[Shutterstock/Капитал] Още по темата Над 5000 селища в България могат

[Shutterstock/Капитал] Още по тематиката
Над 5000 селища в България могат да аплайват за европари за безвъзмезден Wi-Fi

Първият конкурс се чака да бъде разгласен през 2018 година
8 дек 2017 Според проучване на Българската стопанска камара (БСК) за 15 години България е изхарчила за електронно ръководство над два милиарда лв., а Естония - едвам 50 милиона лв.. На хартия и двете страни са почнали да реформират администрацията посредством интернет още през 2001 година, настояват от камарата, само че до момента в който в България е-управление на процедура няма, локомотивът на цялата естонска администрация се движи от терабайтове електронна информация и нито един лист хартия.

Ако погледнем наедро, изказванията на БСК звучат безапелационно. Най-вече тъй като са близки до чувството на всеки бизнес и всеки жител, че българската администрация е все по този начин аналогова и несвързана, както е била и преди 15 или 150 години. На процедура обаче казаното е единствено отчасти правилно, а доста от изказванията са най-малкото непълни.

Да стартираме от парите. Бюджетите за е-управление се мерят мъчно, тъй като парите идват и се ръководят от разнообразни места. В България е напряко невероятно цялата сума да се пресметна просто тъй като допреди година нямаше указател или даже лист с всички планове. Въпреки това цифрата два милиарда евентуално е покрай истината или най-малко най-точното, с което разполагаме, тъй като и кабинетът на предходния зам. министър-председател по е-управлението Румяна Бъчварова изнесе сходни данни.

Естония обаче изрично не е изхарчила " единствено " 50 млн. лв. за своята система от е-услуги. Според обява в " Ню Йорк таймс " страната влага 50 млн. евро годишно в електронни услуги (което прави 1.5 милиарда лева за 15 години). Само осведомителната акция за опциите на електронното държавно управление още през 2007 година е коствала на страната 3.2 млн. евро, демонстрира разбор на Европейската комисия. По тактиката за киберсигурност за 2014-2017 година пък са планувани 16 млн. евро.

15 години и над два милиарда лв. по-късно в България електронното ръководство не е напълно на нула. От седмица 100 администрации могат да обменят документи напълно по електронен път. Има законодателство за електронните персонални карти и за електронното гласоподаване. Има регистри на плановете, оперативна стратегия, която да ги финансира, и държавна организация, която да ги ръководи. Проблемът на е-управлението не са парите - то сигурно се построява скъпо, само че е значимо какъв брой икономисва по-късно. А за това трябват мисъл, предпочитание и най-много хора, които да го свършат.

Накратко, вярното в информацията е, че Естония има електронно ръководство, а България - съвсем не. Изхарчените тук пари в действителност са толкоз доста, само че вложенията в балтийската страна сигурно не са толкоз малко.