, а в това време като че ли го познавате и към този момент сте минавали по скритите му улички и скътани малки врати... Вероятно сходно чувство има всеки българин, посетил албанския град Берат. Градът е нещо приблизително сред Мелник и Велико Търново - остарялата част е с китни бели старовремски къщички, които като че ли нашепват истории от друго време. Берат наподобява на нашенско, само че в различен мащаб и въпреки всичко носи чара на непознатото и непознатото. И в действителност има българщина в себе си, изключително поради историческите му " тежести ". Определено си коства да стигнете до Берат и да го разгледате, да седнете в някое симпатично заведение, да хапнете агнешко, поливайки го с чаша вино и замезвайки с в действителност вкусно сирене или кашкавал...
Градът е на към 120 км от Тирана, сега при липса на трафик имате късмет да стигнете за към час и половина, единствено преди няколко години това е било задача невъзможна поради тесния лъкатушен път. Албанците обаче работят бързо и с изключение на личните си големи покои строят и пътища... А около тях локални са изкарали спонтанни сергийки и в края на ноември продават мандарини, ябълки или маслини. Подредени и излъскани като в безценен магазин.
А Берат е като картичка от остаряло време. Чист и спретнат, от юли 2008 година е включен в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Някои го назовават Града на хилядите прозорци - къщичките от остарелия град са накацали по хълма и гледат право в лъскавите прозорци на новопостроените здания от отсрещния рид.
Градът датира от IV в. пр.н.e., по-късно е бил част от Първото и Второто българско царство, Охридската българска архиепископия е включвала и миряните от региона. Българите непроменяемо си показват Албания единствено в джамии, само че в Берат, а и освен, може да видите доста непокътнати православни църкви и манастири. В региона са и гробовете на паметни за българската история имена - Свети Йоан Владимир и Кирило-Методиевите възпитаници Свети Горазд и Свети Ангеларий. Християнството тук към момента е значимо, а и няма по какъв начин другояче - това е мястото, на което през 1922 година е оповестена независимостта на Албанската черква.
Връзката с България е мощна - до ХVII в. градът е носел българското си име - Белград. Берат се намира до планината Томор, където Пресиян, наследник на цар Иван Владислав, се съпротивлява против нашествието на византийците до 1019 година По времето на Иван Асен градът също е част от българските земи. Някои локални даже обичат да акцентират българския си генезис, останалите пък се радват на туристите, които съгласно тях са " от София, където е хубаво ".
Берат е един от най-важните албански градове по време на Османската ера и главен занаятчийски център, профилиран в дърворезбата. И през днешния ден по калдаръмените улички може да видите " въоръжени " с чук и длето майстори, отдолу под чиито ръце излизат същински творби на изкуството. Жените залагат на дантела, везба и тъкане, което придава цвят на другояче сивите улички.
На върха крепостта и през днешния ден е жива. Зад стените има къщи, в които към момента живеят хора. Стръмният хълм и излъсканите камъни сигурно са си предизвикателство в дъжд и сняг, само че това очевидно не пречи на локалните. Там, най-горе, е непокътната и дребната черква " Света Троица " от XIII в., на същото място преди този момент е имало храм от VII в. Извън укрепленията е църквата " Св. Михаил ", а покрай входа е " Св. Тодор ". Православните може да посетят и храма " Свети Димитър ", който е юридически от варовик и глина, и е престрояван през XV-XVI век, или " Св. Тома " - дребна черква от XVIII век, разрушена в нови времена. Местните съумели да я възстановят и неотдавна още веднъж е настояща, въпреки че не всеки има шанс да я уцели отворена. Стенописите и иконите в нея са очевидно нови и са събирани посредством дарения. Разбира се, има и джамии с прелестни фрески. Местните показват като забележителност една от тях - Кралската, която датира от времената на Баязид II.
Доказателство, че предишното и сегашното са свързани, може да видите в центъра - там, тъкмо против прозорците на учебното заведение, в неговия двор, стоят останките на тогавашните сараи на локалния паша. За страдание след 1945 година множеството от огромните здания са отстранени.
Само няколко часа не стигат в симпатичния Барат с неговите бели високи къщи. Той носи в себе си обаяние, което сигурно ще ви накара да го посетите още веднъж. Най-малко, с цел да ревизирате какъв брой мощна е връзката на българската история с албанското настояще.
Градът е на към 120 км от Тирана, сега при липса на трафик имате късмет да стигнете за към час и половина, единствено преди няколко години това е било задача невъзможна поради тесния лъкатушен път. Албанците обаче работят бързо и с изключение на личните си големи покои строят и пътища... А около тях локални са изкарали спонтанни сергийки и в края на ноември продават мандарини, ябълки или маслини. Подредени и излъскани като в безценен магазин.
А Берат е като картичка от остаряло време. Чист и спретнат, от юли 2008 година е включен в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Някои го назовават Града на хилядите прозорци - къщичките от остарелия град са накацали по хълма и гледат право в лъскавите прозорци на новопостроените здания от отсрещния рид.
Градът датира от IV в. пр.н.e., по-късно е бил част от Първото и Второто българско царство, Охридската българска архиепископия е включвала и миряните от региона. Българите непроменяемо си показват Албания единствено в джамии, само че в Берат, а и освен, може да видите доста непокътнати православни църкви и манастири. В региона са и гробовете на паметни за българската история имена - Свети Йоан Владимир и Кирило-Методиевите възпитаници Свети Горазд и Свети Ангеларий. Християнството тук към момента е значимо, а и няма по какъв начин другояче - това е мястото, на което през 1922 година е оповестена независимостта на Албанската черква.
Връзката с България е мощна - до ХVII в. градът е носел българското си име - Белград. Берат се намира до планината Томор, където Пресиян, наследник на цар Иван Владислав, се съпротивлява против нашествието на византийците до 1019 година По времето на Иван Асен градът също е част от българските земи. Някои локални даже обичат да акцентират българския си генезис, останалите пък се радват на туристите, които съгласно тях са " от София, където е хубаво ".
Берат е един от най-важните албански градове по време на Османската ера и главен занаятчийски център, профилиран в дърворезбата. И през днешния ден по калдаръмените улички може да видите " въоръжени " с чук и длето майстори, отдолу под чиито ръце излизат същински творби на изкуството. Жените залагат на дантела, везба и тъкане, което придава цвят на другояче сивите улички.
На върха крепостта и през днешния ден е жива. Зад стените има къщи, в които към момента живеят хора. Стръмният хълм и излъсканите камъни сигурно са си предизвикателство в дъжд и сняг, само че това очевидно не пречи на локалните. Там, най-горе, е непокътната и дребната черква " Света Троица " от XIII в., на същото място преди този момент е имало храм от VII в. Извън укрепленията е църквата " Св. Михаил ", а покрай входа е " Св. Тодор ". Православните може да посетят и храма " Свети Димитър ", който е юридически от варовик и глина, и е престрояван през XV-XVI век, или " Св. Тома " - дребна черква от XVIII век, разрушена в нови времена. Местните съумели да я възстановят и неотдавна още веднъж е настояща, въпреки че не всеки има шанс да я уцели отворена. Стенописите и иконите в нея са очевидно нови и са събирани посредством дарения. Разбира се, има и джамии с прелестни фрески. Местните показват като забележителност една от тях - Кралската, която датира от времената на Баязид II.
Доказателство, че предишното и сегашното са свързани, може да видите в центъра - там, тъкмо против прозорците на учебното заведение, в неговия двор, стоят останките на тогавашните сараи на локалния паша. За страдание след 1945 година множеството от огромните здания са отстранени.
Само няколко часа не стигат в симпатичния Барат с неговите бели високи къщи. Той носи в себе си обаяние, което сигурно ще ви накара да го посетите още веднъж. Най-малко, с цел да ревизирате какъв брой мощна е връзката на българската история с албанското настояще.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ