Сигурна съм, че ако някой от вас е имал възможност

Сигурна съм, че в случай че някой от вас е имал опция да гледа „ Завръщане “ на Андрей Звягинцев, надали в миналото ще не помни този филм. И не тъй като това е един от най-обсъжданите носители на „ Златен лъв “ във Венеция – едвам вторият дебютен филм в историята на фестивала, който печели тази премия (първият е „ Иваново детство “ на Тарковски), нито тъй като е съветски филм, изработен с толкоз малко думи и толкоз повсеместен смисъл, че може да бъде свестен от всеки… Не по тази причина, а тъй като, най-малко за мен, този филм прекатурна някои истини за света, които смятах за неоспорими – да вземем за пример, че децата имат потребност и от двамата си родители; че бащата е значим като образец и престиж за синовете си; че момчетата би трябвало да бъдат учени на ред и дисциплина; че децата са чисти, непокварени и положителни, а възрастните са жестоки и безмилостни… В „ Завръщане “ на Звягинцев истината е противоположната - и тя е показана безапелационно и без драма...

Ето за какво е обяснимо, че бях нетърпелива да виждам „ Елена “ - новият филм на режисьора, също награден – с „ Особен взор “ на фестивала в Кан. Отново филм за една обърната истина, още веднъж разтърсващ и паметен, сниман спестовно и красиво, с малко музика и дълги безмълвни подиуми. Елена е хубава жена, попрехвърлила зрялата възраст, която живее с по-възрастен и много богат мъж. От първия си брак тя има наследник, фамилен с две деца, който не работи и цялото му семейство разчита на парите от богатия мъж на Елена. Точно както става в живота, когато някой получава всичко наготово, това освен е демотивиращо, само че и в последна сметка води до това да желае от ден на ден и повече, до момента в който се мине всяка човешка мярка… В общи линии това е историята. Елена е жертва на един свят, в който богатите се оказват носители на правила и смисъл, а бедните са в действителност не просто небогати, а мързеливи, инертни и безразлични. Вероятно извънредно като теза, само че си коства да погледнем от време на време и от този ъгъл и да се замислим дали в истините на Звягинцев няма нещо за света към нас, което в действителност не ни се желае да видим…