[Shutterstock] - България сключи сделка за еврозоната с изпитателен срок

[Shutterstock]

- България подписа договорка за еврозоната с изпитателен период от една година и даде обещание банков съюз.

- За бързо приемане на европейската валута държавното управление и Българска народна банка би трябвало да бъдат по-ефективни занапред.

- Вратата към ядрото на Европа ще се отвори единствено, в случай че от напъните тук има действителни резултати. Част от тематиката България и еврото
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят

Министърът на финансите пред " Капитал "

Банкови промени на бързи обороти

Какво следва през идната година, с цел да влезе България в ERM II и банковия съюз
Още по тематиката
Банкови промени на бързи обороти

Какво следва през идната година, с цел да влезе България в ERM II и банковия съюз
20 юли 2018
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят

Министърът на финансите пред " Капитал "
20 юли 2018
В Брюксел просто подвигнаха ръце

Равносметка
20 юли 2018
България подава поръчка за банковия съюз до края на деня

Влизането в " тясно съдействие " с ЕЦБ е едно от предварителните условия за участие в ERM II
18 юли 2018
Последният взлом към еврозоната

България въпреки всичко ще кандидатства за ERM II, макар отрицателните сигнали от Брюксел. Силна акция може да усили възможностите ни
8 юни 2018
Борисов: До две седмици България ще подаде документи за чакалнята на еврозоната

Засега сигналите от Брюксел са спорни
6 юни 2018 След повече от десетилетие тихи сондажи и безуспешни опити на разнообразни държавни управления да открият междина към еврото, преди седмица България реализира непълен прогрес в своите старания. Стената, която Стара Европа построи преди 13 години, когато за последно одобри страна в така наречен чакалня на еврозоната (валутния механизъм ERM II), се пропука.

На 12 юли България получи от европейските си сътрудници пътна карта за промени и заричане, че в случай че си свърши домашното, почти след към година ще може по едно и също време да влезе във валутния механизъм, предхождащ еврото, и в Банковия съюз. Макар и крайният резултат да не е това, което държавното управление си представяше при започване на годината, то реализира своя договорка за еврото. Тя е отражение както на страховете в ядрото на Европа след рецесията с Гърция, по този начин и на недоверието към България откъм качество на работа на институциите й. В резултат страната ни ще мине по обиколен път към еврото с всички плюсове и опасности от сходен маршрут. България се ангажира да направи промени за подсилване на финансовия бранш, да го прекара през нова тежка инспекция, този път от ЕЦБ, и да й съобщи надзора над най-големите банки.

Така в средата на 2019 година, какъвто период си сложиха ръководещите, кабинетът или ще успее да се поздрави с най-големия си външнополитически триумф, какъвто България не е имала след приемането ни в Европейски Съюз, или ще упрекна европейските си сътрудници, че и за еврото ни третират като с Шенген, поставяйки нови и нови условия. Крайният резултат ще зависи от волята на политиците и потенциала на администрацията да създадат желаните промени, които не са нови, явно са нужни и външният напън за тях може да е добър катализатор. Но ще зависи и от доброжелателното отношение на Франкфурт и Брюксел към нас при оценката на постигнатото. Защото договорката за еврозоната ще е добра единствено в случай че разсее подозренията, че ЕЦБ се пробва да сложи българската кандидатура във фризера.

От проект А към проект Б

Сондажите дали левът може да се причисли към валутния механизъм бяха стартирани още при втория кабинет " Борисов ". След оставката му тематиката беше повдигната и от служебния министър председател Огнян Герджиков, въпреки и декларираното желание тогава по-скоро да беше в областта на политическите фантазии. При третия кабинет на Бойко Борисов финансовият министър Владислав Горанов изненадващо отиде още по-далеч, като при започване на годината съобщи, че България ще кандидатства доникъде на 2018 година за ERM II. Този ход изнесе тематиката на ново равнище и сътвори упования (в страната и навън), че държавното управление този път има по-сериозни планове да приключи процеса до дъно. Още повече че България беше публично подкрепена и от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (макар и Европейска комисия да няма решителен глас дали дадена страна да бъде пусната в ERM II), а София имаше половин година, в която гласът й като ръководител на Съвета на Европейски Съюз се чуваше по-силно и можеше да организира по-eфективно своята дипломация.

Георги Ангелов, институт " Отворено общество ": Ние от 12 години чакаме нещо да се случи. Сега нещо се случи, въпреки и да не е ERM II. Има прорязване на китайската стена, само че вратата си стои затворена.

Фотограф: Надежда Чипева България обаче получи ново изискване от своите европейски сътрудници - първо да стане част от единния европейски банков контрол. За него - апропо - сякаш имаше вътрешнополитическо решение още след банкрута на КТБ. Банковият съюз обаче не е официално условие за ERM II, а е наложителен единствено за страните от еврозоната и чисто тактически кандидатстването за него отдалечава времето за присъединение към валутния механизъм. Затова и първичната позиция на държавното управление беше, че ще кандидатства за банковия съюз в деня, откакто получи " да " за чакалнята на еврозоната. Едно посещаване на представители на ЕЦБ, на еврогрупата и на Европейска комисия през май в София обаче обърна проекта на ръководещите. По неофициална информация на " Капитал " задачата на срещата е била да откаже българските управляващи да подадат молба за ERM II до края на юни. Тогава са били сложени без заобикалки съответни условия към страната, в случай че желае да одобри еврото, в това число да стартира процедура по влизане в " тясно съдействие " с ЕЦБ (начинът страните отвън еврозоната да влязат в банковия съюз). Междувременно държавното управление в Германия също се смени, а настроенията по отношение на България се трансформираха в не чак толкоз позитивна посока. Така в един миг кабинетът тук стартира да се колебае дали да не спре със своя поход към еврото и да го разгласи за несполучлив. Донякъде и поради боязън от страна на премиера да влезе в борба с европейските си сътрудници. Което означаваше страната да не прави и приходи за банковия съюз. И като цяло отсрочване на тематиката за еврозоната за неопределен срок.

В последна сметка вместо кандидатура за валутния механизъм в последния ден на юни Българска народна банка и Министерството на финансите подадоха писмо за планове, с което дадоха обещание това, което значително желаеха Брюксел и Франкфурт от тях.

Ангажиментите, които поехме

В сряда държавното управление упълномощи министъра на финансите да подаде заявление за определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ). Когато четете този текст, това към този момент би трябвало да се е случило. Подсилването на надзора върху банковия бранш посредством присъединяване в Банковия съюз е първият ангажимент, който българските управляващи поемат към своите европейски сътрудници. Преди страната ни да влезе в Механизма за тясно съдействие обаче, ЕЦБ ще направи своя оценка на част от банковия бранш в страната. За разлика от предходната този път няма причина да се съмняваме, че ще е оптимално строга. ЕЦБ няма да поеме риска съществуващи наследени проблеми да й експлодират в лицето, до момента в който Българска народна банка имаше тласък да не си навлече спомагателни репутационни вреди след банкрута на КТБ.

" ЕRM II си заслужаваше цената с банковия съюз. А Българска народна банка има учредения да е внимателна, защото сега върви консолидация в българския банковия бранш, вкараха се нови правила, а в този момент ще има и спомагателен мониторинг ", споделя Любомир Дацов, който е някогашен зам.-министър на финансите. Според него огромният въпрос е за синхронизацията на подаване на данни към локалния регулатор и към ЕЦБ.

Вторият ангажимент на страната е да доразвие рамката си от регулаторни и надзорни ограничения, ориентирани не към съответна финансова институция, а към понижаване на риска в системата като цяло - така наречен " макропруденциални ограничения ". Досега Българска народна банка правеше това главно през финансовите условия, а в този момент ще би трябвало да създаде и ориентирани към кредитополучателите ограничения. Те може да са свързани с ограничение на огромни експозиции или пък тези към съответен бранш.

Третият ангажимент е да се ускори надзорът над небанковия бранш – т.е. върху застрахователите, пенсионните фондове и капиталовите медиатори. Макар и без елементи скицираните ограничения дават поръчка да се прочистят скелетите в дрешника. Дори да се осъществят единствено отчасти, това също може да е единствено от изгода.

Мярка, за която самият банков бранш упорства от дълго време и която намира място в българските задължения, е управляващите да отстранен пропуските в законодателството при процедурата по неплатежоспособност. Страната се задължава и да усили напъните си в битката с прането на пари, като направи съответните законови промени.

Последният ангажимент на държавното управление е обвързван с възстановяване на ръководството на държавните сдружения. Лошите им финансови резултати от години се показват от Европейска комисия като един от рисковете за бюджета, защото в един миг може да се наложи държавна помощ. Справка – закъсалата БДЖ.

Валдис Домбровскис, еврокомисар, отговарящ за еврото: Нито в изказването на еврогрупата, нито в българските предварителни задължения се загатва, че България би трябвало да поема спомагателни антикорупционни задължения.

[Reuters] Европейска комисия и ЕЦБ ще следят напредъка на тези задължения и когато открият осъществяването им, ще бъде взето решение за присъединение на България към така наречен чакалня на еврозоната.

Добра ли е договорката

С очевидно удовлетворение и усмивка на уста, преди съвещанието на еврогрупата предишния четвъртък в Брюксел ръководителят й Марио Сентено дефинира поетите от българските управляващи задължения като " впечатляващи ". Големият въпрос обаче е до каква степен преференциална е договорката за България, защото част от дилемите, които имаме за домашно, дават поле за тълкования дали са изпълнени или не. А терзанията са, че задачата ERM II може да се трансформира във втори Шенген - България е изпълнила критериите за участие още през 2011 година съгласно еврокомисията, само че към този момент седма година стои отвън европейското пространство без граници. В банковия бранш се притесняват, че ЕЦБ може да подходи прекалено консервативно точно за да попари българските упоритости към еврото.

" Дали ще е като Шенген, ще стане ясно най-рано след година. Но ми се коства, че в този момент обстановката е малко по-различна. И сигналите са други, и индикаторите са по-измерими. Така че резултатът може да е позитивен ", споделя Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.

Едно от главните терзания е поради споменаването на Механизма за съдействие и инспекция в региона на правосъдната промяна и битката против корупцията и проведената престъпност в формалното изказване на финансовите министри на еврозоната. " Нито в изказването на еврогрупата, нито в българските предварителни задължения се загатва, че България би трябвало да поема спомагателни антикорупционни задължения ", съобщи обаче на няколко пъти Валдис Домбровскис, еврокомисар, отговарящ за еврото и обществения разговор.

" Нито един от нашите сътрудници – особено го коментирахме и с ЕЦБ, и с Европейска комисия, няма да трансформира Механизма в предусловие за ERM II ", убеден е и Горанов (виж изявление с него тук). Но и признава, че някои от уговорките са " по-трудно измерими и има риск да се сблъскаме със субективизъм ". " Затова ще бъдем в тясна връзка с нашите сътрудници какви ще бъдат упованията ", добавя той.

Любомир Дацов обръща внимание на няколко неразбираеми момента - дали ще има някакъв мониторинг на три месеца и по какъв начин тъкмо ще се регистрира напредъкът. " Защото това писмо е маркиращо и би трябвало да се слагат някакви съответни дати. Въпросът е и какво ще покаже този мониторинг и дали страната ни ще е направила задоволително след година ", добавя той.

Владислав Горанов, министър на финансите: Смея да диспутирам с всеки, че тези задължения в последна сметка са цел и на нашето общество. (...) Някои от тях са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм.

Фотограф: Цветелина Белутова " Като цяло оценката за напъните е по-скоро позитивна, само че въпреки всичко това е нещо като чакалня на чакалнята. Продължаваме да чакаме, само че ще би трябвало и да поработим малко ", обобщава Ангелов. Според него другият ход на управляващите е бил да работят по разпоредбите, по които в ERM II влязоха последните страни. " Но имаше и огромен риск за отвод. Докато не опитаме, няма по какъв начин да разберем ", добавя той.

Допълнителни терзания внесе и изявлението на Беноа Кьоре, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ и апетитен като един от възможните наследници на Марио Драги, че процесът по присъединение към банковия съюз и стрес тестванията на българските банки ще трае към година. Но и че подробната оценка на активите им може да докара до потребност от следващи ограничения от страна на България. Което пък слага под въпрос датата юли 2019 година, която българските управляващи са си сложили като цел за влизане в чакалнята на еврото.

Външните опасности

През всичките години на участие в Европейски Съюз България не е работила изключително интензивно, с цел да усъвършенства имиджа си в Европа и това ясно се видя в реакциите на другите страни около напъните за влизане в еврозоната. Аргументите за повече от 20 години сполучливо работещ валутен ръб и фискална дисциплинираност не са изключително познати нито в Берлин, нито в Париж. Но пък за сметка на това е известен етикетът за " най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз ".

Кризата с Гърция и трусовете в Италия, които косвено също са свързани с качеството на институциите там, в този момент карат еврозоната да е внимателна към ново разширение. Затова и разумният въпрос е дали, въпреки и да беше публична, сделката със сегашната еврокомисия и състав на ЕЦБ ще важат след към година, когато и двете институции ще са минали в избирателен режим. Финансовият министър твърди, че решението е институционално - не зависи от персоналните смени в Брюксел или конфигурацията на ръководещите тук, а и по този начин или другояче нашият тайминг изпреварва тези събития.

Той обаче е разчетен по-скоро оптимистично и планува в границите на година да се случат всички тези другояче добре звучащи промени, отлагани цяло десетилетие. За задачата обаче би трябвало освен предпочитание, само че и оптимално съсредоточени старания. Ако това се случи, даже и този политически прозорец да стартира да се затваря, доизчистването на финансовия бранш единствено по себе си ще е положителна стъпка, която ще съкрати дистанцията с ядрото на Европа. Въпросът е само дали държавното управление на Борисов ще събере задоволително воля за дълго отлагани промени. В взаимозависимост от това пътят на България към еврото може и да е къс - няколко години. Може и да е безконечен.